What do you think?
Rate this book
Преводът - лица и маски #2
Преводът – лица и маски, книга 2
Емил Басат е роден в София през 1949 г. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски". Съавтор (с Величко Тодоров) на книгата „Чешки триптих. Образът на българската литература в профил и анфас" (1995).
„Преводът - лица и маски" е първата му самостоятелна книга. Във втория том авторът продължава опитите си да обхване образите на българските преводачи и на преводното дело у нас. В него са представени както майстори на художествения превод, така и лексикографски, устни преводачи, журналисти.
Повече от двайсет години аз скромно следвам по стъпките им едни от най-добрите ни преводачи, очарован от странния им занаят и любопитен към съдбите им. Искаше ми се да съхраня лицата и гласовете им, историите им - такива, каквито ги видях, чух и вписах. Исках да ги извадя от онази снизходителна анонимност, в която живееха доскоро. Исках да отдам заслуженото на тези „общи работници на умствения труд", които с преводите си хвърлят мост между културите.
„Преводът - лица и маски" е първата му самостоятелна книга. Във втория том авторът продължава опитите си да обхване образите на българските преводачи и на преводното дело у нас. В него са представени както майстори на художествения превод, така и лексикографски, устни преводачи, журналисти.
Повече от двайсет години аз скромно следвам по стъпките им едни от най-добрите ни преводачи, очарован от странния им занаят и любопитен към съдбите им. Искаше ми се да съхраня лицата и гласовете им, историите им - такива, каквито ги видях, чух и вписах. Исках да ги извадя от онази снизходителна анонимност, в която живееха доскоро. Исках да отдам заслуженото на тези „общи работници на умствения труд", които с преводите си хвърлят мост между културите.
318 pages, Paperback
First published January 1, 2010
2 people are currently reading
8 people want to read
About the author
Емил Басат
5 books4 followersЕмил Басат е роден на 26.04.1949 г. в София. Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". 40 години сътрудничи на различни издания с рецензии за книги, портрети на чуждестранни българисти, преводачи, художници, писатели. Работил е в Националната телевизия, в. "Еврейски вести", УИ "Св. Кл. Охридски", Министерството на културата. От 2000 г. работи в изд. "Слово" (Велико Търново) - връзки с обществеността. От 1984 г. прави портрети-анкети на най-известните ни български преводачи от старата генерация. През 1995 г. в УИ "Св. Кл. Охридски" в съавторство с доц. Величко Тодоров излиза книгата "Чешки триптих. Образът на българската литература в профил и анфас". През 2007 г. в изд. "Райндал" излиза първата му самостоятелна книга "Преводът - лица и маски", в която авторът представя в портрети-анкети Тодор Нейков, проф. Цеко Торбов, Валентина Топузова -Торбова, Петър Драгоев, Надежда Лекарска, Нели Гуревич, Нели Доспевска, Лилия Сталева, Стефан Гечев и Кръстан Дянков. В момента работи върху втора книга с портрети на преводачи.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
September 13, 2016
Започвам с любимото си занимание, „осезаването“ на думите:
„Нюансите в превода, едва доловимите разлики в значенията на една и съща дума доставят истинската радост.“
Венцеслав Константинов
Отново като в „Преведе от…“ (Марин Бодаков) разнообразна галерия от образи, с които ми беше вълнуващо да се запозная. Различното в тази книга – освен че анкетираните (Емил Басат нарича разговорите „анкета“) са от по-старото поколение, Басат задава въпроси и за произхода им и така научаваме за баби и дядовци от края на 19-и и началото на 20-и век (често учили в колежи и университети у нас и особено в чужбина) — много интересни времена (но сякаш доста са отпращали децата си да учат надалече от малки). Друго специфично – в книгата са включени не само майстори на писмения превод (на художествена литература), но и факири на устния превод, журналисти, съставители на речници, преводачи на поезия или нехудожествена литература, поети, писатели, преводачи от български на чужди езици, от по-непопулярни езици на български, редактори и т.н. Разговорите обикновено са в приятна непринудена обстановка, често се стига и до общи теми „за живота“. Виждат се и познатите от други източници ненормалности в периода 1944—1989 г.
Ще потърся и първата част на „Преводът – лица и маски“. Сега избрах втората част предимно защото видях името на Пенка Кънева. След прочита всички личности се оказаха интересни за мен. И въпреки че се възхищавам на много съвременни преводачи, когато четях преводите на Кънева (книгите на Набоков), най-силно ми се завиваше свят от способностите ѝ. Може би като човек Жени Божилова ми беше най-близка; Петко Бочаров „кой не го знае“; не познавам добре работата на Венцеслав Константинов, но ми беше любопитно да проследя всичко разказано (особено мислите за превежданите от него Кафка, Хесе, Фриш, Канети, Ремарк); Недялка Чакалова – най-трудната за мен област, устният превод, а нейното мото е „Предпочитам да остана анонимна“.
Само някои от впечатлилите ме откъси, които не че смятам за „ревю“, но освен самите личности, силно отразяват и мен.
„В даден момент чувстваш, дори знаеш със сигурност, че си успял, но в следващия момент се усъмняваш.“
Александър Шурбанов
„Най-мъчителното за мен – то е един комплекс от неща, в които влизат чувството за безсилие пред словото, невъзможността да намериш адекватния израз, изобщо чувството за неизразимост на нещата. От една страна, нещата са изразени по някакъв начин в оригинала, но ти съзнаваш, че те са изразени само в едни граници, в които не се извежда целият смисъл на творбата, т.е. смисълът на творбата, която превеждаш, се простира извън границата на изразимостта с думи. И тогава те напада чувството за безсилие, че не можеш да прекрачиш тази граници и да достигнеш до онези внушения, които са същностни и смислови за творбата.“
Венцеслав Константинов
„Хесе ми дава магическото отношение към нещата. Той разрешава за мене проблема за тленността, за преходността на живота, за значимостта на мига, за това, че няма по-безсмислено нещо от търсенето на смисъла на живота. Защото този смисъл съществува във всичко и навсякъде и няма защо да се търси. Или го усещаш, или не. Усещането за магията, илюзията на съществуването е много силна у Хесе. Хесе е един илюзионист, в смисъл че дава възможността да усетиш карнавала на живота и сладостта от играта на живот. Той ме примирява с мисълта, че всъщност нашият живот е една игра, т.е.нещо недотам сериозно, че да му посвещаваме прекалено много мисли, но и все пак достатъчно сериозно, за да изучим тази игра и да я играем добре.“
Венцеслав Константинов
„С годините се научих да ценя хората не заради образование, начетеност, интелигентност, а заради характера. Има прости хора, но с толкова хубав и ярък характер, като изсечени от камък. За жалост повечето от тях се срамуват, че не са образовани. Тези хора много ме привличаха, защото от тях съм научил много повече за живота и отношенията, отколкото от книгите.“
Венцеслав Константинов
- Какво трябва да знае един преводач, какво е задължително, за да се изгради един добър преводач?
„Стилистика, стилистика на българския език, на родния език. Той работи за българския читател, длъжен е да направи текста на добър български, като в същото време запази особеностите на автора.“
Пенка Кънева
„Най-важното е да почувстваш ритъма на текста – това е едно чисто музикално усещане – уловиш ли ритъма, сигурен си, че си успял. Главното условие за добра работа е съмнението. Преводачът не трябва да престава да се съмнява. Колкото и опит да има, не бива да се успокоява, трябва отвътре да го гори „свещеното съмнение“, че може би не е точен, че може още, дали това е така, или би могло да се преведе по друг начин… Съмнението е съвестта на един преводач.“
Жени Божилова
„Добрият редактор е добронамерен учител.“
Жени Божилова
- Какво ви даде преводът и какво ви отне?
„Той ми даде всичко. Първо ме срещна с най-извисените духове. Имала съм щастието да превеждам само големи автори. След това ми дава удоволствието да си премеря силите – всяка книга е самообразование и самопознание. В същото време преводът отнема нещо – той води до психологическа промяна – затваря те от света, лишава те от контакти и нормални житейски преживявания. Романът е синтезиран живот. Той взема върховите моменти от живота на човека, на епохата. В ежедневието ставам припряна, защото там нещата протичат много по-бавно. В романа всичко става бързо, в няколкостотин страници се изживява цял живот. Там всичко е сгъстено, кондензирано – разбира се, става дума за големите книги и автори. Така че тази работа те лишава от много наслади.
Високият критерий към авторите, които превеждаш, развива неусетно и критическото ти чувство към хората. Ставаш взискателен към околните, дразнят те проявите на простащина, некултурност, некомпетентност. Това те затваря още повече или води до скъсване на всъзки с хора, с които си общувал преди.“
„Окуражена съм и от факта, че читавите хора са много повече, отколкото личи на пръв поглед. Дълго време се чудех защо. И стигнах до извода, че те са хора с достойнство, държат се настрана и в никакъв случай не се блъскат с лакти между другите.“
Дани Чакалова
А механизмът на освобождаване на информацията, как става?
„Той е естествен, защото иначе ще гръмнеш. Конференциите са стресови ситуации и сега не бих могла да възпроизведа нито една от конференциите, на които съм превеждала. Това се отмива.“
Недялка Чакалова
„Най-лошото е да редактираш калпав превод. И да знаеш, че вместо да го редактираш, драскаш, сменяш думи и т.н., много по-лесно е, ако вземеш да го преведеш сам.“
Петко Бочаров
„Страхотна работа е Европейският съюз. И сега тука някакви лаици ми говорят, че Европейският съюз щял да се разпадне, защото националните интереси били противоречиви. Ще се разпадне „на Мукавей“, дето има една приказка, „когато цъфнат налъмите“! Не само няма да се разпадне, ами интеграцията ще става все по-тясна и все по-плътна. Думата „Глобализация“ не е ала-бала.“
Петко Бочаров
- Как човек успява да запази енергията си и да остарее така красиво като теб? Имаш ли рецепта за това?
„Рецептата е да си в мир със себе си и със света. А за да си в мир със света и със себе си, трябва да си бил вече способен да си изградиш такава философия – че всичко е преходно и нищо няма да занесеш със себе си оттатък. Никакво богатство. И пак повтарям – да уважаваш другите.“
Петко Бочаров
„Нюансите в превода, едва доловимите разлики в значенията на една и съща дума доставят истинската радост.“
Венцеслав Константинов
Отново като в „Преведе от…“ (Марин Бодаков) разнообразна галерия от образи, с които ми беше вълнуващо да се запозная. Различното в тази книга – освен че анкетираните (Емил Басат нарича разговорите „анкета“) са от по-старото поколение, Басат задава въпроси и за произхода им и така научаваме за баби и дядовци от края на 19-и и началото на 20-и век (често учили в колежи и университети у нас и особено в чужбина) — много интересни времена (но сякаш доста са отпращали децата си да учат надалече от малки). Друго специфично – в книгата са включени не само майстори на писмения превод (на художествена литература), но и факири на устния превод, журналисти, съставители на речници, преводачи на поезия или нехудожествена литература, поети, писатели, преводачи от български на чужди езици, от по-непопулярни езици на български, редактори и т.н. Разговорите обикновено са в приятна непринудена обстановка, често се стига и до общи теми „за живота“. Виждат се и познатите от други източници ненормалности в периода 1944—1989 г.
Ще потърся и първата част на „Преводът – лица и маски“. Сега избрах втората част предимно защото видях името на Пенка Кънева. След прочита всички личности се оказаха интересни за мен. И въпреки че се възхищавам на много съвременни преводачи, когато четях преводите на Кънева (книгите на Набоков), най-силно ми се завиваше свят от способностите ѝ. Може би като човек Жени Божилова ми беше най-близка; Петко Бочаров „кой не го знае“; не познавам добре работата на Венцеслав Константинов, но ми беше любопитно да проследя всичко разказано (особено мислите за превежданите от него Кафка, Хесе, Фриш, Канети, Ремарк); Недялка Чакалова – най-трудната за мен област, устният превод, а нейното мото е „Предпочитам да остана анонимна“.
Само някои от впечатлилите ме откъси, които не че смятам за „ревю“, но освен самите личности, силно отразяват и мен.
„В даден момент чувстваш, дори знаеш със сигурност, че си успял, но в следващия момент се усъмняваш.“
Александър Шурбанов
„Най-мъчителното за мен – то е един комплекс от неща, в които влизат чувството за безсилие пред словото, невъзможността да намериш адекватния израз, изобщо чувството за неизразимост на нещата. От една страна, нещата са изразени по някакъв начин в оригинала, но ти съзнаваш, че те са изразени само в едни граници, в които не се извежда целият смисъл на творбата, т.е. смисълът на творбата, която превеждаш, се простира извън границата на изразимостта с думи. И тогава те напада чувството за безсилие, че не можеш да прекрачиш тази граници и да достигнеш до онези внушения, които са същностни и смислови за творбата.“
Венцеслав Константинов
„Хесе ми дава магическото отношение към нещата. Той разрешава за мене проблема за тленността, за преходността на живота, за значимостта на мига, за това, че няма по-безсмислено нещо от търсенето на смисъла на живота. Защото този смисъл съществува във всичко и навсякъде и няма защо да се търси. Или го усещаш, или не. Усещането за магията, илюзията на съществуването е много силна у Хесе. Хесе е един илюзионист, в смисъл че дава възможността да усетиш карнавала на живота и сладостта от играта на живот. Той ме примирява с мисълта, че всъщност нашият живот е една игра, т.е.нещо недотам сериозно, че да му посвещаваме прекалено много мисли, но и все пак достатъчно сериозно, за да изучим тази игра и да я играем добре.“
Венцеслав Константинов
„С годините се научих да ценя хората не заради образование, начетеност, интелигентност, а заради характера. Има прости хора, но с толкова хубав и ярък характер, като изсечени от камък. За жалост повечето от тях се срамуват, че не са образовани. Тези хора много ме привличаха, защото от тях съм научил много повече за живота и отношенията, отколкото от книгите.“
Венцеслав Константинов
- Какво трябва да знае един преводач, какво е задължително, за да се изгради един добър преводач?
„Стилистика, стилистика на българския език, на родния език. Той работи за българския читател, длъжен е да направи текста на добър български, като в същото време запази особеностите на автора.“
Пенка Кънева
„Най-важното е да почувстваш ритъма на текста – това е едно чисто музикално усещане – уловиш ли ритъма, сигурен си, че си успял. Главното условие за добра работа е съмнението. Преводачът не трябва да престава да се съмнява. Колкото и опит да има, не бива да се успокоява, трябва отвътре да го гори „свещеното съмнение“, че може би не е точен, че може още, дали това е така, или би могло да се преведе по друг начин… Съмнението е съвестта на един преводач.“
Жени Божилова
„Добрият редактор е добронамерен учител.“
Жени Божилова
- Какво ви даде преводът и какво ви отне?
„Той ми даде всичко. Първо ме срещна с най-извисените духове. Имала съм щастието да превеждам само големи автори. След това ми дава удоволствието да си премеря силите – всяка книга е самообразование и самопознание. В същото време преводът отнема нещо – той води до психологическа промяна – затваря те от света, лишава те от контакти и нормални житейски преживявания. Романът е синтезиран живот. Той взема върховите моменти от живота на човека, на епохата. В ежедневието ставам припряна, защото там нещата протичат много по-бавно. В романа всичко става бързо, в няколкостотин страници се изживява цял живот. Там всичко е сгъстено, кондензирано – разбира се, става дума за големите книги и автори. Така че тази работа те лишава от много наслади.
Високият критерий към авторите, които превеждаш, развива неусетно и критическото ти чувство към хората. Ставаш взискателен към околните, дразнят те проявите на простащина, некултурност, некомпетентност. Това те затваря още повече или води до скъсване на всъзки с хора, с които си общувал преди.“
„Окуражена съм и от факта, че читавите хора са много повече, отколкото личи на пръв поглед. Дълго време се чудех защо. И стигнах до извода, че те са хора с достойнство, държат се настрана и в никакъв случай не се блъскат с лакти между другите.“
Дани Чакалова
А механизмът на освобождаване на информацията, как става?
„Той е естествен, защото иначе ще гръмнеш. Конференциите са стресови ситуации и сега не бих могла да възпроизведа нито една от конференциите, на които съм превеждала. Това се отмива.“
Недялка Чакалова
„Най-лошото е да редактираш калпав превод. И да знаеш, че вместо да го редактираш, драскаш, сменяш думи и т.н., много по-лесно е, ако вземеш да го преведеш сам.“
Петко Бочаров
„Страхотна работа е Европейският съюз. И сега тука някакви лаици ми говорят, че Европейският съюз щял да се разпадне, защото националните интереси били противоречиви. Ще се разпадне „на Мукавей“, дето има една приказка, „когато цъфнат налъмите“! Не само няма да се разпадне, ами интеграцията ще става все по-тясна и все по-плътна. Думата „Глобализация“ не е ала-бала.“
Петко Бочаров
- Как човек успява да запази енергията си и да остарее така красиво като теб? Имаш ли рецепта за това?
„Рецептата е да си в мир със себе си и със света. А за да си в мир със света и със себе си, трябва да си бил вече способен да си изградиш такава философия – че всичко е преходно и нищо няма да занесеш със себе си оттатък. Никакво богатство. И пак повтарям – да уважаваш другите.“
Петко Бочаров
Displaying 1 of 1 review