Всички те са от специалната рота. Тази рота Железният Генрих я е сформирал сам. Избрал е всеки лично от хиляди кандидати. Всички в ротата са високи и широкоплещести, всички са спортисти. Дисциплината е зверска, подготовката - жестока: стрелба с всички видове оръжие, ръкопашен бой, хвърляне на гранати - далечина и точност, щурмова полоса, маршове с пълно снаряжение, продължаващи почти по цял ден, управляване на коли и мотори, взривно дело и още много неща. Павел Петрович подхвърли една идея: защо да не използваме нашите момчета при изпълнение на присъдите; защо да не ликвидират осъдените на смърт с ритници, с тояги и палки, с железа, за да развият у себе си изключителна злоба и ярост. Ето например, в Лефортово един помощник-изпълнител беше убил осъдения по първа категория враг на народа Смирнов с удар с бокс. Буланов веднага докладва новината на Генрих. Железният Генрих прояви интерес: кой е този помощник-изпълнител? Змиеядеца, отвърна Буланов. Дали пък да не използваме опита му с възпитателна цел? Генрих се съгласи: опитът да се разпространи! Осъдените по първа категория да се използват като учебен материал за развиването и укрепването на бойния дух на специалната рота. А Змиеядеца да се награди и да се повиши.
Former Soviet-Union army officer fled in 1978 to England. Where he worked as a teacher and a adviser for news agencies.
Author of a number of bestsellers about the history of the World War II, the Soviet Army special operations troops and military intelligence, and the Red Army.
He is one of the historians who believes that Hitler started the war against Russia to prevent Stalin attacking Germany first.
Без милост докато я вземеш, после без милост, за да я удържиш.
До сега някак не можех да си обясня, защо има толкова много кръв пролята в ранните години, след създаването на СССР. Отговорът се оказва прост - глутница побеснели и жадни за власт чудовища, са били вкопчени в безмилостна схватка в продължение на години. И покрай това нечовешко сборище се трупат и останалите жертви на червения терор - Гражданската война и след нея, разкулачване на селяните, избиването и изселването на казаците, удавените в кръв селски бунтове и въстания, за да се стигне до Голодомора - 7-8 милиона умряли от глад украинци, казахи и белоруси, българи, гърци, татари и то в години на невиждан добив на зърно в тогавашната житница на Европа... Изнасяно по света, за да се плати милитаризацията на съветското стопанство, най-мирното в света, както ни учеха.
ГУЛАГ!
После почват зверствата на 1937, последвани от разстрелите на чекистите и военните и се получава една малка справедливост за милионите жертви на червената чума.
Под формата на роман, Суворов показва много за случилото се през тези години и четивото е увлекателно, героите са пълнокръвни и чак се улових, че се възхищавам на играча човекомразец от най-голям калибър - Сталин.
Прочетох я в оригинал и се затрудних малко, но все пак съм доволен и бих я препрочел, ако ми попадне българкото издание.
Давно не читало своего любимого Суворова, а тем более его художественные произведения. Уже в процессе чтения я понял, что продолжения этого приквела я читал, давно-давно, но читал. Книга превосходная, да, это плод воображения, скорее всего так не бывает, но я был развлечен и улыбался читая )))))))))
Увлекателно четиво, действието се развива преди събитията от "Контролът". В общи линии стандартната идея за роман на Суворов, заговор срещу Сталин и разни хора, които го преборват.
Добър си е Суворов. Тук даже е надмогнал себе и не обяснява изброително за каквото се сети и книгата се чете много бързо. Иначе - обочайното - НКВД, партията, всичките кандидат вождове около генералисимуса, как кой, високо ниво садисти, ниско ниво садисти и пушечно месо в най- великата страна.
Man patīk Viktors Suvorovs. It sevišķi viņa darbi par padomju militāro stratēģiju. Bet "Akvārijs" mainīja manu skatījumu uz daudz ko. Šis romāns bija asa sižeta, aizraujošs... Bet man kaut kā palika pretīgi lasīt par tik lielu vienaldzību pret cilvēka dzīvību. Visi galvenie varoņi bez kādām pārdomām slepkavo, spīdzina... tas attēlotajā sabiedrībā ir tik normāli, ka 15 gadīga meitene, ejot uz dejām, mierīgi apdomā kā sakropļot uzmācīgus pielūdzējus, un viņai labi izdodas pat bez treniņiem. Es nenogurstu atgādināt- mūsu šodienas pašsaprotamās tiesības ir tikai pēdējo divu desmitgažu ieguvums. Tas ir trausls.