Райнхолд Меснер е легендарен италиански алпинист, който първи изкачва всички 14 осемхилядници, първи изкачва Еверест без кислород (1978 г.) и първи изкачва Еверест сам (1980 г.). Той е автор на над 80 книги. В "Експедиция до крайната точка" ни представя кратка история на най-високия връх на Земята. Тонът му е носталгичен и на места тъжен. Алпинизмът коренно се е променил от времената на пионерите. Сега е жертва на комерсиалното общество и наподобява "панаир на суетата". Лесно може да откриете снимки на "опашки" от хора към върха. Богати туристи плащат, за да бъдат отведени с помощта на шерпи и водачи до най-високата точка. Вече водеща е не мотивацията и силата на тялото, а финансовите възможности на хора, търсещи лесна слава, за която не са подготвени. Обезопасените пътища към върха са вече (относително) достъпни, което неминуемо води до комерсиализиране с неприятни последици. Все повече отпадъци се изхвърлят по различните маршрути. Ако захвърлените кислородни бутилки се подредят една до друга ще бъдат по-високи от самия връх.
Книгата разглежда ключови събития от историята на "покрива на света". През 1924 Джордж Малори и Андрю "Санди" Ървин атакуват все още непокорения връх, но така и не се завръщат в лагера. Едва през 1999 г. тялото на Малори е открито. И до днес има хора, които вярват на (конспиративната) теория, че всъщност Малори и Ървин са първите, покорили Еверест. Продължават да се органзират експедиции, които търсят тялото на Ървин и предполагаемия негов фотоапарат със снимки от върха. Райнхолд Меснер отделя специално внимание и на събитията от 1996 г., описани в популярната книга "В разредения въздух" на Джон Кракауер, когато две комерсиални експедиции завършват с поне пет трупа поради лошо планиране, логистика и търсене на славата на всяка цена.
Единствената ми забележка е, че Райнхолд Меснер изглежда вярва в съществуването на Йети, което звучи несериозно. Но иначе препоръчвам книгата на всеки, който се интересува от пътешествия, история, география и постигане на трудни цели.