Досега не се беше случвало цяла Европа да следи изборите в Гърция със затаен дъх. Просто залогът не беше просто бъдещето на Гърция, а бъдещето на Еврозоната и навярно на самия ЕС. Но и нещо не толкова очевидно: съдбата на партиите от мейнстрийма в европейски мащаб, дългосрочните политически измерения на икономическата криза, пълзящия неолиберален консенсус от последните десетилетия.

На пръв поглед мейнстриймът победи. Според оповестените резултати, традиционните управляващи партии “Нова демокрация” и ПАСОК събират парламентарно мнозинство за правителство, което да изпълни поетите от Гърция ангажименти за икономии. При това е много вероятно, въпреки твърдата реторика откъм Германия, Еврокомисията и МВФ, “спасителният план” да бъде в някаква степен предоговорен и смекчен. Въпросната твърда реторика се смекчи още в изборната вечер, когато стана ясно, че предвидимите партии печелят.

“Нова демокрация” увеличи вота си с около 10 %, но със също толкова го увеличи и СИРИЗА, която на практика се превърна в новата гръцка левица.  ПАСОК изглежда обречена на залез, който ще се ускори по време на общото й управление с десницата на Самарас.

Тъкмо затова лидерът на социалистите Венизелос с прозорлива, но и прозрачна хитрост настоява за широко правителство на националното съгласие, в което участва и СИРИЗА. За двете партии от мейнстрийма е важно новата заплаха да бъде привлечена в общото блато и по този начин изхабена. Трудно е да се повярва, че Ципрас ще се върже на такъв елементарен номер. Предстои му да води силна опозиция срещу едно неохотно съставено правителство с доста тясна електорална подкрепа. Едва ли ще се откаже от тази възможност.

Така че в Гърция всъщност стана тъкмо онова, което трябваше: онези, които натикаха страната в блатото, ще си носят сами отговорността по измъкването й. Двете клиентелистки партии на мейнстрийма ще трябва с отвращение да се прегърнат и да изпълняват заповедите, които им спускат отвън. Това едва ли ще спомогне за бъдещата им популярност.

Колкото до възхода на истеричната неонацистка партия “Златна зора” – това би трябвало да бъде предупреждение към цяла Европа, че алчността ражда омраза. И че експериментите на тайните служби могат в един момент да станат много опасни.