Цветан Петков Лалов е роден на 18-ти май 1935 г. в с. Роман (днес град Роман) в семейството на Петко Лалов Хинковски – образован за времето си човек – с прогимназиално образование, завършил школа за дознатели, работил е в гр. Враца като криминален полицай и Траяна Георгиева Лалова – също с прогимназиално образование, отличничката на класа, природно интелигентен човек, закърмила двамата си сина с обич към литературата и изкуствата, домакиня, работила в Трудово кооперативно земеделско стопанство – Роман.
От 1942 г. до 1952 г. учи в Роман, завършва гимназия до 10-ти клас.
Още през ученическите си години Цветан Лалов се отличава с буден ум и творчески афинитет: пее в хора на училището и местното читалище, танцува в състава за български народни таЦветан Петков Лалов е роден на 18-ти май 1935 г. в с. Роман (днес град Роман) в семейството на Петко Лалов Хинковски – образован за времето си човек – с прогимназиално образование, завършил школа за дознатели, работил е в гр. Враца като криминален полицай и Траяна Георгиева Лалова – също с прогимназиално образование, отличничката на класа, природно интелигентен човек, закърмила двамата си сина с обич към литературата и изкуствата, домакиня, работила в Трудово кооперативно земеделско стопанство – Роман.
От 1942 г. до 1952 г. учи в Роман, завършва гимназия до 10-ти клас.
Още през ученическите си години Цветан Лалов се отличава с буден ум и творчески афинитет: пее в хора на училището и местното читалище, танцува в състава за български народни танци и в този за руски народни танци, рисува много добре и участва в ежемесечното издаване на училищния стен-вестник, актьор е във всяка пиеса, поставена на сцената на читалището в Роман, футболист е в отбора на училището и на с. Роман, като продължава да играе - в „Червено знаме“ Враца и „Партизан“ Русе. По разпореждане на директора на училището и местния партиен секретар за всеки празник, конгрес, честване, избори той подготвя лозунгите в целия Роман, понякога го изпращат и в околните села.
От 1952 – 1955 г. завършва Медицинското училище за фелдшери в гр. Враца. Една година работи като участъков фелдшер и от 1956-1958 г. изкарва военната си служба в Школата за запасни медицински офицери в гр. Русе. В периода 1958 – 1967 г. работи с медицинското си образование в с. Малка Желязна (Тетевенска околия), Психичната болница в с. Карлуково, Участъковата болница в Роман. От 1967 г. до 1986 г. е медицински фелдшер в Строителни войски в гр. Плевен, след което е пенсионер.
През 1983г. за своята образцова и безупречна служба като медицински фелдшер в Строителни войски Цветан Лалов е награден лично от министъра на здравеопазването със значка „Отличник“ на Министерството на народното здраве и социалните грижи. Многократно е награждаван с медали за заслуги: от Главно управление на Строителните войски в Народна Република България (НРБ), от Министерството на Народната отбрана на НРБ.
Наследил от майка си певческите способности той пее в продължение на 40 години – в хорове във Враца, Русе, Плевен, Роман. Като участник в хора на Дома на Народната армия в Плевен получава два златни медала от състезания на Мъжките хорове на национално ниво (1973 и 1975 г.).
През целия си жизнен път Цветан Лалов е неотлъчно с книгата, обича литературата и историята, като юноша сам създава своята домашна библиотека, започва да пише стихове, но не ги публикува.
Благата скромност, която впечатлява всеки, общуващ по различен повод с Цветан Лалов е причината да публикува своята първа стихосбирка едва на 67-годишна възраст. Така през 2002 г. излиза от печат първата книга със стихове „Заменям всичко за брега на Искър“ и той е приет в Дружеството на писателите в гр. Плевен, а две години по-късно става член и на Съюза на независимите български писатели (със седалище в София), и на Клуба на дейците на културата - Враца. Творческият му потенциал намира израз последователно в стихосбирки и белетристични произведения: „В сянката на Романова крепост“ (2005 г.) разкази, предания, легенди (в две части); „Родината ни е ранена птица“ (2008 г.) стихове; „Славна Искърска дружина“ (2008 г.) стихове за деца; „Сбогуване“ (2010 г.) стихове, басни, епиграми; „Отидоха си нашите бащи (2010 г.) стихове и епиграми; „Лястовички долетяха“ (2010 г.) стихове за баби, дядовци и внуци; „Вятърът, от които завет няма“ (2015 г.) премълчани разкази (в две части). Остават множество непубликувани ръкописи, продължава да пише и до днес.
Новоизлезлите творби на Цветан Лалов се представят в Клуба на дейците на културата (КДК) – Враца с председател Емилия Ралчева, „Дружество на писателите“ – Плевен, в Регионалната библиотека „Христо Ботев“ – Враца и Народно читалище „Христо Ботев 1907“ – Роман – тук дори и от ли...more
Sign in with Facebook
