Железен карнавал

by Serge Brussolo, Серж Брюсоло, Любомир Найденов (Translator)

„Железен карнавал“ започва със странна метаморфоза — един старец се превръща в младеж с великолепно тяло. Кипящ от енергия, той тръгва да разкрие мистерията на думата, която побира в себе си всичко. При многобройните му приключения над него тежи сянката, хвърляна от свирепия орден на Пазителите на Словото. Когато стига до своята цел, героят открива там рожбите на необичаен синтез…

Genres: Science Fiction, Fiction

272 pages, Paperback

First published January 1, 1983

About the author

Serge Brussolo est un écrivain français de science-fiction, de fantastique, de thriller et de roman historique né le 31 mai 1951 à Paris.

Il vécut une dure enfance tourmentée, principalement à cause de la folie de sa mère. Il eut très tôt la vocation de l'écriture et, dès l'âge de douze ans, commença à chercher à se faire publier. Après avoir suivi des études de lettres et de psychologie, il exerce plusieurs petits métiers tout en ne renonçant pas à vivre un jour de sa plume. Les débuts furent difficiles, son style particulier peinait à se voir ouvrir les portes des revues de science-fiction de l'époque. Sa prose correspondait peu aux critères un peu étriqués de la science-fiction française. La première reconnaissance arrive en 1978 lorsqu'il réussit à faire paraître une première nouvelle, Funnyway dans l'anthologie Futurs au présent dirigée par Philippe Curval. Ce texte sera récompensé par le Grand prix de la science-fiction française en 1979.

La collection Présence du futur publie ensuite un premier recueil de nouvelles, Vue en coupe d'une ville malade, œuvre très remarquée du public qui lui vaut également un autre grand prix. Très prolifique, Serge Brussolo enchaîne ensuite la parution d'une série de romans dans la populaire collection "Anticipation" des éditions Fleuve noir à un rythme très soutenu dont Les Semeurs d'abîmes en 1983, récompensé par un prix Apollo. Beaucoup de critiques de l'époque, admirateurs de ses nouvelles au style si personnel et orignal lui reprochèrent de galvauder son talent en entrant dans la collection Anticipation du Fleuve noir, souvent mal considérée. Rétrospectivement, cette accusation semble totalement infondée, premièrement parce que cette partie de son œuvre fût une des plus riches et inventives, ensuite parce qu'il devint rapidement un des auteurs les plus appréciés de la collection et qu'il contribua fortement à faire évoluer celle-ci qui s'ouvrira bientôt à d'autres auteurs originaux comme Daniel Walther ou encore Joël Houssin. Et si, sur le plan de l'écriture, cette série de romans semblent moins audacieuse que ses premières productions, sur le plan de l'imaginaire, on sent l'auteur parfaitement à l'aise au sein de cette collection qui, en plus de lui ouvrir les portes à un large public, lui permet de se débarrasser des contingences « scientifiques » de la science-fiction dite « sérieuse ».

Il faut préciser ici que le terme science-fiction ne convient pas tout à fait à Brussolo. L'intéressé se dit lui-même peu captivé par le genre tel qu'il existe par ailleurs. C'est souvent faute de mieux que nombre de ses romans sont considérés comme tels. Brussolo n'est pas du genre à donner dans le space-opéra, encore moins à réellement chercher à imaginer un futur de l'humanité en tirant des hypothèses sur les futures avancées scientifiques ou technologiques. Ses références sont plutôt à chercher du côté des légendes, mythologies et autres récits merveilleux. Et chez lui, la science-fiction n'est jamais très éloignée du fantastique ou de l'étrange. D'ailleurs, certains de ses romans parus dans la collection Anticipation sont de purs romans fantastiques (Catacombes, Docteur Squelette, La Nuit du venin) et annoncent déjà l'abandon progressif de l'étiquette "science-fiction" par un auteur décidé à ne pas se laisser enfermer dans le moindre carcan.
En 1990, en pleine explosion "Stephen King", il entame une collection fantastique à son nom aux éditions Gérard de Villiers, dix romans paraitront à un rythme très soutenu (un livre tous les deux mois) et exploreront, de manière souvent originales certains vieux thèmes du genre : la lycanthropie, la maison hantée, le vaisseau fantôme... Parmi les plus renommés, citons Les Emmurés ou encore Les Bêtes.

Harcelé par des satanistes et ayant conscience d'avoir fait le tour de ces sujets, Brussolo arrête la collection en 1992

Reviews

[Metodi Markov · Rating 5 out of 5]

Някаква гадина докладва ревютата ми и няколко вече са изтрити и загубени завинаги…

Мосю Брюсоло ни води умело из оригиналното си и на моменти абсолютно сюрреалистично въображение и ни дава история и герои, които непременно ще запомним. Той и колегите му от Франция са слабо представени на родния книжен пазар и определено има защо ние като читатели да съжаляваме за този голям пропуск на българските издателства.

"Железен карнавал" предлага пътешествие, изненади и теми за размисъл!

Реките от джуджета са страхотно измислени и правят половината книга. А и не се знае, накъде ще ви поведе фарандолата на облечените в индигови одежди роботи!

Хареса ми много и я препоръчвам!

Хомакайдо...

[Велислав Върбанов · Rating 4 out of 5]

„Железен карнавал“ е страховита сюрреалистична мистерия! Като фантастика книгата не ме впечатли особено, но пък загадъчната атмосфера се оказа много любопитна, а и хорър елементите ми въздействаха.

Главният герой Давид пристига в тайнствения Град на Оракулите. Той е възрастен човек, но там е превърнат в младеж. Впоследствие е въвлечен в доста странно и кошмарно поклонническо пътешествие...

[Петър Стойков · Rating 5 out of 5]

За разлика от френското кино, в което отдавна съм се отказал да търся надежда за нещо смислено и в което редките изключения като Люк Бесон нямат шанс да компенсират безкрайните потоци държавно субсидиран псевдоартистичен бълвоч, френската литература много отдавна дава добри плодове, макар психопата Борис Виан да направи всичко възможно да ме откаже и от нея преди години…

Серж Брюсоло е ужасно продуктивен автор, но за съжаление не особено издаван у нас. Той гради невероятни светове, толкова изчанчени, че е направо удоволствие да ги четеш – кеф е да се чудиш на всяка страница „Ебаси, тоя е луд, как му се е родило в главата ТОВА?!?“ Железен карнавал не е никакво изключение и още от началото те изритва от света на нормалната фантастика с която си свикнал и те бухва в лепкавата, гъста и непрозрачна миазма на своята реалност, където нищо не е както очакваш.

Роботите-убийци играят хоро, океаните са от вкоренени джуджета, фойерверките са от риби, а хората говорят чрез вази. Тайни ордени, пророчества, магии и технологии… както не сте ги виждали никога досега и както даже не сте си помисляли, че можете да си ги представите.

[Марин Трошанов · Rating 5 out of 5]

„Железен карнавал“ е едно от големите събития в живота ми на читател. Бисер, който докопах случайно от мътните дълбини на деветдесетарското книгоиздаване и ми се ще да споделя със света. Въпреки всичко ме глождят съмнения – дали с огромно закъснение блестящият потенциал на Серж Брюсоло няма да превърне сюрреалистичните му фантазии от егоистично удоволствие, подходящо за чувствителното небце на изтънчен сомелиер, в поредната комерсиална и посредствена ширпотреба?

Протагонистът Давид получава втори шанс да изпълни със съдържание пропиления си живот. Безмилостно преследван от пазителите на Словото, мъжът се впуска в търсене на забравен поклоннически път, водещ към тайно познание. Очакват го безчет иноземни пигмеи, които през епидермиса на стъпалата си поемат хранителни вещества от тинята на пресъхнали водоеми и прехвърлят плавателни съдове на ръце; вентрилози със зашити усти, чиито гласове извират от статуи, гърнета и вази; маскирани андроиди, които захранват своите жизнени сили чрез впрегнати във вечен танц нещастници; езерни обитатели, избухващи в дъгоцветни подводни фойерверки и какво ли още не. Богатият и претенциозен изказ на французина, подобно на умелите специални ефекти във филм на режисьор визионер, е впрегнат в създаването на мрачна и халюциногенна атмосфера, където аномалията и гротеската не са изключение, а норма.

Романът не е за всеки вкус и рискът от тежък сблъсък с неортодоксалната графична образност и некохерентния сюжет е налице. Но за мен книгата на френския автор се оказа откровение, напомнящо причините вече толкова години да обичам фантастика – свободен полет на мисълта, дръзко отклонение от познатите коловози на съвременната литература, липса на предвидимост какво ни чака на следващата страница и нетърпение да я отгърнем. Сцените в романа наподобяват съновидение, ментална експозиция на образи, сякаш изпълзели от платната на Йеронимус Бош, Салвадор Дали, Ремедиос Варо или Алекс Фишгойт.

Първите няколко изречения бяха магнитът, който ме привлече към това шантаво приключение: „С бясна скорост влакът се носи в нощта. Поглъщайки километри от релси, локомотивът дълбае своята просека в насмолената от мрака гмеж, бълвайки снопове сажди и дим, които вихърът мигновено прилепва към източилата се гърбица от вагони, сякаш са було на младоженка, бликнало върху негатива на фотографска лента. Няма никаква светлинка в купетата, никаква нощна лампа по коридорите, нищо друго не съществува освен десетина слепи, вагона, където и най-малкото пламъче от угарка като че ли е табу. Един прокобен конвой, носещ се в тъмнината; един странен влак-призрак с бродещи пътници.“

Приятно четене!

[Иван Величков · Rating 3 out of 5]

Книгата е хубава, но това определено не е моят автор. Брусоло започва с чудесна пурпурна проза, в която въпреки виеватите сравнения и шантав свят, читателя някак успява да остане впримчен в сюжета, но с напредването на страниците, красивият език се среща все по-рядко и по-рядко, а сюжетът не поема качествено щафетата и обстановката започва натрапчиво да повтаря безидейността си. Светът е странен, да, трескав футуристичен кошмар с налудничави почти приказни елементи, но сцените са самоцелни, а връзката между тях изтънява до самия финал, който разваля цялата книга, придавайки съвсем ново значение на термина „бог от машина”.
Френската декаденщина ми дойде горница, карайки ме да се съмнявам вече има ли нормална френска литература извън Дюма баща и Жул Верн. Нямам много против педерастки и педофилски изцепки във фантастиката, но тук стоят като мазен лайтмотив върху цялото произведение.
Накрая, подтикнат от интервюто поместено в книгата и защото и тук става въпрос за поклонническо пътуване, искам да го сравня с „Хиперион” на Дан Симънс.
Серж Брусоло му е абсолютен идеен и литературен антипод:
1. Където при Симънс имаме внимателно изграден технически свят, гарниран с малко мистика за разкош – при Брусоло е хаотично съновидение със слаби технически обяснения.
2. Финалът на Хиперион, слага точка на завършена история, въпреки десетките въпроси, които остават открити, за да хранят читателския ум. – Финалът на Железен карнавал е евтино и прозаично измъкване от.
3. При Симънс всяка дума си тежи на мястото и служи на сюжета. – При Брусоло думите са самоцелни и превръщат романа в разбридана черга проядена от молци.
Осъзнавам, че имам пристрастия и сравнявам двама коренно различни творци, но в интервюто Брусоло казва, че Симънс не става и е „пълен бетон”. Ми ако Симънс е Бетон, то Брусоло е мукава.

[Красимира · Rating 5 out of 5]

Ако трябва да определя тази книга с една дума, то тя би била "неочаквана". Въображението на Серж Брюсоло прави невероятни комбинации и изгражда един зловещ фантастичен свят, в който нищо не е такова каквото изглежда, всяко забавление се оказва гибелен капан, а обратите следват с шеметна скорост.
Това е авторът с най-развинтена фантазия, който някога съм чела, но го казвам в добрия смисъл. Книгата изобилства от сцени, сякаш излелзи от картина на Салвадор Дали, а на места описанията стават от плашещи почти отвращаващи натурализма си. Въпреки това романът много ми хареса. За мен беше приятна изненада, че след цялата каша от абсурди и чудатости, в края на приключението се крие обяснение. Дори и без него обаче образите са силно въздействащи и дори ако не оставят приятно чувство, със сигурност оставят спомен. Книгата не е за всеки, но си струва любителите на фантастиката и хоръра да й дадат шанс.

[Liviu · Rating 5 out of 5]

The most inventive of the Brussolo novels I've read so far though spoiled a bit by the more mundane explanations at the end

Oracles, jewelry candy, Martians and Venusians with weird characteristics, the rivers/seas of dwarfs and of course the carnival itself, not to speak of the Masters of the Words and their dark secret...

[William · Rating 5 out of 5]

Un des meilleurs de Brussolo. Époustouflant.

[Socrate · Rating 3 out of 5]

Trenul se strecoară prin noapte. Locomotiva scobește în grosimea tenebrelor, devorând șinele, împroșcând o trâmbă de funingine pe care curentul o alungă în urmă, pe deasupra vagoanelor, asemeni unui voal de mireasă pe negativul unei pelicule fotografice. Nici urmă de lumină în compartimente, nici măcar o lampă de veghe pe culoar, nimic, decât șirul celor zece vagoane oarbe în care cea mai slabă rază pare să fie tabu. Un convoi obscur care se înșiră în beznă, un ciudat tren-fantomă, cu pasageri bâjbâind. În al optulea compartiment din capăt, așezat în fotoliul rezervat cu numărul 1234 (în sensul înaintării trenului, locul de lângă geam), se află un bărbat. Un bătrân cu pielea cenușie, vizibil jenat de un costum prea larg pentru el. Mărul lui Adam i se agită neîncetat de-a lungul beregatei acoperite de o piele aspră și zbârcită. Mâinile îi tremură pe coapsele slăbite ca două lighioane smochinite, pistruiate cu nuanțe de galben și brun. Îl cheamă David, se îndreaptă către Orașul Oracolelor. Se apropie de șaptezeci de ani. Imediat ce garnitura va opri cu un urlet interminabil de frâne, bătrânul își va apuca pălăria de fetru cu bor rulat, valiza din carton prost și va coborî împreună cu ceilalți călători. Niciun moment nu o va remarca pe tânăra femeie cu cozi întunecate, care-l observa cu aviditate din capătul opus al peronului. Era înveșmântată cu o cămașă grosolană din pânză țărănească, strânsă în talie, pe deasupra căreia purta o vestă de marochin. O pereche de cizme de vânătoare, cu tocurile scâlciate, îi adăpostea picioarele goale. David va trece prin fața acestei apariții fără s-o vadă, fără să-l mire măcar aspectul ei medieval. Apariția de mai sus se numește Sirce și se află acolo de câteva zile, în așteptarea lui.

[Ovidiu · Rating 3 out of 5]

Pământul viitorului devine o casă a mutanților, extratereștrilor și legendelor. Se regăsesc aici marțieni care îmbină arta maeștrilor bijutieri cu cea a maeștrilor cofetari, sau venusiene obeze, a căror transpirație cauzată de febră poate readuce tinerețea și sănătatea într-un trup decrepit. Există asceți care au renunțat la orice contact impur cu lumea, unii dintre ei vorbind prin intermediul obiectelor înconjurătoare (asemenea ventrilocilor), iar alții devenind simbioți legați de un alt corp, sănătos, care îi ferește de orice contact impur cu lumea înconjurătoare, fie că e vorba despre alimente, dejecții, vorbe sau atingeri.
Unele râuri și mări sunt populate de triburi de pitici înrădăcinați în mâl care transportă vasele pe palmele lor în schimbul unui tain zilnic și a căror fire se dovedește la fel de schimbătoarea ca și cea a apelor obișnuite. Văzduhul e populat de membrii înaripați ai poporului aerului, în timp ce apele sunt casa unor ființe acvatice umanoide.
Peste toate acestea se suprapune legenda pelerinajului Homakaido, care stă la baza sectei Maeștrilor Vorbelor, și al cărui punct de plecare se află în Orașul Serbărilor. Imaginile care se văd aici amintesc de picturile lui Hieronymus Bosch și de cele ale lui Pieter Bruegel cel Bătrân[1], cu petreceri dezlănțuite, focuri de artificii subacvatice realizate cu ajutorul anghilelor electrice, farandole din mijlocul cărora nu mai poți scăpa, orgii și banchete.

[Louise · Rating 4 out of 5]

Serge Brussolo allie avec virtuosité une plume érudite au service de son imagination débridée. Les mondes fantasques de la Cité des Oracles et de la Fête fascinent d'horreur et Serge Brussolo a indéniablement le sens de la formule, des phrases bijoux et des métaphores calibrées.
C'est dommage par contre que le dénouement de l'intrigue soit aussi décevant, après tant de suspens. C'est comme si la débauche d'images cauchemardesques de l'auteur n'était qu'un caprice d'écriture, pour une fin somme toute assez banale en comparaison du pitch. La révélation finale n'est pas ahurissante, mais laissez vous transporter, la sueur au front, dans l'univers tordu de cet auteur talentueux.

[Ileana Oprea-Sops · Rating 3 out of 5]

Pretty gruesome but definitely not among Brussolo`s best work. Still an enjoyable read for fans of horror fiction.