"Ние сме длъжници на мъртвите. Дължим им най-главното: честно отношение към тях. Защото следването на максимата "За мъртвите добро или нищо" ни превръща в тотални лъжци. А да лъжем мъртвите е по-лошо дори от това да ги крадем."
Това биха могли да са встъпителните думи на сборника с некролози и пътеписи на Йордан Ефтимов. Сюзан Зонтаг, Джеръм Селинджър, Джон Ъпдайк, Йосиф Бродски, Питър Стросън, Волфганг Изер, Уейн Буут, но също и Ивайло Петров, Йордан Вълчев, Йордан Радичков, Константин Павлов, Христо Калчев, Кембълът са част от личностите и творците, за които в тази книга се говори откровено, без ръка зад гърба. Същото е и с местата. Йордан Ефтимов е безпощадно честен не само към мъртвите поети, писатели и философи. Той казва в прав текст каквото знае за българската литература и мястото ѝ в контекста на световната. Така постъпва и с българина изобщо.
Йордан Ефтимов е роден в Разград през 1971 г. Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури в София, а след това Българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Лауреат е на много награди за поезия, сред които “Южна пролет” – за дебютната му книга “Метаметафизика”.
Главен асистент по теория на литературата в Нов български университет, София. От 1993 г. с прекъсвания е редактор на независимото седмично издание за култура “Литературен вестник”. Автор е на 5 стихосбирки, последната от които – “Жена ми винаги казва” (2005), а също и на научнопопулярните книги “Антична литература” (2001) и “Модернизъм” (2003).
Автор и водещ на предаванията за книги “Книжни тигри” по Radio France International (2001-2005) и на “Студио “Хеликон” в програма “Хоризонт” на Българско национално радио (2005-2007). От декември 2008 – постоянен наблюдател на книжния пазар за “Capital Light”.