Меко слънце

by Мария Донева, Румен Жеков (Illustrator)

"Редактор и вълшебен помощник на книгата е Соня Несторова, оформлението е на Румен Жеков, снимката на корицата е направена от Николай Димитров-nixo.
В книгата има 74 стихотворения, повечето от тях - писани през последната година.
Голяма част от тях са писани във влак.
Голяма част от тях първо са пращани като SMS. Други са предназначени за пеене в съпровод на тромпет.
Всички до едно са римувани.
В много от тях се говори за животни.
Подредени са по сезони, най-малко са зимните.
Писани са с идея да развеселяват, но послевкусът на повечето е малко тъжен.
Могат да се дават на деца.
Май е това :)))))"

Genres: Poetry, Bulgarian Literature

96 pages, Paperback

First published November 1, 2010

About the author

Мария Донева е родена в Стара Загора, завършила е българска филология в СУ "Свети Климент Охридски". Печелила е награди от престижни литературни конкурси. Автор е на книгите "Очи за красотата", "Сбогом на читателя" (1996, 2003), "Празнината меГу нас" (Охрид, 2005), "Има страшно" (2005; 2007, 2008), "50 години старозагорско куклено изкуство" (2008), "Прикоткване на смисъла" (2009) и "Меко слънце" (2010). Работи в Постоянния театър към Държавна психиатрична болница "Д-р Георги Кисьов" - Раднево, и като драматург в Драматичен театър "Гео Милев" - Стара Загора.

Reviews

[Kremena Koleva · Rating 5 out of 5]

Ако за някои стихове е нужно настроение, на моето настроение са нужни стиховете на Мария Донева. " Меко слънце " е нежно ровене с пръсти в сезоните, в емоциите, в пространството и времето. Обикновено си нося стиховете на Мария Донева преписани на листчета и пръснати в чантата . За всякакви моменти. И обичам да чета стихосбирките й навън. Под зелените листа на дърветата. Под синьото на небето. И да сравнявам мислите си с весело подскачащите строфи. Всяка си има очарование - като палавници, обути в къси панталонки и тиранти, които са готови да покажат най - лъчезарната страна на живота.
Докато съм в света на Мария Донева дъждът е красавец, пролетта е срамежлива, " декември чака Коледа от първия си ден ", лятото е " топло като хляб, препечено "..., а мен просто не ме е срам да съм " сънливо истинско човече ".
Разкош е да си подарявам стиховете на любимата си писателката! А " Меко слънце " е дар за всеки ден от годината ми !

[Кремена Михайлова · Rating 4 out of 5]

Такава малка, а пък пролет!
Че тя е вчерашна, а вече
подрежда облаците горе,
на вишните плете елечета,

наглежда щъркелите как са,
сади цветя, лекува рани.
И обзавежда, донаглася,
макар че няма да остане.


****

Август, разтопен и ласкав,
объл, сочен като праскова,

изнемогващ за докосване,
ферментиращ, захаросан,

очарован и разнежен,
хрускав, ментов и крайбрежен,

гали те и те разсмива
август, който си отива.


****

Още не е зелено,
но все пак си личи,
че земята полека
поотваря очи.

Поолеква небето,
разкопчава яка,
пооглежда се – ето,
по е светло така.

Търкат длани мухите,
слънце щом ги допре,
позадрямват отвити.
Май вървим на добре!

****

Една зелена чаша,
забравена на пикник,
ужасно се уплаши:
„Тук няма как да свикна!“

Полазиха я мравки,
когато си представи –
ще бъде подигравка
за гущери и крави.

Дъждът ще я налива
и слънце ще я пие,
а мишката плашлива
от бухал ще се крие

в зелената ѝ шепа.
„Но аз съм градска чаша!“
Тревата ѝ прошепна:
„Не, ти си вече наша.“

Светулки – нощна смяна,
допиха ѝ кафето.
И чашата остана
самичка под небето.

[Snezhana Stoyanova · Rating 5 out of 5]

Нежна и по детски чиста Мария Донева, радваща се на малките неща във всеки сезон. "Стихчета, които се умилкват", и които аз искам да прегърна! Стихосбирка-щастие!


***
Включено на двайсет, грее
слънцето, пече си сладки.
Хрускави листа канелени.
Кестени приятно сладки.

Малки трепкащи моменти
хвъркат, весело разголени.
Есен е - по документи.
Но на пипане е пролет.


ФЕВРУАРИ
Като съпруга нелюбима
която в своя дом търпиш,
права над тебе има зимата,
послушно в нощите ѝ спиш,

пътуваш денем в снеговете ѝ,
а ако в теб потрепне чувство
и ако ѝ откъснеш цвете,
тя с цветето ще те напусне.

[Bistra Ivanova · Rating 4 out of 5]

Мила, лека и сладуранска поезия наистина, като пожълтял (или пожълтен) кадър на ленив летен ден в парка край въртележки и розов захарен памук; и - колко ретро! - всичко е в рима. Стихове за сезоните има твърде много, освен че първият цикъл се казва "Година в стихове" и включва по стихотворение за всеки месец. Също пътувания има, с автобус и влак, а през прозорците се виждат щъркове и зайци. Най-важното си го казва сама в едно стихотворение без име, това е духът на цялата книжка:

***

Знам си, че използвам често
"топло, кротко, тихо, меко".
Само малко ги размествам
и ги поразбърквам леко,

но каквото и да кажа -
все е някакво подобно.
Аз не се тревожа. Даже
си ми е съвсем удобно.

Имам тиха, мека къща,
топли хора, кротки вещи.
Има кой да ме прегръща.
Трябва ли ми друго нещо?

[Мария Змийчарова · Rating 4 out of 5]

"топло, кротко, тихо, меко"

[Lyubina Litsova · Rating 5 out of 5]

Водите през Март

Без звук, без глас
щом влезеш у вас,
за миг, във покой,
светът става твой -

като капка вода,
без следа по леда,
като час, като ден,
като полъх студен.

Два реда от стих
в тетрадка с поле,
тананикане тихо
и листо и лале,

малко вятър от юг,
малко страх, малко смях.
Пролетта идва тук
със единствен замах

и водите текат,
и светът се върти,
и владееш света
точно ти, точно ти...

***

Може аз да съм будна,
но сърцето ми спи
и дори ми е чудно
как тупти и тупти,

тихо и уморено,
тайно във тъмнината,
и едва защитено
в клетката на ребрата,

като пиле сънливо
то трепти и кротува,
то заспива, заспива,
то сънува, сънува,

то забавя, забавя,
то притихва, притихва
и забравя, забравя,
и насън се усмихва.

Из „Меко слънце“ - Мария Донева

[Ani · Rating 5 out of 5]

Прекрасни, изключителни - тези думи са бледи за стиховете на Мария Донева. Те са прекрасно бижу за всеки дом и хубаво е честичко да препрочитане тези бисерчета, рядко срещан талант е Мария Донева.

[Sve · Rating 5 out of 5]

Мария си е Мария.
Топла.Истинска и хубава.
Хора като нея ме връщат радостта от езика и гордостта,че съм се родила точно тук.