**„Децата от гаровия сейф“** на Рю Мураками, изд. „Жанет-45“, превод: Мая Милева.
В интерес на истината, много от книгите в личната ми библиотека са купени след малко еле почти никакво проучване. Напоследък обаче все повече се убеждавам, че интуицията ми често ме насочва към правилните четива. Рю Мураками се оказа представител на типично японската литература в най-добрата ѝ форма – смесица от сюрреализъм, антиутопия, трилър, а дори и щипка любовна история. Тези елементи разрушават познатите литературни граници и ни пренасят в един изключително кинематографичен, почти аниме-подобен роман.
Главните персонажи са Кику и Хаши – новородени, изоставени в шкафчета на гарата, които поради различни обстоятелства оцеляват и растат в сиропиталище, а по-късно са приети в приемно семейство.
Оттук нататък голяма част от сюжета ни пренася в "Токситаун" – гето, пропито с радиация, разврат и разпад. Тази дистопична среда естествено се превръща в убежище за всякакви престъпници и аутсайдери. Двамата главни герои поемат различни пътища – бисексуалният Хаши става рок звезда и се жени за своя мениджър Нева, докато Кику става известен атлет, специализирал в дисциплината скок с прът (само ще вметна, че моментите, в които следим изпълнението на скоковете му, са особено интересни и силно метафорични). Кику се влюбва в Анемоне, красива и заможна млада жена с домашен любимец крокодил, мда, крокодил, дори си има басейн в апартамента...
Хаши, вече известен и заможен, решава в един момент да изпълни детската си мечта – да намери жената, която смята за своя майка. Това действие се оказва повратен момент не само в неговия живот, но и в този на Кику.
Мураками умело поставя историческа рамка на романа – героите са родени през 1972 г., а романът е публикуван за първи път през 1980 г. Въпреки точните времеви ориентири, за мен книгата създава усещане за безвремие, разпростиращо се между настоящето, миналото и едно дистопично бъдеще. Много от социалните коментари, като изоставянето на бебета в шкафчета, отразяват реалността в Япония, особено преди страната да легализира противозачатъчните през 1999 г. Икономическият възход на страната, според Мураками, върви ръка за ръка с разцвета на подземния свят – свят, който разкрива тъмната, безсърдечна страна на големия град, пълен с хора, лишени от морал и потънали в материализма. В романа тези персонажи са представени по начин, който граничи с превръщането им в нова, изродена форма на хомо сапиенс.
Темата за замърсяването и отровите се повтаря в романа и неизбежно насочва вниманието към инциденти като катастрофата във Фукушима и газовата атака в токийското метро. Интересното е, че към датата на публикуване на романа тези събития все още не са се случили. Именно в това е пророческата сила на Мураками – той успява да разчете знаците на времето и да предвиди на къде се е запътило обществото.
Целият сюжет се върти около отношенията между Кику и Хаши – двама млади мъже, които се опитват да се справят с дълбоките психологически травми от изоставянето си по брутален начин от собствените им майки. Това ги изпълва с отчуждение, тъга и гняв към обществото. Авторът обръща специално внимание на женските персонажи – съпругата на Хаши, Нева, губи и двете си гърди в битката с рака и се сблъсква с тежките последствия. Анемоне, от своя страна, олицетворява младата и красива жена, притисната от бруталните сили на капиталистическото общество.
Книгата е пълна с просяци, проститутки, алчни мениджъри, наркомани, проповедници, сексуално насилие и извращения. И въпреки всичко това се чудя защо толкова много хора по света, включително и аз, намираме подобни произведения за толкова привлекателни. Мисля, че причината е, че те ни позволяват да видим тази дива, брутална, дръзка и прес��лена страна на човешката природа, изложена пред нас без задръжки. Чрез подобни произведения авторите успяват да натиснат правилните психологически бутони, провокирайки читателя да се изправи лице в лице със собствената си тъмна страна, без страх, че ще бъде разобличен пред останалите.