Философия неравенства

by Nikolai Berdyaev, Николай Бердяев

"Письма эти, в которых я хочу подвести итог всем мыслям моим по социальной философии, обращаю непосредственно к моим недругам, людям враждебного мне духа, противного мне чувства жизни, чужих мне мыслей".

"Человеческое общество имеет вечные основы, и основы эти говорят о вечном, а не слишком временном и тленном в прошлом и настоящем".

Genres: Philosophy

425 pages, ebook

First published January 1, 1990

About the author

Nikolai Alexandrovich Berdyaev was born at Kyiv in 1874 of an aristocratic family. He commenced his education in a military school and subsequently entered the University of Kiev. There he accepted Marxism and took part in political agitation, for which he was expelled. At twenty-five he was exiled from Kiev to the north of Russia and narrowly escaped a second period of exile shortly before the Revolution. Before this, however, he had broken with Marxism in company with Sergius Bulgakov, and in 1909 he contributed to a symposium which reaffirmed the values of Orthodox Christianity. After the October Revolution he was appointed by the Bolshevists to a chair of philosophy in the University of Moscow, but soon fell into disfavour for his independent political opinions. He was twice imprisoned and in 1922 was expelled from the country. He settled first in Berlin, where he opened a Russian Academy of Philosophy and Religion. Thence he moved to Clamart near Paris, where he lectured in a similar institution. In 1939 he was invited to lecture at the Sorbonne. He lived through the German occupation unmolested. After the liberation, he announced his adhesion to the Soviet government, but later an article by him published in a Paris (Russian) newspaper, criticising the return to a policy of repression, was tantamount to a withdrawal of this. He died at Clamart March 24, 1948.

Reviews

[Vesselin · Rating 5 out of 5]

Бердяев е уникален в своята способност да надскача времето си. Умее да гледа над културата си и преобладаващия светоглед. "Философия на неравенството" е вероятно книгата, която най-силно отразява това.

Най-силно ме впечатли възгледа на Бердяев за демокрацията. Въпреки, че е пострадал от социализма, Бердяев не намира избавлението в демокрацията, както повечето от нас, и никак не я идеализира. Напротив, предвижда големи нейни слабости: "Народната воля може да пожелае най-страшното зло и демократичният принцип не може да възрази срещу това." (стр. 123) Едва ли е звучал убедително, но само две-три десетилетия по-късно думите му биват напълно потвърдени. Между 1929 и 1932 г. националсоциалистическата работническа партия на Германия непрекъснато увеличава своите избиратели и скоро е единствената, която управлява държавата. По демократичен път бива унищожена демокрацията в Германия и заменена с една от най-зловещите тоталитарни системи в световната история – нацизмът.

Бердяев в цялото си творчество остава верен на християнския си светоглед. Като представя всеки основен обществен строй, накрая завършва с Божието царство, което има да дойде. Изтъква несъвместимостта му с всяка от системите на управление. "Църквата не е царство Божие на земята." Всеки опит да се прави социален рай на земята е утопия и примамливи обещания от личността, наречена в Библията Антихрист. Той "обещава да осъществи онова, което не е осъществил Христос — Разпнатия... И това съблазнява мнозина."

[Yousef Nabil · Rating 1 out of 5]

النجمة الواحدة للكتاب لا للترجمة... الترجمة ممتازة.

[Vasily · Rating 3 out of 5]

Местами бьётся лбом, местами зигует, но некоторые главы хороши.

[Христо · Rating 5 out of 5]

Задължителна книга за всеки, заинтересован от политика, социология или пропаганда.

[Dan · Rating 3 out of 5]

Хорошие вопросы, но далеко не всегда удачные на них ответы.