Учебник для молодых людей, озадаченных и измученных странностями любви. Рассмотрены инстинктивные основы брачного поведения людей, как биологического вида. Вначале сжато рассматриваются биологические предпосылки; затем освещаются инстинктивные критерии выбора брачного партнера у людей; даются практические советы. Завершает изложение этологический обзор инстинктивных мотиваций поведения людей. Сокращенный вариант первой редакции данного материала был опубликован в журнале `Химия и жизньXXI век` № 7 за 1997 г. в статье `О поручике Ржевском и корнете Оболенском - без всяческих прикрас`.
Безкрайно ценна книга, ако искате да си изясните какви мъже харесват жените и какви жени харесват мъжете и защо. Протопопов е описал най-подробно, научно и забавно междуличностните отношения и на места кърти. Лошото е, че на български книгата е издавана отдавна и се намира трудно. В читанка пък има доста грешки в превода, което леко дразни.
Авторът е категоричен по отношение на приятелството между мъж и жена в чисто платоничен смисъл. Според него то не съществува.
О, да! Има и отговор на въпроса защо толкова много жени висят в интернет и се радват на социалните мрежи.
При морски котки 1/6 от самците оплодотворяват 5/6 от всички самки. Останалите са принудени да се правят, че нямат кой знае каква нужда от това… *
От принципът за незаменимост на самката следват принципни разлики в поведението на самките и самците. Доколкото самките са много по-ценни за популацията, а самците са много повече, отколкото е необходимо, то персоналната ценност на всеки самец е много по-малка за вида като цяло. Този факт е заложен в съответните инстинкти, изискващи от самките да бъдат по-внимателни, да избягват риска, да се грижат за себе си и да изискват грижа за себе си от околните. По силата на този инстинкт, например, жените са много по-егоцентрични и се доверяват в много по-голяма степен на интуицията и чувствата си, отколкото на логиката. Интуицията и чувствата са основани на практическия опит, включително и на целия вид, т.е. те като че ли са проверени в практиката и поради това самките подсъзнателно ги приемат за много по-надеждни. * За да остави по-устойчиви гени в потомството си, жената е длъжна да увеличи строгостта при избора на своите претенденти, за да не увреди своите предполагаемо уникални гени свързвайки се с когото и да е. Но за да има възможност за избор тя трябва да се харесва по възможност на всички мъже. * Увереността на един човек практически може просто да хипнотизира другия. Самият него също. При това няма абсолютно никакво значение дали това е увереността на студента на изпит, на шофьора пред ДАИ, на гуруто пред
вярващите и т.н.
* Любовта е като обед. Жената първо поднася студеното ястие, а след това горещото. Докато мъжът точно като дете иска да започне с десерта. И ако жената му позволи това той бързо ще изгуби апетит.
* ...мъжете използват заплахата за физическо насилие за оказване на влияние върху другите", докато жените за същата цел се доверяват на "сълзите, истериите, „хващането за сърцето"
* Главната ерогенна зона на жената е главният мозък. Наслаждение носи не сексът, а любовникът.
* Знае ли инстинктът каква е разликата между натуралния логаритъм и десетичния? Не. А между маржа и ставката за рефинансиране? Също не. Той изобщо по такива поводи мълчи. *За егоцентричния човек е характерно невниманието към вътрешния свят на другите хора.
* Краткотрайната взаимна любов се среща достатъчно често, но продължителната — практически не се среща въобще. Много мислители са забелязали това отдавна. Вие сигурно сте запознати с изказвания като: „Винаги обича само единият; вторият само позволява да бъде обичан“.
* На практика рангът на влюбения мъж просто силно се понижава по отношение на обекта на любовта, обикновено (но не винаги) до по-ниско ниво от това на обекта, „лудването“ на мъжа по нея дадената жена започва да възприема като „глад“ за женско внимание в резултат на което този мъж става инстинктивно непривлекателен и взаимността, дори и да е била налице бързо изчезва.
* Впрочем щастието е възможно и без пълна взаимност, което се потвърждава от целия световен опит. По-скоро е валидно обратното: постоянното търсене на взаимна любов много прилича на гонене на собствената си сянка, което е в състояние да донесе жестоки разочарования и дори нещастие.
Наистина много се забавлявах с тази книга. Етологичната гледна точка представя инстинкта като важна част от всяко едно решение по отношение на любовта. Йерархията при животните и при хората се съпоставя, за да се извадят изводи за любовта, сексуалното влечение и моногамията. Всъщност авторът несъмнено е прав в едно - психологията и етиологията не са две противоположни гледни точки, а просто два научни начина за изследване на човешкото поведение. Само след като сме погледнали изолираните им резултати може да ги сравним и едва тогава да потърсим истината.
Всем, кто интересуется психологией отношений мужчин и женщин - однозначно читать. Книга проста, конкретна и по делу. Представляет собой теоретическую основу, на которой, в общем, строится весь российский пикап. Да, она может показаться местами примитивной и утрированной. Но если у вас нет ясного и логичного понимания основы отношений, или если вы думаете, что оно есть - хотя бы начните читать, и сами увидите. Как практическое руководство - не годится, но как простая и работающая теория для тех, кого волнует вопрос отношений - самое то.
Като изключим скапания превод и многото дразнещи грешки, както и това, че не смятам приматите за свои роднини, ми беше интересна. Сетих се, че преди години съм чела откъси от нея.