странна година. излязох от зоната на комфорта си на няколко пъти. и не съжалих.

отново редовно заиграх тенис на корт.

с усмивка приех да ме наричат лумпен и соросоид.

отказах се да отлагам и седнах, написах и защитих магистърската си работа за художника франсис бейкън.

ходих в дом за деца, за да разговарям с тях, макар диалозите да имаха безнадежден вкус.

държах на ръце малко дете, въпреки страха да не го изпусна.

не забравях да поливам цветята на чуждия балкон.

концертът на бьорк на берлинското лет...