Най-новият, модерен и увлекателен роман за тийнейджъри – „Графиня Батори“, написан за българска аудитория от родната авторка Юлия Спиридонова-Юлка, ще бъде в книжарниците на 19 април.
Отново сме с двете приятелки Тина и Графинята (познати ни от вече станалия хит сред тийнчитателите „Тина и половина“). Този път главното действащо лице е Графинята, или Елица, която е изправена пред не по-малки проблеми за решаване!
Главен проблем – да се сдобие с цици! Или поне със сутиен, който да запълни липсващите й важни части.
Втори главен проблем – да накара Макс да я забележи отново! Да го спечели! И да бъдат романтична двойка, а не само „хайде да правим секс, хайде да правим секс“!
Не толкова главен проблем – да се върне баща й при тях! А дали си струва?!
Не-не толкова главен проблем – купоните с дванайсетокласниците, срещите с гаджета, да спасява Тина от самата нея, да запази имиджа си на Кървавата Графиня, но и да не отблъсква момчетата!
Поредното предизвикателство на ИК „Кръгозор“ към младите читатели повдига и въпросите:
-Кой първи ще прави секс – дали най-отворената или най-задръстената?
-Съществува ли романтичната любов?
-Има ли приятелство между момичетата?
-Като си възрастен, ставаш ли непременно за родител?
„Графиня Батори“ - автентичният свят на българския тийнейджър.
Юлия Спиридонова – Юлка е родена на 30.10.1972 г. в София, в семейството на художници. Работи като сценарист и райтър на свободна практика. Има над 400 заснети сценария, излъчени по БНТ. Автор е на няколко куклени поредици за „Лека нощ, деца“ и на седмичното тийн предаване на БНТ „Здравей“ – за интернет и електронни игри. Автор е и на приказни поредици за деца (сп. „Родители“, сп. „Диалог“ – Холандия) и на куклена пиеса. Публикувала е разкази в български литературни списания, но голямата ѝ любов е литературата за деца. Издадени книги: „Гугулетата“ (1999), „Приказки за гугулета“ (2000), „Приключения с Джиго“ (2003), романът „Любими попътечо“ (2007), спечелил конкурс на СБП, романът за тийнейджъри „Тина и половина“ (2009), първи роман от фентъзи трилогия „Страната на сънищата. Любими попътечо“ (2009) и „Кръстьо, частен детектив. В Долната земя“ (2009). На първите две книги е и илюстратор. Омъжена, с двама сина.
Да бе, без бъзик. И тъй като поех бойно и крайно приятно задължение да изчета всички книги на Юлка, започвам с тази чудесия – “Графиня Батори. Как се става разбивачка на сърца”.
Мда, дамата може да пише, това е най-малкото, което ще кажа. Да, малко съм отминал тийнейджърската възраст (въпреки мнението на околните), но искрено се забавлявах с безкрайните приключения на графиня Батори в бг вариант. Която понякога е Мария Кюри. Или Анджелина Джоли. Иначе се казва Елица, но не я наричайте така, моля ви.
Малко съм попрезряла за тази книжка, може би затова не мога да я усетя съвсем, но ако бях 5-6 години по-малка сигурно щях да я харесам. Като цяло е забавна и върви леко, но са се попрестарали от издателството с тези емотиконки. Грозно стоят и дразнят.
Страхотна книга, супер забавна, но и дълбока. Трогателна и може да взимаме много пример за добро и готино държание от Графинята, която живее автентично, без да се води по безсмислени тинейджърски влечения като пиенето и секса. Тези неща не я интересуват, защото са много под нивото й. Коментарите й са винаги на място и сочат към увереност и осъзнатост. Тя не се поддава на глупостите, по които другите се превземат, и ги иронизира, защото знае какво иска и има зряло и разумно отношение към живота. Отстоява себе си със самочувствие, не се поддава на коментарите на другите и е прекрасна, уверена и забавна със свой стил, който не променя, вживява се на макс в това, което харесва и е добро за нея, мисли нестандартно, но трезво и не се предава пред нищо. Начинът, по който тя търси решение на проблемите си, е страхотен пример за всеки човек - рационално, без да се отказва. Когато едно не стане, търси друго дори когато изглежда че всички пътища са й препречени, не се поддава на емоцията, а си поема дъх и продължава да търси и опитва. Защото знае, че това, което иска, ще намери начин да го спечели. Графинята изключителен човек, който знае как да отстоява себе си, как да живее свободно, и разбира добре какво да приоритизира. Тя е страхотен идол и изумителен герой.
Взимате си тази книга , но веднага я оставяте обратно . Защо ли? Мислите си , че това е поредната тъпотия . Поредния шантав , безмислен и не особено интересен роман . Тази книга е кръстче от живота но един тийн . Както тази така и другите книги от тази поредица ни показват начини как да се справим с нашите проблеми в живота. Взех първата книга ,,Тина и половина” с мисълта , че това е една измишльотина , но когато прочетох първите няколко страници ми стана толкова интересно ,че се хванах са главата и не можах да си обясня как една книга може да предава толкова много емоции . Прочетох я наведнъж . За един ден . После прочетох ,,Графиня Батори” и ,,Макс” (също за един ден) , а сега чета Кронос и нямам търпение да я завърша , за да разбера края . Препоръчвам тези книги на всеки .
And just because I’ve read this book to my little sister, I’m letting her write the review: Най-много ми хареса, че Графиня Батори на края стана гадже с Минко. Най-не ми хареса, че Тина стана с онзи Тото и че Ержи пак стана с този Макс😒. Искам да продължи, защото искам да видя какво ще стане с Жени и с майката на Ержи.🙂
This entire review has been hidden because of spoilers.
История – 5/10 Идея – 5/10 Изпълнение – 6/10 Интрига/Темпо – 5/10 Герои – 7/10 Стил на писане (За жанра) – 8/10 Eлементи на изненада – 7/10 Емоционален заряд – 6/10 Теми за размисъл – 8/10 Степен на оригиналност (за жанра) – 8/10
С почти-адашката Елица... Простете, с Нейно мрачно височество, Графиня Батори-Кюри-Джоли се срещнахме за пръв път преди пет години, а с авторката ѝ се срещнах много след това (сбъднах си детската мечта, ей, хора!). С други думи, малко се бяхме позабравили с Графинята и компания. Поради тая причина (и поради налегналата ме носталгия по детството) миналия месец реших да си припомня какво толкова ми хареса тогава в това книжле. Еми, спомних си. А вие бягайте да я прочетете, че с Ержи ще ви изпием кръвчицата!
Много хубав край, много!!! Направо се чудя дали да не бацна "пет звезди", ама хайде - няма, защото преди това имах малко мрън. В "Батори" ми дойдоха в повече вампирските отклонения, за изпиване на кръвчица. Иначе отново е много свежа книжката, написана с разбиране на тази отдавна отминала за мен възраст. Имам си и любим герой - дядото!!! Голям симпатяга!!! Тук не се смях толкова много, колкото при "Тина", но отново Юлка е на ниво.