Животът на Фернан Бродел заслужава да бъде филмиран. Роден през далечната 1902 г. в идилично френско градче с все още работещи мелнични механизми от прединдустриалната епоха. Свидетел на първата световна война и две години немски военнопленник във втората световна война, когато по памет в лагера и без записки написва труда си за Средиземнорието. Работил в Алжир и Бразилия. Изтъкнат френски историк. Приключил земния си път през не толкова далечната 1985 г.
——
Подобно на автора си, който сякаш е живял повече от един живот, и този първи том за прединдустриалната епоха е просто повече от една книга. Всъщност съдържа в себе си толкова много книги и препуска с такава скорост из епохи и локации, че морската бол��ст на читателя е гарантирана. Първоначалната идея е била това да е цикъл лекции. Обаче френските академици малко се стреснали от факта, че Бродел пратил линейната структура на класическата история по дяволите, и решил буквално да “опредмети” Стария режим (какво френско наименование на прединдустриалната епоха само!) с такова изобилие от теми и техните взаимовръзки, заигравайки се до най-малкото известно му детайлчета с ентусисзма на дете, разглобило и наново сглобило чудесна шарена играчка, че почти им съчувствам.
Бродел е изключително ерудиран и енциклопедичен за времето и възможностите си историк. Нещо повече - той е безкрайно щедър с това, което ни поднася. И никога не взема темите си докрай насериозно - плетениците от модели и концепции се менят така стремително и в периода 15-ти - 18-ти век, и в главата на Бродел, че магията е твърде силна.
Ограниченията му са две:
1. Той е французин от началото и средата на XX век и от студената война. Неевропейската история - цял Китай и Индия, Африка, Америките е видяна единствено през свидетелствата на западни пътешественици, най-често французи, на които им се случва да помрънкат за странностите на местните туземци, които им се струват нелогични сравнени с личния им опит (защо нямат столове, а седят на земята?!). В интерес на истината, повечето от тях са били искрено любопитни и доста прагматични, но все пак са били с друга начална гледна точка. Китай и Османската империя, пък и Япония например, пазят огромни архиви. Но те не са на френски език, не са били достъпни на Бродел и източниците му, и съответно много обяснения остават невидели бял свят. Както и много факти. Също като днес, донякъде. Тежестта на Западна Европа и Франция в изложението е непропорционално голяма.
2. Той е французин от… Да, да, горното. Като свидетел на ужасни явления, Бродел винаги застъпва и ролята и значението на бедните и слабите в историческата плетеница. Но предимно на западноевропейските бедни и слаби. Колониализъм и робство не са споменати, макар да има поне няколко секции, в които това е съвсем удачно да се направи и илюстрира с показатели и с ролята им в икономическото развитие.
С тези две важни уговорки, читателят може да се наслади на осем тематични глави, всяка с миниесета по подтеми, които са и любопитни, и поучителни, и ни показват ясно, че твърдението на Бродел за инерцията като велик двигател на историята никак не е безпочвено. Както и че за да се случи индустриалната революция, е имало нужда от прединдустриалната епоха, която въпреки привидния си застой, всъщност подготвя именно случилите се и изглеждащи внезапни последвали процеси и икономически и технически скокове.
——
Историята е това, сред което живеем, нашето ежедневие, затова и често я пропускаме:
1. Епидемии и войни и как реагираме и се справяме с тях
2. Храната на масата - или трите основни и днес култури: пшеница, ориз и царевица. Дали азиатците са толкова многобройни, защото оризът дава две реколти с промеждутък ит трета неоризова между тях, а пшеницата - само една, и то с много труд? Кой знае…
3. Месото и напитките
4. Кой как си строи къщите и ги обзавежда, и каква е модата в облеклото. Традицията е за бедните, богатите сменят моди, а модите сменят световни исторически тенденции. Модата съвсем не е безобидна историческа категория.
5. Техника и източници на енергия. Големият проблем: постоянен източник на енергия все още е липсвал, а наличната енергия не се е пренасяла лесно от едно място на друго. А разхищенията са били огромни - испанците например са строяли “еднократни” кораби до Америките, а изсечените гори никога не се възстановили. Познато.
6. Военно дело, далечни плавания и транспорт. Да, войните са генератор на открития. През 16-ти век професия “инженер” не е имало - те са се занимавали най-вече с военни технологии.
7. Парите. Или как Китай изоставя хартиените пари, а Европа ги открива.
8. Градовете. Защо големите азиатски градове толкова рядко са се меняли, докато хаотичните европейци често строели и разширявали както им скимне, или защо е добре, че Рим е паднал.
——
Бродел искрено се пита защо великите географски индустриални открития не са били подети от Китай, който след изумителните експедиции на адмирал Джън Хъ просто се затваря в себе си и изгаря далечния си флот, а технологично не прилага нищо ново след този период (а дотогава е бил доста по-напред от европейците). Или защо ислямският свят, който е имал много по-добре развити средновековни икономически системи и технологии не ги е надградил, а се е оставил на хаотичните, гръмогласни, агресивни, подмолни, невежи на моменти фанатици, готови да се хванат един друг за гушите както и да хванат за гушата целия останал свят.
——
Давам малко по-ниска оценка единствено заради факта, че сме 2022 г., а не 1967 г., което може би не е много честно към Бродел. И историята не е. Но пък си заслужава.
3,5⭐️
——
П. П. Преводът на моменти също е леко империалистически :) Град Алеп не съществува, ние знаем за Алепо. Както и Басора я знаем като Басра. Китайските наименования също на моменти са поомотани, но не твърде.