Приказни пътешествия

by Лъчезар Станчев

Съдържа две посвести за юноши: "Кой освободи топлия вятър?" и "Бойко на чудните острови".

200 pages

First published January 1, 1987

About the author

Лъчезар Станчев е "поета на усмивката”, изявен в 30-те години на ХХ век, писател, преводач, журналист и автор на литература за деца. С „кристална чистота на стиха” Лъчезар Станчев извисява любов и усмивка над градския „дзифт” и възвестява „пролет на булеварда”, за да отхвърли първи в своя век господстващата представа за покварата на града. „Наизуст знаехме неговите неща и всички се влияехме” си спомнят от „звездната плеяда” поети от 40-те години (Вутимски, Геров, Валери Петров...). Лъчезарният текст на песента „Усмивката” с музика от Митко Щерев става златен хит на група „Трамвай №5”.
Лъчезар Дончев Станчев е роден на 12 септември 1908 година във вила "Незабравка" в курорта Вършец.
Награда от СБП получава за дебют (на 22 години, 1930 г.) с „Безшумни дни” - рецензирана от Петър Динеков.
Не се обвързва с литературен кръг и отказва на Владимир Василев да сътрудничи на сп. „Златорог”.
Голямата годишна награда за поезия получава за „Земя под слънце” в 1939 г. - коментирана от Йордан Бадев във в. ”Зора”.
Поддържа близост и кореспонденция с Елин Пелин, Ран Босилек, Елисавета Багряна, Марио Жеков, Ненко Балкански, Васка Емануилова, Илия Бешков, Георги Бакърджиев, Асен Разцветников, Атанас Далчев, Марин Големинов, Ал. Муратов, Петър Стъпов, проф. Георги Веселинов, А.Е.Баконски, Морис Карем, Александър Вутимски, Александър Геров, Радой Ралин...
Завършил романска (френска) филология в СУ ”Св. Кл. Охридски”, през 1937-1939 с конкурс специализира френска литература в Париж, сътрудничи на проф. Л.Болийо в „Училище за живи източни езици” и е кореспондент за култура на в. „Заря” с редактор Кр. Станчев. На сватбата му в църквата „Св. София” през 1941 г. с филоложката Елена Бояджиева от Охрид кум е Елин Пелин.
Съредактор и издател е с брат си Емил Коралов на седмичен вестник за юноши и библиотека „Весела дружина” (1933-1948).
Основател е и главен редактор на: списание „Славейче” (1957-1967), сп. “Чавдарче” (1946-1948) и сп. „Дружинка” (1948-1949). Очарова детската и младежка аудитория със весели стихове, гатанки, въртележки, верижки, приказки, броилки, романи ("Борба под земята") ... Пиесата му „Вълшебното перо” се играе в „Народния Театър за младежта” (1966 г. в гл. роли Гинка Станчева и Димитър Буйнозов).
Върхове в палитрата на неговото значително дело като преводач са: „Песен за Роланд”, „Училище за жени”, Молиер, Боало, „Джинове”, В. Юго, Емил Верхарен, Елюар, Арагон, Морис Карем, Ален Боске, Бландиана...
Има удоволствието да даде път за първи поетични творби на Ал. Вутимски, Ал. Геров, Евтим Евтимов... Негови творби са илюстрирани от художници като: Вадим Лазаркевич, Илия Петров, Б.Ангелушев, Ст. Венев, Н.Мирчев, Л.Зидаров, Иван Кьосев... Той е поет, по чиито стихове са писали песни Панайот Пипков, Обретенов, Парашкев Хаджиев, Петър Ступел, Тодор Попов, Владимир Панчев, Митко Щерев, Юри Ступел...
Негови творби са преведени на дузина езици.

Reviews

[Yanko Velkov · Rating 5 out of 5]

Докато се ровех из семейната библиотека, случайно докоснах синята й корица и.. ПУУУФ!:
...Втората половина на '90-те, навън е задушен летен следобед, а аз съм на 8, или 9 - и напълно потопен в тази вълшебна книга, една от малкото, която съм препрочитал повече от веднъж!...
"Улица "Незнайна", номер "Пълна тайна"!" - стихче, което така и не забравих, и си припомням понякога... Великолепно написана, увлекателна, с чудесни истории и илюстрации... аххх, няма да й се размине, почвам я наново:)

[Yoana · Rating 5 out of 5]

Отне ми страшно много време да се сетя как се казваше тази книжка и да я открия из нета. Помня, че ми беше една от любимите, като бях малка.