„Блейн загуби всякакво усещане за време, всякаква представа за това кой е или къде е или пък защо е там. Беше се заслушал така, както едно момче би слушало омайващите разкази на някой древен моряк от далечна и непозната страна.“
Обожавам Клифърд Саймък... Неговите удивителни творби всеки път ме впечатляват със своята тиха мъдрост и прецизни хуманни послания! Във „Времето е най-простото нещо“, авторът елегантно преплита наука и магия, за да разкаже на читателите паранормална приключенска история, критикувайки чрез нея всякакви видове крайности и прояви на фанатизъм.
Книгата ни пренася в атмосферата на едно футуристично Средновековие... Главен герой е Шепърд Блейн, който е един от хората с паранормални способности и работи като космически изследовател за огромната корпорация Фишхуук. Някога тази компания е била създадена с благородни цели, но с времето се е превърнала в алчен монополист в най-различни сфери. При едно от пътешествията си до непозната планета, Блейн неочаквано получава извънземен интелект. След завръщането си, той трябва спешно да намери начин да избяга от Фишхуук, които съвсем скоро започват да го преследват...
Измъквайки се от лапите на корпорацията, Блейн попада на хора от другата крайност - побеснели фанатици, които са заслепени от омраза и искат да убият всеки, притежаващ паранормални сили. Той отново успява да се спаси, а впоследствие се въвлича в далеч по-опасни приключения, като започва да търси други бивши служители на Фишхуук, опитвайки се да предпази от всички видове мракобесие паранормалните хора...
„Той беше убеден, че няма нещо, свързано с „Фишхуук“, което тя да не знае. Репортажите й бяха шокиращо обективни, дори можеше да се каже — безпристрастни, но дори в такава рядко срещана атмосфера за журналистиката тя успяваше да вложи лек намек за човешка топлота.“
„Това беше странно, ако човек се замислеше. Защото въпреки неясната пропаст, която лежеше между ПК и науката, именно подреденият ум, който науката бе донесла на човешката раса, можеше да накара ПК най-после да заработи.
И колкото и странно да изглеждаше, каза си Блейн, било е необходимо първо да се появи науката. Защото науката е трябвало да бъде развита, преди човекът да може да проумее силите, които са освободили ума му от оковите. Науката е трябвало да бъде развита, преди менталната енергия да може да бъде овладяна и накарана да работи от тези, които са я носили в себе си. Защото дори в учението за ПК е имало нужда от метод, а науката е била инкубаторът, в който този метод бил създаден.“
„И така човекът бе загубил своя културен герой, а тъй като природата му е така устроена, че той трябва да има някакъв абстрактен идол, когото да почита, се бе получил един крещящ за запълване вакуум.“
„Но тази дума не означаваше нищо за човек като Райли. Всеки здрав смисъл и всяка способност за разбиране бяха изчезнали сред гръмотевиците от ужас, които разтърсваха ума му.“
„Картината ставаше все по-ясна и светла, като че ли някъде в мозъка му някой изтриваше обектива, за да получи по-ясен образ. Сега той можеше да види в смразяващи разсъдъка детайли формата на живот, която обитаваше хаотичната джунгла. Тя беше отвратителна и ужасяваща, придвижваше се с пълзене и от нея лъхаше една заучена, хладна жестокост — жестокостта на невежеството и незачитането, създадена само от примитивен глад и примитивна омраза.“
„Блейн без ни най-малко съжаление си спомни изражението в очите на Фин, след като размени част от ума си с неговия — стъкления поглед, разкриващ ужаса от това нагло поругаване, от това неизбежно оскверняване на могъщия проповедник и пророк, прикрил омразата си с мантия, която не бе изцяло религиозна, но бе толкова близо до религия, колкото Фин се бе осмелил да я създаде.“
„Бе объркал един разум, който, независимо какво щеше да прави Фин оттук-нататък, вече никога нямаше да е толкова ограничен и маниакално егоистичен, колкото бе досега.“
„Той се зачуди колко ли способности и таланти лежаха погребани в тези селища — способности и таланти, които светът можеше да използва, но не го правеше поради нетърпимостта и омразата към по-различните хора. А те най-малко от всички заслужаваха да са мишени на подобни чувства.“
„Всеки народ налага свои стандарти за всяка генерация и тези стандарти и норми се установяват не по някакво универсално правило, не по някакъв всеобщ критерий, а по това, което съответства на масовото мнение. Този избор безусловно съчетава в себе си всички предразсъдъци и предубеждения, цялото погрешно мислене и неуравновесена логика, към които е склонен човешкият интелект.“
„Никога не бяха се докосвали до извънземна идея, а тази беше именно такава. Не беше дори толкова хлъзгава, колкото изглеждаше. Просто беше извънземна. Съществуваха много извънземни неща, които караха косата на човек да настръхва, а в същността си бяха съвсем обикновени.“
„— Анита — попита той, — те наистина ли са върколаци?
— Да — отвърна тя. — Твоите върколаци са там долу.
Така беше наистина, каза си той. Тъмнината в ума, празнотата на мислите, повърхностните цели. Това бяха върколаците на този свят.“