Der entfesselte Globus

by Ilija Trojanow

Varanasi, am Ufer des Ganges. Ein gläubiger Hindu badet in Indiens heiligem Fluss. Und das, obwohl der Mann als Naturwissenschaftler nicht einmal eine Zehe in dieses dreckige Gewässer stecken würde. Diese von Ilija Trojanow aufgespürte Geschichte führt plastisch vor Augen, dass einzelne Menschen unterschiedliche Seiten in sich vereinen. Für ganze Regionen gilt dies umso mehr, und davon zeugt dieses bunte, interkulturelle Lesebuch ebenso eindrucksvoll. Die einfühlsamen Reportagen befinden sich teils am Puls der Zeit, teils handelt es sich um Dokumente der Zeitgeschichte der letzten 25 Jahre. Leser begeben sich auf Safari, erleben Gelb als Farbe der Lust oder lernen leidgeprüfte Autoren kennen. Zudem erzählt Trojanow von Kartoffeln aus Djibuti, dem ganz normalen Wahnsinn indischer Metropolen oder bringt erschütternde Dokumente aus einem bulgarischen Todeslager ans Tageslicht. Der geistige Sohn Ryszard Kapuscinskis nähert sich Land und Leuten in Gedanken, Worten, Werken. Sein aufrichtiger Blick für Menschen und seine Erzählkraft sorgen für ein erfrischendes, authentisches Erleben. Als teils heiterer, teils besorgter, teils politischer, teils philosophischer Beobachter hüpft der Deutsch-Bulgare von Kontinent zu Kontinent. Und wenn Trojanow aus Schwarzafrika, vom Persischen Golf, Süd- und Südostasien sowie Bulgarien erzählt, dann hat der Weltenbürger diese Gegenden nicht nur besucht, sondern dort meist auch gelebt. In Trojanows Episoden kommen einfache Leute genauso zu Wort wie verbohrte Fanatiker oder kritische Geister. Oft spürt der Autor das Besondere im Alltäglichen auf. Deshalb ergeht es seinen Lesern besser als dem US-amerikanischen Präsidenten. Denn bevor dieser vom Flughafen ins Zentrum vom Bombay chauffiert wurde, haben indische Behörden die Strecke mit Millionenaufwand säubern lassen. „Es gehört bei Staatsbesuchen scheinbar zum guten internationalen Ton, sich gegenseitig etwas vorzumachen”, kommentiert der Autor bissig. Wie gut, dass geschönte Ausblicke Trojanow fremd sind. --Herwig Slezak

Genres: Asia

208 pages, Paperback

First published January 1, 2010

About the author

Ilija Trojanow (bulgarisch Илия Троянов) ist ein deutscher Schriftsteller, Übersetzer und Verleger bulgarischer Abstammung.
Ilija Trojanow im deutschen Wikipedia

Ilija Trojanow (Bulgarian: Илия Троянов) is a Bulgarian-German writer, translator and publisher.
Ilija Trojanow in the English Wikipedia

Reviews

[Tasmin · Rating 3 out of 5]

3.5/5

[Димитър Тодоров · Rating 2 out of 5]

Деконструктивизъм. Не мога да измисля някаква по-добра дума за тая книга, у която да има поне лек оттенък на комплимент. Ужким, че нарочно е подвързал несъчетаеми по никакъв начин есета, пътеписи, спомени, литературни ревюта, тривиална информация и жалби срещу Държавна сигурност и чуждиците в немския език в една книга. А може би просто не е било нужно да бъде превеждана и издавана в България. Пък и преводът … Писана е за германски читател (конкретно – за този, който възприема немския език за световна цивилизационна ценност, но не и немския държавен химн, като това е една от най-страничните теми, ползвана за вид рамка на подборката). Но проблемът ми с тая книга на Илия Троянов, не е толкова селекцията, колкото - тонът: назидателно мрънкане от А до Я. Освен в материалите за българската Държавна сигурност, където водещата емоция е на аргументиран гняв. Но пък те са най-чуждото тяло в сборника „щури“ чужди тела. Мрънкането е дотолкова досадно, че трови гледни точки и послания, с които принципно съм солидарен. Примерно, че наративът изхожда от човек с повече от една родини, расъл в Африка. И че отрича религиозния фундаментализъм от всякакво естество. Но пък … откъде накъде в Бахрейн щели да строят съвременни сгради от стъкло и бетон, вместо да си гледат камили и да си ги поят в какъвто водоем се изпречи на пътя им в пустинята, пък бил той и езерце на игрище за голф. В едно есе обяснява, че сред африканските народи човекът има смисъл единствено като част от общността и самотата е най-голямата прокоба. В друго се оплаква, че пазарът на африканска художествена литература не вървял. Конкретно – в Танзания. Но не прави връзката между двете. Че четенето на книга в африканските очи е една от най-ярките прояви на асоциалност. Лично аз в азиатските есета намирам много повече какво да науча от африканските и българските. Примерно за кухнята на оркестриране на спектакли от публични гневни протести по пропагандни теми (кой писател какво не било трябвало да пише в издание на английски език), докато автентични протести по екзистенциални проблеми, които ескалират до кръвопролития, не намират никакъв медиен отзвук (пропаднало електроснабдяване в Карачи). Но и от тези есета се налага да пресявам, най-малкото защото фокусът прескача непредвидимо посред произволен абзац към теми от специфичен интерес, който не съвпада с моя. А някои есета просто са загубили актуалност. Като за мненията и коментарите в Индия за американската реакция на атентатите от септември 2001.

[R · Rating 3 out of 5]

Книга, караща читателя да се замисли над темата "човек - държава - континент - живот". Интересен поглед, размишления и извадки от личния живот на автора, както и на исторически актове от недалечното минало. Разказанити истории (някои горчиви, други обнадеждаващи) показват реалостта без филтър. Заглавието на творбата е изключително подходящо.

[_maxodo_ · Rating 3 out of 5]

3,5/5