What do you think?
Rate this book
Аз съм един сън
"Ето такова сърце трябва да има всеки човек и тогава нито ще гладува, нито ще студува, нито нищо…" - пише малката Дафина Георгиева, или Роня, както обича да се подписва. Ала сърцето вече го няма... онова сърце, което копнееше да ни топли и храни със своята обич. Остават думите и рисунките – неизличими дири в безкрая на нашата памет. В книгата "Аз съм един сън" е събрано най-доброто от един талант, който безспорно щеше да се разгърне в много посоки. Изданието на "Егмонт България" е допълнено с есетата на Валери Петров, Юлия Огнянова, Леда Милева и Петър Змийчаров, както и от въведението на Мария Гарева. Тази своеобразна творческа биография съдържа стихотворения, кратки разкази и есета, дневници и имейли, а също много рисунки. Детското въображение се втурва ту към грейналото слънце и зелените поляни, ту към мечтите и съкровените желания на хората. Рисува неуморно делнични случки от училище, спомени от пътешествия по света, размисли за прочетени книги и изгледани филми. Всички са тук – мама и татко, приятелите от класа и от електронната поща, любимият Хари Потър, "страхотевичните" певци и "суперските" кино звезди. Едно е сигурно обаче, Дафина не знае умора, отказва да се поддаде на униние и мрачни мисли, а накрая успява да увлече и нас, читателите, в устремния си бяг. Накъде ли? То се знае – към щастието.
152 pages, Paperback
First published January 1, 2006
16 people want to read
About the author
Дафина Георгиева - Роня
1 book1 followerDafina Georgieva was born on the 22nd July, 1989. She was a pupil at the A.S Pushkin High school in Sofia until she was thirteen and in 2003 she passed the entrance exams to the American College in Sofia. She was gifted with an exceptionally rich imagination and she felt equally at home drawing, writing and acting. Her words and drawings fill exercise books, sketchpads and diary pages. She was curious about everything: people, nature, animals... and angels. Her sketches were filled with angels. She illustrated all her personal adventures and described them in her diary which she took with her wherever she went.
Dafina will remain forever at the age of fourteen. On the 18th of November a car driven at enormous speed cut her down on the pedestrian crossing in front of the American College, depriving her of the chance to grow up and develop the whole range and depth of talents which she possessed. A thoughtless women behind the wheel of a car brought Dafi’s flight to an abrupt end.
Dafina will remain forever at the age of fourteen. On the 18th of November a car driven at enormous speed cut her down on the pedestrian crossing in front of the American College, depriving her of the chance to grow up and develop the whole range and depth of talents which she possessed. A thoughtless women behind the wheel of a car brought Dafi’s flight to an abrupt end.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
December 27, 2010
Книгата ми хареса, макар да имах някои резерви. Съдържа дневниците, стиховете, рисунките, писмата, приказките, идеите, кратките бележки и наблюдения на Дафина Георгиева, която през 2003 бе блъсната от кола на пешеходната пътека пред Американския колеж и остана завинаги на 14 години. Голяма почитателка на Ане Франк, тя пише подобен дневник, иронично надявайки се някой ден той да бъде прочетен от други. Аз лично имам някаква вътрешна съпротива към ровичкането в книжата и мейлите на човек след смъртта му и публикуването на неща оттам, но в този случай като цяло не ми се стори неуместно. Дафина е момиче, донякъде подобно на мен, когато бях на тази възраст (11-14), затова ми беше мила.
23 април 2003 г.
Здравей, Софи!
Какво да ти пиша... Чувствам се като в затвор... Хората около мен и въобще всичко. Не знам какво да правя. Знам, че това са безпочвени излияния на една ученичка..., безсмислени, непостоянни, временни... Съжалявам, че те занимавам със своите проблеми, но просто трябва да излея душата си.
Всички са толкова променени, сякаш са забравили какво искахме и търсехме преди...
Мразя да съм мрачна и да имам мрачни мисли (умишлена тавтология). Искам да направя нещо смислено, нещо велико... Обаче още не знам какво ще бъде то! Дали някога някой ще чете тези редове и ще ме разбере, и ще му помогна, ако е изпаднал в същото положение. Софи, нуждая се от някого, с когото да споделям и говоря, няма ли, по дяволите, нито един човек като мен, който да мисли като мен, да чувства и усеща като мен. Имам добри приятели, но...
Уговарят се кога и къде да пушат марихуана, като че ли са... Не знам к'ви вече. Пълни загубеняци!
Искам да живея!
Всички са мъртви. Повърхностни и глупави...
Само аз ли съм безразсъдната? Аз съм един сън.
23 април 2003 г.
Здравей, Софи!
Какво да ти пиша... Чувствам се като в затвор... Хората около мен и въобще всичко. Не знам какво да правя. Знам, че това са безпочвени излияния на една ученичка..., безсмислени, непостоянни, временни... Съжалявам, че те занимавам със своите проблеми, но просто трябва да излея душата си.
Всички са толкова променени, сякаш са забравили какво искахме и търсехме преди...
Мразя да съм мрачна и да имам мрачни мисли (умишлена тавтология). Искам да направя нещо смислено, нещо велико... Обаче още не знам какво ще бъде то! Дали някога някой ще чете тези редове и ще ме разбере, и ще му помогна, ако е изпаднал в същото положение. Софи, нуждая се от някого, с когото да споделям и говоря, няма ли, по дяволите, нито един човек като мен, който да мисли като мен, да чувства и усеща като мен. Имам добри приятели, но...
Уговарят се кога и къде да пушат марихуана, като че ли са... Не знам к'ви вече. Пълни загубеняци!
Искам да живея!
Всички са мъртви. Повърхностни и глупави...
Само аз ли съм безразсъдната? Аз съм един сън.
June 5, 2025
Съкрушителна книга. Книга, която смирява, облагородява и въздига.
Дафина умира само на 14 години преди повече от две десетилетия. Но ни оставя нещо от изключителна стойност.
Прочетете разказите, стиховете и кратките ѝ разсъждения. Вижте рисунките ѝ. Запознайте се с може би най-съкрушителната част от книгата – извадките от дневника и кореспонденцията на това момиче, извадки от сърдечната ѝ душевност. Ще я опознаете, до болка, но и до възвишението на красотата, което само детската неподправена чистота и невинност може да ни представи.
А най-печалното в тази книга издадена пост-мортем (видимо с много любов и грижа) са може би споменатата в дневника ѝ любима нейна поетеса Петя Дубарова, която има сходна трагична участ, както и самото пророческо слово на Дафина, нейните собствени думи, че тя е „само един сън“, редом със следните стихове, писани няколко кратки години преди да премине от този свят:
Ако приемем, че християнската онтология на човека е истинна – а по-точно разделяне и описание на структурните елементи на битието ни не съм намерил – т.е., че човек се състои от дух, душа и тяло, то смело бих заявил, че „Аз съм един сън“ е труд почти изцяло задвижван от първите две категории, и работи почти изцяло в същите две у читателя.
Тялото е най-нисшата форма на битието: материалното, плътското, страстното, животинското и тленното. Естествено е и най-популярната форма, използвана в изкуствата, макар че за нещо, което не се докосва до душевността и още повече до Духа, а е ситуирано в долното, не е редно да се ползва думата „изкуство“. Тук вкарваме всичкия „пълп фикшън“, така наречената „кенефна литература“, ако ми простите вулгарния термин, второразрядните филми от категория B-movies, и общо взето всичко, което е задвижвано от плътските страсти и стимулира плътските страсти, всичко, което вместо да привдига душата, я ограбва.
Във втората форма, тази на душата, нещата стават по-комплексни и вече категорично говорим за изкуство. Ако разделим душата на три – ум, чувства и воля – виждаме много ясна рамка, която съвсем точно изобразява думата „изкуство“. Поезията е често най-силно задвижвана от чувството, но също така има велики стилистични произведения на ума. Киното клони повече към ума, но впряга силно и волята: хиляди работни часове за изработката на един двучасов филм. Сходно е положението и със скулптурата, ако трябва да продължа с примерите. Ефектът у ценителите на изкуство, задвижвано от душата, е че те са докоснати. Някой път интелектуално, друг път насърчени волево, най-често чувствено. Душата се облагородява. Колкото по-голямо усърдие е впрегнато в душевния процес на автора, толкова по-силен е ефектът в душата на потребителя, и ерго по-високо оценено е изкуството. Тук вкарваме разказите на Николай Хайтов, стиховете на Далчев, филмите на Мартин Скорсезе, музиката на Пинк Флойд.
Третата форма, тази на Духа: това е най-рядко срещаната и инстинктивно и иманентно най-високо ценената. И няма как да е иначе. Произведение, което е задвижено директно от Духа, свише, вдъхновено от муза по-висока и намираща се далеч отвъд рационалното, чувственото и волевото, пък да не говорим за материалното и плътското, вдъхновение от ефимерното, от извънчовешкото, от Бога, ни дава много повече, отколкото разумът ни може да предположи, тъй като съдържанието е по дефиниция отвъд този свят и това битие. Божественото вдъхновение взема автора и го ползва като инструмент, като проводник да твори чрез него. Резултатът са най-великите и необясними шедьоври в човешката история. Тези, които ни разтърсват из основи. „Ла Пиетà“ на Микеланджело, Реквиемът на Верди, „Божествена комедия“ на Алигиери, „Кървава песен“ на Пенчо Славейков, „Братя Карамазови“ на Достоевски.
И тук влиза Дафина Георгиева под прякор „Рони“. Може първоначално да ви прозвучи гръмко и предвзето, но книгата ѝ е абсолютен шедьовър.
Това детенце, Господи, е при Теб в Твоята радост. Детската чистота, която е пропила в плода на ръцете ѝ, който ни оставя, ни пречиства нас, грешните и клети всезнаещи и всеголемеещи се възрастни.
Детската чистота е много по-висша от всяка една куха суета и горда надменност. Голяма част от стиховете, разказите и рисунките на Дафина са вдъхновени свише и това си личи. Останалата част са плод на нейната крехка и нежна детска душевност.
Благодаря на моя приятел Евгени Стателов, който ме запозна с тази незнайна, сломяваща и велика творба. Който ме запозна и с нежната личност на Дафина, която опознах и обикнах като своя приятелка. Моля се на Бог един на небето да ни запознае и заедно да пребиваваме в Неговата извечна радост.
***
За повече информация и снимки от книгата, моля запознайте се с този прекрасен блог: КЛИК ТУК
***
Дафина умира само на 14 години преди повече от две десетилетия. Но ни оставя нещо от изключителна стойност.
Прочетете разказите, стиховете и кратките ѝ разсъждения. Вижте рисунките ѝ. Запознайте се с може би най-съкрушителната част от книгата – извадките от дневника и кореспонденцията на това момиче, извадки от сърдечната ѝ душевност. Ще я опознаете, до болка, но и до възвишението на красотата, което само детската неподправена чистота и невинност може да ни представи.
А най-печалното в тази книга издадена пост-мортем (видимо с много любов и грижа) са може би споменатата в дневника ѝ любима нейна поетеса Петя Дубарова, която има сходна трагична участ, както и самото пророческо слово на Дафина, нейните собствени думи, че тя е „само един сън“, редом със следните стихове, писани няколко кратки години преди да премине от този свят:
СВОБОДНА
Събуждам се с дъжда.
Пея моите песни за слънцето.
Нося пера на птици в косите си.
Вятърът е дъхът на сочните ми устни.
Моите малки стъпки по тревата са молитва
Да остана завинаги дете!
Ако приемем, че християнската онтология на човека е истинна – а по-точно разделяне и описание на структурните елементи на битието ни не съм намерил – т.е., че човек се състои от дух, душа и тяло, то смело бих заявил, че „Аз съм един сън“ е труд почти изцяло задвижван от първите две категории, и работи почти изцяло в същите две у читателя.
Тялото е най-нисшата форма на битието: материалното, плътското, страстното, животинското и тленното. Естествено е и най-популярната форма, използвана в изкуствата, макар че за нещо, което не се докосва до душевността и още повече до Духа, а е ситуирано в долното, не е редно да се ползва думата „изкуство“. Тук вкарваме всичкия „пълп фикшън“, така наречената „кенефна литература“, ако ми простите вулгарния термин, второразрядните филми от категория B-movies, и общо взето всичко, което е задвижвано от плътските страсти и стимулира плътските страсти, всичко, което вместо да привдига душата, я ограбва.
Във втората форма, тази на душата, нещата стават по-комплексни и вече категорично говорим за изкуство. Ако разделим душата на три – ум, чувства и воля – виждаме много ясна рамка, която съвсем точно изобразява думата „изкуство“. Поезията е често най-силно задвижвана от чувството, но също така има велики стилистични произведения на ума. Киното клони повече към ума, но впряга силно и волята: хиляди работни часове за изработката на един двучасов филм. Сходно е положението и със скулптурата, ако трябва да продължа с примерите. Ефектът у ценителите на изкуство, задвижвано от душата, е че те са докоснати. Някой път интелектуално, друг път насърчени волево, най-често чувствено. Душата се облагородява. Колкото по-голямо усърдие е впрегнато в душевния процес на автора, толкова по-силен е ефектът в душата на потребителя, и ерго по-високо оценено е изкуството. Тук вкарваме разказите на Николай Хайтов, стиховете на Далчев, филмите на Мартин Скорсезе, музиката на Пинк Флойд.
Третата форма, тази на Духа: това е най-рядко срещаната и инстинктивно и иманентно най-високо ценената. И няма как да е иначе. Произведение, което е задвижено директно от Духа, свише, вдъхновено от муза по-висока и намираща се далеч отвъд рационалното, чувственото и волевото, пък да не говорим за материалното и плътското, вдъхновение от ефимерното, от извънчовешкото, от Бога, ни дава много повече, отколкото разумът ни може да предположи, тъй като съдържанието е по дефиниция отвъд този свят и това битие. Божественото вдъхновение взема автора и го ползва като инструмент, като проводник да твори чрез него. Резултатът са най-великите и необясними шедьоври в човешката история. Тези, които ни разтърсват из основи. „Ла Пиетà“ на Микеланджело, Реквиемът на Верди, „Божествена комедия“ на Алигиери, „Кървава песен“ на Пенчо Славейков, „Братя Карамазови“ на Достоевски.
И тук влиза Дафина Георгиева под прякор „Рони“. Може първоначално да ви прозвучи гръмко и предвзето, но книгата ѝ е абсолютен шедьовър.
„Оставете дечицата да дойдат при Мен и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство. Истина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него.“ (Лука 15:16-17).
Това детенце, Господи, е при Теб в Твоята радост. Детската чистота, която е пропила в плода на ръцете ѝ, който ни оставя, ни пречиства нас, грешните и клети всезнаещи и всеголемеещи се възрастни.
Детската чистота е много по-висша от всяка една куха суета и горда надменност. Голяма част от стиховете, разказите и рисунките на Дафина са вдъхновени свише и това си личи. Останалата част са плод на нейната крехка и нежна детска душевност.
Благодаря на моя приятел Евгени Стателов, който ме запозна с тази незнайна, сломяваща и велика творба. Който ме запозна и с нежната личност на Дафина, която опознах и обикнах като своя приятелка. Моля се на Бог един на небето да ни запознае и заедно да пребиваваме в Неговата извечна радост.
***
За повече информация и снимки от книгата, моля запознайте се с този прекрасен блог: КЛИК ТУК
***
Displaying 1 - 2 of 2 reviews