What do you think?
Rate this book
Има страшно
Поетесата Мария Донева казва „Сбогом на читателя” още със заглавието на първата си стихосбирка (спечелила първа награда в Националния конкурс „Веселин Ханчев” през 1994 г.). Но за радост на същия този читател не остава вярна на думите си. Нещо повече – в новата си книга със стихове тя му доверява откровено и докрай най-интимни свои размисли и преживявания. Макар и написани в познатите (уж) параметри на любовната лирика, стихотворенията в тази книга ни дават едно ново, допълнително познание за начина на чувстване и усвояване на света от променената вече, искаме или не, съвременна млада жена. Която обаче повтаря като предшественицата си: Има страшно! (Ако я няма любовта...) Но този извод само на пръв поглед звучи банално. Той просто е част от онези „вечни прозрения”, нямащи алтернатива дори в днешния свят, пренапрягащ се да бъде прагматичен и несантиментален.
53 pages, Paperback
First published June 1, 2005
32 people want to read
About the author
Мария Донева
111 books120 followersМария Донева е родена в Стара Загора, завършила е българска филология в СУ "Свети Климент Охридски". Печелила е награди от престижни литературни конкурси. Автор е на книгите "Очи за красотата", "Сбогом на читателя" (1996, 2003), "Празнината меГу нас" (Охрид, 2005), "Има страшно" (2005; 2007, 2008), "50 години старозагорско куклено изкуство" (2008), "Прикоткване на смисъла" (2009) и "Меко слънце" (2010). Работи в Постоянния театър към Държавна психиатрична болница "Д-р Георги Кисьов" - Раднево, и като драматург в Драматичен театър "Гео Милев" - Стара Загора.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
Read
April 16, 2015Любенето е било безплодно, и лъжовни – потните ни длани.: http://knigolandia.info/book-review/i...
Мария Донева е обичана поетеса и начесто нейни стихове шарят по стените на социалните мрежи, зазяпвал съм се в някои от тях и са ми допадали с пролетността си. Все с това я свързвам – с лекота, с живот, с доверчиво отношение към живота, може би защото и при беглите ни срещи с нея се удивлявах на оптимизма ѝ неустрашим. “Има страшно” я открих у нас, но нямам никаква идея как е попаднала при мен, обичам такива малки изненади.
Тишината нахлува в стаята
като природно бедствие
и е празна като пространството
под обувките на обесен.
Щом се целунем, тракват зъбите -
лед в чаша.
Мълчим облечени, разлюбени…
И има страшно.
ИК Жанет 45
http://knigolandia.info/book-review/i...
Мария Донева е обичана поетеса и начесто нейни стихове шарят по стените на социалните мрежи, зазяпвал съм се в някои от тях и са ми допадали с пролетността си. Все с това я свързвам – с лекота, с живот, с доверчиво отношение към живота, може би защото и при беглите ни срещи с нея се удивлявах на оптимизма ѝ неустрашим. “Има страшно” я открих у нас, но нямам никаква идея как е попаднала при мен, обичам такива малки изненади.
Тишината нахлува в стаята
като природно бедствие
и е празна като пространството
под обувките на обесен.
Щом се целунем, тракват зъбите -
лед в чаша.
Мълчим облечени, разлюбени…
И има страшно.
ИК Жанет 45
http://knigolandia.info/book-review/i...
March 14, 2016
Но понякога
слънцето, гласовете, любовта,
никой не може да ни помогне.
Светлината изстива и се стича от клоните,
не подушвам шията ти,
не гледам лицето ти,
потъваме - всеки в своите кошмари,
без да откъсваме поглед един от друг
и без да се виждаме.
***
въобразявам си събота сутрин
безбрежен ден
сините чаршафи на морето и небето
плуваме един в друг
въобразявам си и ден
в който няма други хора
само птици
и котки - да дебнат птиците -
и дървета
въобразявам си всичко
което се случва
светът би отговарял на представите ми
но те нищо не искат да го питат.
***
Корабите на възможната любов
идват зад гърба на хоризонта -
бавно.
Пръв ще стигне до брега,
който от сърцето си изхвърли
трупаните ласки и надежди,
житото - в солените води,
плътните коприни - по вълните.
Гол, свободен и въоръжен
с правото да обяви за свои
камъните, сенките, дъжда,
сладките като целувка извори
и пръстта за правене на хора.
***
Кристални паяжини
проблясват във въздуха
като нишки на стоплен
от слънцето мрамор.
Топлината, налята със захарен сок,
обла и мека,
капна от клона на лятото
***
Дланта ти е спокоен залив.
***
Смехът ти като скреж
обгръща всяка клонка
и прави улиците леки,
мъглата прясна,
хората приемливи.
Смехът ти
е шлифовано кристалче захар
на кадифето на езика ми.
***
мускулите намекват за приятна заплаха
***
искам винаги
мисълта
за Коледа без теб
да ме смразява
***
Ако някой ме обича,
лятото ще се забави.
Дълго пролетта ще кити
разцъфтелите дъбрави.
Дълго ще долитат птици.
Бистрото небе ще пее.
Ще полюшват стан черниците.
Тайно вишните ще зреят.
Ако някой ме обича,
ще е празник всеки цвят.
Всеки корен, всяка рима
ще го правят с мен богат.
Ще се пукат водни капки.
Лудо ще шумят реки.
Ще е звездно, ще е лятно,
ще ухае на липи
и ще бъде всяко цвете
разбираем послеслов.
Нежносинята планета
ще светлее от любов.
***
Само полъх на откровеност
и ще се съсипе този свят.
Откровението и Апокалипсисът
са една и съща книга.
***
За по-напряко към къщи
минаваме през края на света.
***
Камерите на сърцето
работят.
За какво ни е
толкова много лед…
***
...и твоята тлееща липса
багри предметите,
щом ги докосне случайно
***
Започна
великото преселение на илюзиите,
а аз съм старата им родина.
***
Пазя любовта си към теб като сламена шапка.
Придържам я да не отлети с вятъра,
смея се на слънцето
слънцето, гласовете, любовта,
никой не може да ни помогне.
Светлината изстива и се стича от клоните,
не подушвам шията ти,
не гледам лицето ти,
потъваме - всеки в своите кошмари,
без да откъсваме поглед един от друг
и без да се виждаме.
***
въобразявам си събота сутрин
безбрежен ден
сините чаршафи на морето и небето
плуваме един в друг
въобразявам си и ден
в който няма други хора
само птици
и котки - да дебнат птиците -
и дървета
въобразявам си всичко
което се случва
светът би отговарял на представите ми
но те нищо не искат да го питат.
***
Корабите на възможната любов
идват зад гърба на хоризонта -
бавно.
Пръв ще стигне до брега,
който от сърцето си изхвърли
трупаните ласки и надежди,
житото - в солените води,
плътните коприни - по вълните.
Гол, свободен и въоръжен
с правото да обяви за свои
камъните, сенките, дъжда,
сладките като целувка извори
и пръстта за правене на хора.
***
Кристални паяжини
проблясват във въздуха
като нишки на стоплен
от слънцето мрамор.
Топлината, налята със захарен сок,
обла и мека,
капна от клона на лятото
***
Дланта ти е спокоен залив.
***
Смехът ти като скреж
обгръща всяка клонка
и прави улиците леки,
мъглата прясна,
хората приемливи.
Смехът ти
е шлифовано кристалче захар
на кадифето на езика ми.
***
мускулите намекват за приятна заплаха
***
искам винаги
мисълта
за Коледа без теб
да ме смразява
***
Ако някой ме обича,
лятото ще се забави.
Дълго пролетта ще кити
разцъфтелите дъбрави.
Дълго ще долитат птици.
Бистрото небе ще пее.
Ще полюшват стан черниците.
Тайно вишните ще зреят.
Ако някой ме обича,
ще е празник всеки цвят.
Всеки корен, всяка рима
ще го правят с мен богат.
Ще се пукат водни капки.
Лудо ще шумят реки.
Ще е звездно, ще е лятно,
ще ухае на липи
и ще бъде всяко цвете
разбираем послеслов.
Нежносинята планета
ще светлее от любов.
***
Само полъх на откровеност
и ще се съсипе този свят.
Откровението и Апокалипсисът
са една и съща книга.
***
За по-напряко към къщи
минаваме през края на света.
***
Камерите на сърцето
работят.
За какво ни е
толкова много лед…
***
...и твоята тлееща липса
багри предметите,
щом ги докосне случайно
***
Започна
великото преселение на илюзиите,
а аз съм старата им родина.
***
Пазя любовта си към теб като сламена шапка.
Придържам я да не отлети с вятъра,
смея се на слънцето
Displaying 1 - 2 of 2 reviews