What do you think?
Rate this book
Тайната на оранжевата котка: 10 автори от 10 страни разказват една история
158 pages, Paperback
First published January 1, 1968
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
December 11, 2019
Ich habe das Buch als Kind geliebt und auch als Erwachsene ist es sehr unterhaltsam. Natürlich ist es für jüngere Leser gedacht und daher etwas einfach gestrickt. Aber die Ideen sind bezaubernd.
October 2, 2014
This story is sooo sweet!! And I love it when in the story there are cats! It makes it more complete.
March 2, 2014
Full review/Цялото ревю - click, click :)
Следпрочитно:
Наистина се е получила странна и интересна книжка, което си е просто неизбежно предвид факта, че толкова хора са се трудили над нея. Първата ми мисъл, когато я видях, бе : "Ретро РПГ!" - почти. Не са се разпределяли по роли, но все пак схванахте асоциацията.
Пътешествието е започнато от Слаби от Чехословакия, който въвежда главните герои - момченцето Давид и картините на госпожа Клерхен, Детектива и, разбира се, Оранжевата котка. Тази първа глава някак ми напомни на на Ерих Кестнер, и особено на фантасмагориите му от типа на "Това се случи на 35 май". След тази глава, която поставя основите, следващите автори сякаш си поставят за цел да заплитат и оплитат историята по всевъзможни начини. Оранжевата котка, за която имах нагласата да е душка, в тези страници се оказва страховит звяр незнаен, а вещицата е зла - хей, само за мен ли това е изненада? Някои неща ме спечелиха, като всичките светове зад рамките, но и от доста останах недоволна - ама ако тръгна да изброявам, спойлерите ще прелеят от екрана.
Някъде след главата на Големия Съдебен Процес, авторите, които поемат щафетата започват да се осъзнават, че тази история рано или късно ще трябва да завърши някак, и започват да оправят бъркотиите и да изясняват тайните, заложени от предшествениците им. От този момент интересът ми започна главоломно да се покачва, заслуга за което определено имаше образа на Доктора, помощникът на Детектива. Докато в първите глави беше представен стереотипно, като вярното, но не особено прозорливо другарче на великия детектив, то в тези глави Доктора действаше самостоятелно и се справяше прекрасно. Малко по-малко започна реабилитацията на котката, намирането на дъщерята на принцесата и в последните глави, с появата на един герой, който си мислех, че са забравили тотално, бе разкрита и тайната на бялото листче - за да се оформи един финал, от който останах изключително доволна.
Изобщо цялата тази тънка книжка ми се стори издържана в стила на любими мои детски автори като гореспоменатия Ерих Кестнер, Джани Родари, Едуард Успенски и Роалд Дал. Те всичките са доста различни, но ги обединява факта, че в техните истории и най-абсурдните събития са съвсем в реда на нещата - най-много да повдигнеш рамене, когато оранжев котак изскочи от рамката си, и толкоз. (Между другото, тукашната оранжева котка според мен много би се харесала с тебеширения червен котарак от "Джелсомино в страната на лъжците"). Историята обаче не се е получила съвсем идеална. Въпреки усилията на авторите, някои факти и сюжетни линии, загатнати в началото, останаха да си висят. Ноо, като цяло останах приятно изненадана от начина, по който завъртяха нещата към края. Книжката беше лека и си я изчетох на един дъх.
Следпрочитно:
Наистина се е получила странна и интересна книжка, което си е просто неизбежно предвид факта, че толкова хора са се трудили над нея. Първата ми мисъл, когато я видях, бе : "Ретро РПГ!" - почти. Не са се разпределяли по роли, но все пак схванахте асоциацията.
Пътешествието е започнато от Слаби от Чехословакия, който въвежда главните герои - момченцето Давид и картините на госпожа Клерхен, Детектива и, разбира се, Оранжевата котка. Тази първа глава някак ми напомни на на Ерих Кестнер, и особено на фантасмагориите му от типа на "Това се случи на 35 май". След тази глава, която поставя основите, следващите автори сякаш си поставят за цел да заплитат и оплитат историята по всевъзможни начини. Оранжевата котка, за която имах нагласата да е душка, в тези страници се оказва страховит звяр незнаен, а вещицата е зла - хей, само за мен ли това е изненада? Някои неща ме спечелиха, като всичките светове зад рамките, но и от доста останах недоволна - ама ако тръгна да изброявам, спойлерите ще прелеят от екрана.
Някъде след главата на Големия Съдебен Процес, авторите, които поемат щафетата започват да се осъзнават, че тази история рано или късно ще трябва да завърши някак, и започват да оправят бъркотиите и да изясняват тайните, заложени от предшествениците им. От този момент интересът ми започна главоломно да се покачва, заслуга за което определено имаше образа на Доктора, помощникът на Детектива. Докато в първите глави беше представен стереотипно, като вярното, но не особено прозорливо другарче на великия детектив, то в тези глави Доктора действаше самостоятелно и се справяше прекрасно. Малко по-малко започна реабилитацията на котката, намирането на дъщерята на принцесата и в последните глави, с появата на един герой, който си мислех, че са забравили тотално, бе разкрита и тайната на бялото листче - за да се оформи един финал, от който останах изключително доволна.
Изобщо цялата тази тънка книжка ми се стори издържана в стила на любими мои детски автори като гореспоменатия Ерих Кестнер, Джани Родари, Едуард Успенски и Роалд Дал. Те всичките са доста различни, но ги обединява факта, че в техните истории и най-абсурдните събития са съвсем в реда на нещата - най-много да повдигнеш рамене, когато оранжев котак изскочи от рамката си, и толкоз. (Между другото, тукашната оранжева котка според мен много би се харесала с тебеширения червен котарак от "Джелсомино в страната на лъжците"). Историята обаче не се е получила съвсем идеална. Въпреки усилията на авторите, някои факти и сюжетни линии, загатнати в началото, останаха да си висят. Ноо, като цяло останах приятно изненадана от начина, по който завъртяха нещата към края. Книжката беше лека и си я изчетох на един дъх.
December 16, 2020
Knjiga 10 autora iz 10 različitih zemalja, (svaku glavu pisao je drugi autor) između ostalog jedan autor je bio iz Jugoslavije. Jedna od mojih najomiljenijih knjiga iz detinjstva. Nemam običaj da čitam iste knjige više puta, ali ovu sam čitala nebrojeno puta. Iako je dečija knjiga, smatram da je i odrasli mogu čitati. Sve preporuke. :)
December 5, 2022
Žral jsem každou stránku. Asi jsem Honza. :-)
July 7, 2018
A unique and a very sweet book with different author writing each chapter as an international project.
Displaying 1 - 6 of 6 reviews