Любовта на 35-годишната жена

by Калин Терзийски, Kalin Terzijski

„Любовта на 35-годишната жена” е новият сборник с разкази на Калин Терзийски. Нещата, влезли в него, са писани в един доста дълъг период – от 2000 до 2009-та. През този период авторът преминава дълъг път и сменя много различни житейски състояния: лекар-психиатър, сценарист на телевизионни предавания, журналист, безработен от трудовата борса, поет-отшелник, алкохолик и наркоман, редактор в списание, страстен въздържател и вдъхновен планинар, български писател. Сега Калин Терзийски е на 40.

Тя е третият сборник разкази на автора. „Любовта на 35 годишната жена” излиза шест месеца след дебютния му роман, носещ името „Алкохол”. Разказите са посветени на великата борба на човека със самотата и отчаянието. Според авора, само в драстични ситуации човекът достига до големите истини. А драстични са всички ситуации от нашия живот.

Героите са жени и мъже от нашето време. Те понякога успяват, но по-често се провалят. Въпреки това, те запазват достойнството си, което е единствената победа, достъпна за човека в земния му живот. Това всъщност е и основното послание на автора: „Животът не е задължително щастлив, не – той по-скоро е една сурова драма, но в нея Човекът е герой, и то какъв! Такъв, че понякога плачем, когато го погледнем тайно отстрани, а понякога тъжно и замислено се смеем.”

Книгата може да бъде определена като сурова. По това тя много точно наподобява живота.

„...Имам една приятелка, която навърши 35 преди около половин година. Не е омъжена, живее в неголям, тих, чист апартамент в един от най-смахнатите квартали на София. Живее сама - като женска богомолка, като хелиев атом, реещ се в Космоса, или по-скоро - като обикновена стара мома. Не изпитвам никакви угризения да го преразкажа така, както ми го разказа моята приятелка.”

Genres: Bulgarian Literature

160 pages, Paperback

First published January 1, 2010

About the author

Калин Николов Терзийски е роден на 22 март 1970 г. в Подуене, София. Завършил е медицина и специализирал психиатрия. Работил е като дърводелец, анкетьор, санитар, медицинска сестра, копирайтър, редактор. От 1996 до 2001 г. работи като лекар в психиатричната боница в Курило. От 1995 г. се занимава с публицистика, радио, телевизия. Публикува нещата си в периодичния печат – списанията „SAX“, „Егоист“, „Едно“, „Найт лайф“, „Ева“, „Клуб М“, вестниците на „Труд“. Бил е сценарист на телевизионни и радиопредавания: „Квартал“, „Хъшове“, „Каналето“, „Шаш“, „Досиетата Хъ“, „Пълна лудница“.
Започва да пише поезия и проза през 1997 г. През 2006-та е съосновател, заедно с Мартин Карбовски и Ангел Константинов, на литературен клуб Литература Диктатура, в която членува и брат му, писателят Светослав Терзийски. Калин Терзийски е написал книгите: „Сол“ (стихове), „Тринайсет парчета от счупеното време“(разкази), „Сурови мисли със странен сос“, участия в сборниците: „Недялко...projekt“, „Антология на живите“, „Обществен експеримент“, „Троица“, „Алкохол“.

Reviews

[Vasil Kolev]

Рядко ми се случва да са ми толкова приятни разкази. Само един ме подразни с помпозността си в началото, но завърши по съвсем верния начин.

Стилът е страхотен, увличащ и весел, чете се на един път. Чувството за хумор на автора е достатъчно черно, че да може да се смееш даже на най-грозните моменти.

[Aglaya]

Искаше ми се поне две звездички да дам... Ами не мога...по Буковски, Карбовски и други изтрещели циници с претенции за оригиналност се впечатлявах в пубертета...

[Nevena]

Категорично не ми хареса.

[Mira Baldaranova]

Трудно се пише за Калин Терзийски. Ако зачетеш разказите, няма как да сбъркаш автора. Те носят особена сетивност и помъдряло отчание.

Всъщност образът на разказвача плавно преминава през особената свръхсетивност на самотен наблюдател, насища се със сивотата на отчуждения човек и се обезцветява до самотника със сухо сърце и притъпени сетива. Първият ми допадна най-много. Не точно заради цветовете, по-скоро заради хуманността.

Преди да стигне крайното си състояние на пълна изолация, самотният човек преминава през едно състояние на особена свръхсетивност, дефинирано от автора като „самотен наблюдател”. В действителност самотният наблюдател е прекрасен в своята наблюдателност и в самотата си. Той толкова напомня на човек на изкуството, че ми се иска някак си да успее да избегне пълната изолация, при която сърцето му ще се превърне в камениста пустиня, а сетивата му ще закърнеят. Това е един малък човек, който наблюдава нещата, просто защото е излязъл от живота.

Прочети повече: http://knizhka-s-mishka.eu/

[Радослав Симеонов]

Много хубав сборник. Не очаквах толкова силни разкази, всеки един от тях разказваше много истинска история, която може да бъде лична по различен начин за всеки един читател. Докосващ, отминал, актуален, неочакван, банален, ударен. Това са само част от епитетите, характеризиращи всеки един разказ едновременно. С прочитането на едно изречение, читателят може да изтръпне от заобикалящата го действителност, а в следващия момент да е на съвсем различно и спокойно място. Останах с отлично първо впечатление от автора. Не ми хареса единствено разказа за кученцето.

[Diana S]

Доста приятно ме изненада!Това мисля,че е третата книга на Калин Терзийски,която чета (Алкохол и Има ли кой да ви обича бяха предишните).И очаквах за пореден път разкази пропити с алкохол и алкохолици,пушещи и говорещи за себе си (които не мога да определя дали ми харесват или не - нещо странно привличащо има в тези разкази)...та..отклоних се...много приятно четиво!Чете се бързо,героите са интересни.Както и авторът.

[Kaloyana]

Това е първото ми четиво от Калин Терзийски и, макар че не обичам разкази, тези ми беше приятно да ги чета. Е, разбира се, повечето свършват по един загубен начин, по който свършват подобни разкази, но ми допадна стилът му и някои мисли за живота. Някак си е успял да напипа и опише какво се случва в човешката душа - особено тази, на изтерзания и изгубен човек.

[Veselin Nikolov]

Добро четиво, но мрачно. На моменти черно до смях. Светът, какъвто можеше да бъде, ако мозъците ни не бяха наблъскани до козирката с хормони на щастието.

[Daniela]

Все повече ми харесва как пише Калин Терзийски. Май ще му ставам редовен читател.

[Jossefin]

Харесах историите, но не ми допада стила на писане. На моменти разказите ми напомняха на Странстващите разкази на Маркес.