Сигурно мнозина се чудят как така още не съм написал нищо за протестите в София, белязали месец юни, за реакцията срещу промените в Закона за горите и за разнопосочното политическо безхаберие, с което отговори властта. Много просто: не беше тук мястото да обяснявам защо трябва да се протестира (такива места, видя се, има много), по-скоро ми е интересно да поразсъждавам какво би могло да се случи с цялата тази обществена енергия оттук насетне. Не че и в това ще съм първият: всевъзможни политолози, социолози, журналисти и по-непрофилирани коментатори вече се упражняват на тази тема, къде с неподправен интерес и ентусиазъм, къде с отработен медиен рефлекс. По всичко личи, че темата ще стои в центъра на публичното внимание още дълго, подхранвана дори от самата природа. (В момента Витоша гори – бушува пожар в изсъхналата гора на Бистришко бранище. Разбира се, чухме вече очакваните призиви природозащитниците да ходят да гасят пожарите. Отзоваха се рекорден брой доброволци, но се оказа, че за тях няма екипировка, нито пък някой ги инструктира какво да правят.)

Какво чудесно съвпадение: рекламата на Nokia, гласяща: “Всички твои приятели са тук”, се оказа съвсем на мястото си на окупирания Орлов мост. Снимката се разпространява във Фейсбук.

Една, струва ми се, малка част от протестиращите на Орлов мост категорично отказват да се обвързват с по-”големи” каузи от конкретната причина, която ги е извела навън: промените в Закона за горите. Показателна в това отношение е реакцията на Свилен Овчаров, с която няма как да се съглася. Първо, повечето от тези хора, които така привлякоха погледите, се сърдят, когато ги възприемат просто като “еколози” и настояват, че протестират изобщо срещу начина, по който се управлява България – имитация на демократични процедури, винаги в крак с интересите на олигархията. Второ, тъкмо в тази посока се оказаха и обществените очаквания към (предимно) младите протестиращи. Вярно, обществените очаквания могат да са тежко и неприятно нещо, но когато излизаш с публично действие, нормално е да предизвикаш очаквания за още действия и трябва да си даваш сметка за това.

Едно ми се вижда сигурно – ако питате дали от Орлов мост ще се роди политическа партия, отговорът е: на този етап не. Просто в България партии не се правят по този начин и печалната история на “Зелените” (които се опитаха да го направят) доказва това. От друга страна, не вярвам натрупаната енергия, недоволството и желанието за промяна да се изпарят във въздуха с началото на ваканционния сезон. Говори се за граждански форуми, обмяна на идеи, дискусии. Това би могло да е някакво начало на по-организирано мислене как да се промени общественият договор в България, след като очевидно не работи. Но и рискът инициативата да се превърне в говорилня е много сериозен.

Никога не трябва да се забравя нещо, което уж е очевидно, но еуфоричният поглед го замъглява. 2000 души на Орлов мост са сила, но 2000 гласа на изборите са нищо; а пропастта между 2000 и 4 % не се запълва с оптимизъм и агитация сред роднини и приятели. Всъщност, на този етап не виждам как ще се запълни. Рано е. Но това пък не значи, че не трябва да започнем работа по запълването.

Затова според мен задачата на всички, участвали в протестите, оттук нататък е всекидневно, методично да създават условия за промяна. Така че не само две-три хиляди неконформисти, а много повече хора да се убедят в нейната необходимост и възможност. За целта ще трябва, във вече създадени условия, да стане някакъв трус, да пламне някаква искра. Спокойно: за това можем да разчитаме на управляващите, те са винаги готови да се издънят. Който е нетърпелив, нека стиска палци за втори мандат на ГЕРБ: с комбинацията си от наглост, любов към монополите и откровена тъпота, въпросната партия навярно ще създаде търсената критична ситуация достатъчно скоро. Но ако оставим шегата настрана, ще хвърля една прогноза: подобна ситуация ще настъпи тогава, когато младежката безработица в България стигне 50 % и започне масово да засяга хората с висше образование. В момента я изчисляват на 31 %. При цялостните икономически проблеми на Европа и липсата на хоризонт пред България този праг съвсем не изглежда далеч.