Наште ги купуваха едно време тези, а аз сега ги ползвам за приспиване. Не знам дали всички са така, но двете, които прочетох този месец, ми направиха впечатление с доста фантастичните истории, покрай които се случват убийствата, разследвани от майор Каменска. В единия случай група учени разработваха серум, с който подпомагат умствената и творческа работа, а в тази книга някаква секта набира отчаяни хора и – успешно! – им осигурява някакъв утопичен живот, в който всичко е съобразено с техните нужди и умения.
Страхотният аналитик Каменска постоянно чертае някакви пригледни таблички, но реалният аналитичен процес не е описан, а само съобщен и до истината се стига по-скоро по случайност или стечение на обстоятелствата, отколкото заради острия ѝ ум и добра работа, струва ми се.
Героите са доста еднообразни, всички говорят и мислят по един и същи начин, заради което ми е трудно да следя кой кой е и какво прави, не че и кой знае колко се старая де.
По-скоро са ми интересни и зарибени моментите, когато се описва битът в онази Москва от деветдесетте – миниатюрни гарсониери, в които семейни двойки спят на разтегателни дивани, коли с неработещо парно, които обаче винаги има риск някой да открадне, евтини грозни ботушки от бяла изкуствена кожа, които кишата унищожава за един сезон, фактът, че всички жени носят "блузки"... Просто се опиянявам.
И храната. Потресаващи неща ядат. "Салата" е нещо, което задължително съдържа сметана или майонеза и се прибира в буркан в хладилника. Сутрин можеш да пиеш на крак кафе със сандвич – съвсем ок, стига сандвичът да не беше с херинга. Друг сандвич – от останките вкъщи – малко изсъхнал хляб, голямо парче шунка, покапано с кетчуп и пъхнато в микровълновата. При импровизирана вечеря за неканени гости на масата се вадят хляб, кисело зеле, кетчуп, а после и току-що сварените и подсушени картофи... Зарибена съм и не мога да спра.