Солунските съзаклятници

by Георги Данаилов

Пиеса на Георги Данаилов, написана през 1983 г., базирана върху Солунските атентати от 1903 г. - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D...

Genres: Plays

First published January 1, 1983

About the author

Георги Христов Данаилов e роден на 08.01.1936 г. в София. Завършва гимназия в Плевен (1953), химия и физика в Софийския университет (1958) Учител по химия и зав. заводска лаборатория в Свищов. През 1963-76 е асистент в Катедрата по органична и обща химия вьв ВХТИ - София. От 1976 е драматург в театър "Сълза и смях".
С литература се занимава от студентските си години. За пръв път печата през 1960 във вестниците "Народна младеж" и "Вечерни новини". Постоянен сьтрудник на списанията "Наука и техника" и "Космос", на вестниците "Орбита" и "Поглед" като научен паблюдател и автор на научнопопулярни статии. Автор е на научни трудове по проблеми на химията, публикувани в България и в чужбина. Премиерата на първата му пиеса е през 1975. Драматург, белетрист и киносценарист, Данаилов е един от най-плодовитите и популярни български творци. Пиесите и сценариите на съвременна тема се отнасят към т. нар. драматургия на ежедневието. Твърде често повод за написването на творбата е действителен случай, чрез който авторът прави значими социални обобщения. Развитието на действието обикновено изследва психологическите и социални мотиви на поведението на персонажите, които излизат извьн рамките на общоприетия охранителен морал. Тезй своеобразни "аутсайдери" не са герои в класическия смисъл на понятието - тяхната изключителност е преди всичко във верността кьм собствениге им нравствени принципи. Но патетично-героичната поза им е чужда, те защитават своята истина, воювайки с оръжието на интелекта, хапливата реплика, иронията, чувството за хумор. Успехьт иа пиесите на Данаилов се определя от умението му да строи лек, жив, жизненодостоверен, остроумен диалог и динамичен сюжет, да съчетава реалистичните и комедийно-сатирични елементи в изграждането на образите. Интересът на Георги Данаилов към личностните мотивации за действие остава неизменен и в историческите пиеси, изградени върху документална основа. Пиесата "Господин Балкански" и книгата "До Чикаго и назад - сто години по-късно" го разкриват като проницателен изследовател на устойчиви черти на националната психология, съчетаващ острата критичност на наблюдателя с авторската самоирония. Данаилов създава сценарии за филмите "Деца играят вън", "При ник

Reviews

[Jacqueline · Rating 5 out of 5]

Боже, помогни ми да те найда и да свършим веднъж завинаги с тебе!

Пиеса за едни грешни светци.
["Гемиджиите"-група хора, простили се вече с живота и отпуснали своята лодка в бурното море, която или ще изкарат благополучно на брега, или ще я разбият в скалите.]

Една от най- смислените пиеси, които са поставяни на сцената на Народния театър. Текстът на Георги Данаилов- изпипан, жегващ сърцето, остроумен, с приятен хумор (! в българската драматургия- трудничка задача). Перфектен избор на актьори. Последната сцена (и не само тя) те оставя безмълвен:
САРАФОВ. Свободата трая две недели, колкото цъфти люлякът. Останалото е статистика (...) Когато гробарите си свършат работата, идва ред на историците...

Неминуемо изникнаха паралели с хъшовете на Морфов, неизбежно беше- но "Солунските съзаклятници" си имаха съвсем различен чар в моите очи.

Колко въпроси се нароиха у мен след повторния прочит на пиесата...
Върховна жертва ли е да умреш за свободата? А тежестта на греховете, които извършваш, докато се бориш за нея? Би ли съдил грешника? Има ли изобщо място за съвест? А мястото на истинския Ад къде е- докато си жив или след това? В теб самия или в другите? Другите, в чието име ти си грешил...

Действително, една разкошна "драматична поема", както я определя режисьорът Стоян Радев.



АНА. Никой не те задържа насила, мили глупчо. Спри се две минути, затвори си очите и послушай! Най-хубавите песни нямат думи,нямат и ноти, вятърът ги е разпилял... Вместо тях сълзи са окачени по петолинието и капки вино, и сърца на мънички птици... Чуваш ли? Глух ли си, бунтарино? Дай си ръката! Дръж ме!... Ако си решил да се жертвуваш, момче, много бедничка е твоята смърт. От какво се отказваш, когато нищичко не знаеш... Чуваш ли цигулката, представял ли си от колко изтерзани сърца са изтеглени нейните струни?... Какво губиш ти, приятелю, каква жертва правиш, когато нищо не ти е скъпо?

ОРЦЕ. Повтори ми онзи стих! Как беше... Две неща имам на земята – любовта и свободата...

АНА. Защо да го повтарям. Ти нямаш нито едното от двете.

[Bistra Ivanova · Rating 4 out of 5]

Първите две години в университета вечер работех в "Сълза и смях". Първият ми работен ден съвпадна с месечната премиера - атмосферата бе така празнична, цветя имаше навсякъде - кошници, букети, поздравления, аплодисменти, грейнали лица и дълъг коктейл накрая. Пиесата се казваше Атентатори, по Солунските съзаклятници на Георги Данаилов - http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=4...
Безкрайно ми хареса тази постановка, всичко й бе прекрасно - текстът, актьорите, играта, сценографията, костюмите, осветлението, музиката, писана специлано (още си я слушам понякога :-))... Гледала съм я десетки пъти и много се зарадвах, когато намерих текста онлайн. Той е също така хубав, много жив, естествен и силен. Разбира се, режисурата си я представям така, както вече съм я гледала, репликите, играта и всичко, но не мога да не призная достойнствата на самия текст. Сега вече и по друг начин преценявам героите, мотивите и действията им, когато имам други очи за жертвата, отговорността, свободата и въобще историята.
Така или иначе препоръчвам четене, за който обича; текстът е оналйн тук - http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuI...