Деград

by Васил Георгиев

Деград е сборник с 13 разказа, написани между 2008-2010.
Разказите маршируват върху тънкия лед на битието, свободно от прокъсаните дрехи на коректността, благоприличието и фалшивия имидж. Деград е книга за разпадането на тази фалшива човешка личност, а разказите в нея убедително показват съблечения й хипостаз – объркан, питащ и търсещ отговорите вътре, в неудобните за споделяне тъмни страни на духа.

„Ърбън-готика, Web 2.0-романтична комедия, градоустройствена есхатология, котешки диаболизъм, химическа вълшебна приказка, хладилен магически реализъм, comedie francaise, конституционална сатира, алтернативно злорадстване, метеорологичен бестиарий, финансова невинност, саркастичен маринизъм, легализация на глутеус максимус.

От задимените барове на новата българска литература, до ароматизираните възглавници на стотици (не, десетки) млади дами с добър вкус - "Деград" е задължителната книга на 2011.”

Богдан Русев

Genres: Bulgarian Literature, Audiobook, Short Stories

94 pages

First published February 11, 2011

About the author

Васил Георгиев е роден през 1975 г. в София.
Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски”. Доктор по право в областта на правото на ЕС.
Работи като адвокат, постоянен автор в списание „Една седмица в София”, а също така - в списания като „Мениджър”, „Его”, „Едно” и други.
Автор на:
1. „Будистки плаж“ (2008 г.) - сборник с разкази
2. "УЛИЧНИК" истории на софийските улици (2010 г.)
3. "Деград" (2011 г.) - сборник с разкази

Reviews

[Tousser]

ДЕГРАД-ирах докато четa тази книга

this ain't it chief

[Vladimir]

чудих се какъв рейтинг да й поставя на тази книга, защото ми хареса, макар и не колкото други с 4, но пък е доста по-добра от много, които съм оценил с 3...

допада ми стилът на автора - лек, разговорен, макар и с не дотам опростен изказ
допада ми чувството му за хумор, както и някои по-сериозни мисли
определено ще погледна и други негови неща

[Sve]

Симпатично чувство за хумор, без излишна екзистенциалност. Добро за бързо четене между две метростанции. Може би и по-добро, но засега - толкова мога да му отделя :)

[Georgi Tashkin]

Последните няколко разказа са като за 4.5-5 звезди, но началните почти ме отказаха от книгата. Все пак я завърших с усмивка :)

[Бетина Иванова]

Забавно и леко четиво! Ама много се посмях на моменти 3.75⭐️

[Svetlana Ivanova]

Някои от разказите ми харесаха. Стилът, съвременен, хаплив, остроумен, хъшлашки и провокативен Темите, отношения, политика и бъдеще.

[Петър Керкелов]

Това е някакъв нов жанр, който явно е станал модерен последните десетина години. Някакъв БеГе ърбън сайкеделик реализъм (акцентът е върху БеГе). Забелязвам, че има още поне 3ма-4ма писатели, които използват почти същият език и стил, същото чувство за хумор и почти същите сюжети, което предполагам е нормално след като вдъхновението е едно и също - деведесетарска София.
Това, което се опитвам да кажа е, че тази книга има много братя близнаци, сред които тя не изпъква особено.

[Aleksandar]

По принцип не е лесно да се оцени сборник с разкази, защото някои обикновено са по-добри от други (или по-слаби - въпрос на гледна точка). В случая не е толкова трудно, защото Васил Георгиев (или редакторът) е събрал разкази, които определено спадат към добрите и общо взето държат едно ниво, макар че сборникът на места влиза и в категорията "пет звезди".

В последните години почти не бях чел българска литература - не вярвах да намеря нещо, което да ми хареса. Наскоро реших да пробвам как стоят нещата и трябва да кажа, че "Деград" ме изненада приятно. Включени са главно градски разкази. Има по малко за алкохол, секс и наркотици - обичайното за много съвременни български автори - само че тук присъстват по-скоро като фон, което аз го приемам като плюс. Друг плюс е, че Васил Георгиев се стреми повече да разсмива, отколкото да скандализира (въпреки че разказите не са лишени от вулгарност). Не винаги му се получава, но в повечето случаи успява. Хуморът му идва от иронията, интересното - понякога от абсурдното, без да е непременно гротескно. Авторът често смесва реалното с илюзорното, по начин, който ми напомня за книгите на Виктор Пелевин. Не знам дали е бил повлиян от него или просто така ми се струва.

Като цяло, "Деград" е един добър сборник с разкази, разглеждан и извън контекста на съвременната българска литература (и макар да има някои от нейните недостатъци, те се проявяват в по-малка степен).

[WhiteBarde Viktor Novaliss]

Книжката е ОК. Става за един прочит.

Плюсове: Авторът може да пише. Добре подбира думите и ги подрежда умело.

Минуси: Няма идея. Текстовете са "модерна градска проза", бели, безлични клонинги, или може би танцуващи китайци, сажди от доменните пещи на загинал завод или снежинки в Антарктида.
Ако сте ходили на нароилите се около протестите от 2013 хипстърски четения по кръчмите в София - значи сте чули стотици такива.
В тях винаги има някакъв алкохол, затворено в бутилка ямайско слънце или мъгла от Ирландия, защо не бисерна водка, подмята се някакъв наркотик, супер яката трева "Синьо слънце", кока в гъзарски джоб или херцата на отчаяните. Ще се появи и някоя мацка, полу-нереална градска вешица, малко зеленооко чудовище, сламеноруса харпия. И тая мацка ще бъде чykaна , или кякой ще си мечтае да я чyka, докато главата му е омотана от алкохолни облаци. И накрая всичко ще свърши на барплота, на пода на вилата на Витоша, в апартамента на Петте кьошета.

Извод: Ако сте романтична филоложка , която адски много няма какво да прави във влака за Видин или Ямбол, мечтае да се докосне до рицарите на жълтите павета и търси как да убие времето- това е вашата книга.