What do you think?
Rate this book
Frammenti
Irruente, mordace, creatore della poesia giambica, Archiloco fu il primo poeta occidentale a parlare di sé in prima persona. Nelle sue liriche, giunteci in stato frammentario, si intravvedono come in abbaglianti flash il mondo in cui visse, le sue esperienze, la sua personalità e i momenti fondamentali della sua vita: soldato di ventura e poeta, combatté per terra e per mare, partecipò alla colonizzazione di Taso, fronteggiò coraggiosamente rovesci e delusioni, si innamorò e odiò con pari passione e violenza. Sono versi percorsi da una vitalità impetuosa, in cui l’irripetibile attimo è fissato in immagini limpide e corpose, destinate a restare nel circuito perenne della poesia. La traduzione di Nicoletta Russello è preceduta da un denso saggio di Bruno Gentili.
256 pages, Paperback
First published January 1, 1964
232 people want to read
About the author
Archilochus
41 books30 followersArchilochus (/ɑːrˈkɪləkəs/; Greek: Ἀρχίλοχος Arkhilokhos; c. 680 – c. 645 BC) was a Greek lyric poet from the island of Paros in the Archaic period. He is celebrated for his versatile and innovative use of poetic meters, and is the earliest known Greek author to compose almost entirely on the theme of his own emotions and experiences.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 22 of 22 reviews
Read
January 1, 2026This is a highly specialized work on a lesser-known early Greek poet, Archilochus, from the first half of the 7th century BCE. Laura Swift (Oxford University UK) offers a thorough introduction to the life and work, and the many ambiguities within them. However, the largest part of the book consists of an edition of the surviving fragments, with translations and commentaries. This section is visually rather confusing, as she has assembled the various components (text, translation, commentaries, etc.) in different fonts, followed by extensive explanations in a separate section. This book seems suitable only for the die-hards.
Archilochus had a rather direct style, usually presenting himself as an underdog and occasionally sharply criticizing others. This earned him a rather poor reputation in antiquity, but Swift puts this into perspective: that sharpness cannot really be deduced from the fragments that have survived to us. She also argues that the sexually obscene poems included in this book are Byzantine forgeries. In many ways, Archilochus, and with him many other writers and poets of the Archaic period of Ancient Greece, prove elusive.
Archilochus had a rather direct style, usually presenting himself as an underdog and occasionally sharply criticizing others. This earned him a rather poor reputation in antiquity, but Swift puts this into perspective: that sharpness cannot really be deduced from the fragments that have survived to us. She also argues that the sexually obscene poems included in this book are Byzantine forgeries. In many ways, Archilochus, and with him many other writers and poets of the Archaic period of Ancient Greece, prove elusive.
January 29, 2025
Das erste Auftreten des „Lyrischen Ich’s“, die Verspottung zeitlicher Konventionen, eine beißende Sprache und eine sehr interessante Vita machen Archilochos auch immer noch zu einem sehr interessanten Dichter, der in seinem Appell an Menschlichkeit auch bestimmt das ein oder andere für uns bereithält.
July 8, 2017
I’ve made several comments on this book in reviewing Richard Lattimore’s Greek Lyrics, so I won’t repeat them here. Suffice it to say that these are fine, spare versions of most of the fragmentary works we have by this poet.
Some additions to my quotes from Davenport’s versions in the Lattimore review, to cover more of Archilochos’s range:
First, aural ‘imagery,' probably my favorite poem in the whole book:
satiric bits:
and
Scurrility:
Epigrams:
One other quality of the book can only be appreciated by reading it from beginning to end, and that is the accumulated sense of the poet that comes from absorbing so much of his work in only fragmentary form: a word, two words, the beginnings or ends of four or five lines found on a torn piece of paper.
Some additions to my quotes from Davenport’s versions in the Lattimore review, to cover more of Archilochos’s range:
First, aural ‘imagery,' probably my favorite poem in the whole book:
There are other shields to be had
But not under the spear-hail
of an artillery attack,
In the hot work of slaughtering,
Among the dry racket of the javelins,
Neither seeing or hearing.
satiric bits:
The highly polished minds
of accomplished frauds
and
What breaks me,
Young friend,
Is tasteless desire,
Dead iambics,
Boring dinners.
Scurrility:
A hummock
Of a bulge
At the crotch,
That diner
on eyeless eels.
Epigrams:
The good-natured need no cutlery
In their vocabulary.
One other quality of the book can only be appreciated by reading it from beginning to end, and that is the accumulated sense of the poet that comes from absorbing so much of his work in only fragmentary form: a word, two words, the beginnings or ends of four or five lines found on a torn piece of paper.
February 17, 2017
Though this is mostly very small fragments, I found them delightful, funny, playful, and interesting.
It's strange to think of how much is lost over centuries but these glimpses of Archilochos are fascinating and definitely worth checking out.
It's strange to think of how much is lost over centuries but these glimpses of Archilochos are fascinating and definitely worth checking out.
February 9, 2020
Archilochos is good at ribald humor. Unfortunately only fragments of his poems survive.
December 9, 2016
Denne boka er ei samling av dikt fra en av verdens største poeter...2600 år siden. Dessverre finnes det meste av i det kun i små fragmenter, noen på bare ett eneste ord, mens et fåtall av diktene finnes det lengre pasasjer av. Denne boka her er en gjendiktning til norsk av en del av fragmentene, samt en liten introduksjon om Arkhilokhos.
Jeg likte boka, men det har lite med selve utgivelsen å gjøre. Som en gjendiktning er det en grei bok, men jeg skulle ønske den var mer akademisk utformet. Uten at det egentlig blir forklart hvorfor, har gjendikteren valgt å ikka ta med alle fragmentene, men bare de aller fleste. I tillegg er det ikke skrevet stort om hvordan man vet at alle disse fragmentene er skrevet av Arkhilokhos, bare nevnt de få som det er tvil om. Det hadde også vært spennende å lese mer om hvordan de ble funnet.
Det hadde også gjort seg å kontekstualisere noen av diktene. Enkelte av dem har noen kommentarer som forklarer f.eks. hvem det blir vist til, eller om noen av oversettelsene er tvetydige, men det er lite utover det.
Men alt dette hadde gjort dette til noe annet enn det det er: en gjendiktning. Og mens å lese en gjendiktning av dette stoffet er spennende, hadde det vært mer med en større, akademisk, tekstkritisk utgave som kan gi oss et nærmere innblikk i både forfatteren, diktene og tiden han levde i. Men inntil jeg snubler over en slik bok, er jeg mer enn fornøyd med å ha funnet denne.
Jeg likte boka, men det har lite med selve utgivelsen å gjøre. Som en gjendiktning er det en grei bok, men jeg skulle ønske den var mer akademisk utformet. Uten at det egentlig blir forklart hvorfor, har gjendikteren valgt å ikka ta med alle fragmentene, men bare de aller fleste. I tillegg er det ikke skrevet stort om hvordan man vet at alle disse fragmentene er skrevet av Arkhilokhos, bare nevnt de få som det er tvil om. Det hadde også vært spennende å lese mer om hvordan de ble funnet.
Det hadde også gjort seg å kontekstualisere noen av diktene. Enkelte av dem har noen kommentarer som forklarer f.eks. hvem det blir vist til, eller om noen av oversettelsene er tvetydige, men det er lite utover det.
Men alt dette hadde gjort dette til noe annet enn det det er: en gjendiktning. Og mens å lese en gjendiktning av dette stoffet er spennende, hadde det vært mer med en større, akademisk, tekstkritisk utgave som kan gi oss et nærmere innblikk i både forfatteren, diktene og tiden han levde i. Men inntil jeg snubler over en slik bok, er jeg mer enn fornøyd med å ha funnet denne.
March 3, 2025
I had never heard of Archilochos until I started reading my way through a Western canon list. He was a 7th c. BCE Greek poet and soldier (mercenary?). Different sources I’ve read cite him as writing the first iambic poetry, first poetry based on emotion and experience, and the first fable. Later Greek writers mention him and how offensive his poetry was. Legend has it that wasps still swarm around his grave!
The entire corpus of Archilochus is 300+ fragments of poetry. Most of the poems are so fragmentary, you can’t get the whole message. However, there is still quite a bit of humor (and some wisdom) in the poems we do have.
Some stand-outs (if you’re easily offended, stop here)
5
Listen to me cuss.
9
With ankles that fat
It must be a girl.
25
[ ]
Slime and crud
[ ]
Snot
32
Whoever is alive
Is pleased by song.
61
Ass kisser!
87
Everything
People have
Comes from
Painstaking
Work.
117
Damp
Crotch.
149
The seam of
The scrotum.
212
There's no man she hasn't
Skinned alive.
217
How did you become so bald,
Not a hair on your nape, even?
266
I've worn out
My dick.
The entire corpus of Archilochus is 300+ fragments of poetry. Most of the poems are so fragmentary, you can’t get the whole message. However, there is still quite a bit of humor (and some wisdom) in the poems we do have.
Some stand-outs (if you’re easily offended, stop here)
5
Listen to me cuss.
9
With ankles that fat
It must be a girl.
25
[ ]
Slime and crud
[ ]
Snot
32
Whoever is alive
Is pleased by song.
61
Ass kisser!
87
Everything
People have
Comes from
Painstaking
Work.
117
Damp
Crotch.
149
The seam of
The scrotum.
212
There's no man she hasn't
Skinned alive.
217
How did you become so bald,
Not a hair on your nape, even?
266
I've worn out
My dick.
October 19, 2019
През есента на 2018 г. за първи път на български се появи цялостно издание с фрагментите на античния поет от архаиката Архилох. Предвид рядкостта, с която автори от класическата древност, а камо ли от тази епоха (какъвто е конкретният случай), проговарят на български, изданието само по себе си е събитие. Двуезичността му го прехвърля дори отвъд това. Старогръцките оригинали се издават паралелно с преводите, като се основават на авторитетни издания на античните фрагменти, както и на най- новите публикации на новооткрити такива в папируси.
Стихове от преди над 2000 години представят пред читателя не само изпитанието на времевия и културен зевг. Често остатъците от думите на античния автор са само откъслечни проблясъци или дори само неологизми, останали в паметта на по-късни текстове, които споменават някакво парче от завинаги изгубен текст. Така картината, която съвременният читател поглъща, в никакъв случай не може да претендира за цялост. Тя не се и държи така, въпреки общия дух, който несъмнено присъства зад отделните откъслеци. Тук работата на преводача е и да скъси дистанцията максимално. Съвместната работа на класическия филолог Героги Гочев и съвременния поет Петя Хайнрих дава чудесен плод. Българската традиция в рецепцията на античността, разбира се, познава такива творчески симбиози и от преди, на които най-малкото дължим превода на Омировата Илиада. Преводът на Архилох се отличава със свободното си боравене с българския език, някак естествена лекота, които същевременно запазват духа на оригиналните стихове, но и редуцира максимално напрежението от реципирането на текста. Елегантният минимализъм, с който е известна поезията на П. Хайнрих, може да се усети в свежото стоене на езика и в чистотата на стила. Коментарите под превода на всеки фрагмент са ценен филологически инструмент, който осветлява историята на текста и лабиринтите на неговото запазване и стигане до нас. Те сами по себе си лесно могат да бъдат четени и като отделен текст, като паралелна история за живота на Архилох след Архилох.
Оформлението на книжното тяло вътре и вън, дело на Йоаннис Меймарис, само допринася към естетическата ценност и стойност на изданието.
(Текстът е част от публикация в списание Филологически форум.)
Стихове от преди над 2000 години представят пред читателя не само изпитанието на времевия и културен зевг. Често остатъците от думите на античния автор са само откъслечни проблясъци или дори само неологизми, останали в паметта на по-късни текстове, които споменават някакво парче от завинаги изгубен текст. Така картината, която съвременният читател поглъща, в никакъв случай не може да претендира за цялост. Тя не се и държи така, въпреки общия дух, който несъмнено присъства зад отделните откъслеци. Тук работата на преводача е и да скъси дистанцията максимално. Съвместната работа на класическия филолог Героги Гочев и съвременния поет Петя Хайнрих дава чудесен плод. Българската традиция в рецепцията на античността, разбира се, познава такива творчески симбиози и от преди, на които най-малкото дължим превода на Омировата Илиада. Преводът на Архилох се отличава със свободното си боравене с българския език, някак естествена лекота, които същевременно запазват духа на оригиналните стихове, но и редуцира максимално напрежението от реципирането на текста. Елегантният минимализъм, с който е известна поезията на П. Хайнрих, може да се усети в свежото стоене на езика и в чистотата на стила. Коментарите под превода на всеки фрагмент са ценен филологически инструмент, който осветлява историята на текста и лабиринтите на неговото запазване и стигане до нас. Те сами по себе си лесно могат да бъдат четени и като отделен текст, като паралелна история за живота на Архилох след Архилох.
Оформлението на книжното тяло вътре и вън, дело на Йоаннис Меймарис, само допринася към естетическата ценност и стойност на изданието.
(Текстът е част от публикация в списание Филологически форум.)
November 26, 2025
Downright superlative poetry and ambitious scholarship, including one of the most intriguing introductions I've had the privilege of encountering, which is highly relevant to understanding the policies and uniquely challenging demands of translation, preservation, and reconstruction which can be applied broadly to any number of other classical or ancient poets of universal familiarity, including most notably the famously obscured and enigmatic Sappho of fragment, myth and speculation!
August 6, 2023
"276:
Uninspired but sentimental
Over one sadness or another
As a subject for his poems,
The voluble poet whets his stylus."
I'm always impressed whenever I observe what appears to be a seemingly modern nuance infiltrating the poetry of Archilochus--how readily his snippets and fragments give themselves over to contemporary translation, how his aches, pains, gripes, insults, humor, and generally capricious demeanor so easily call to mind those tumultuous, vivacious, and altogether messy personalities common to the zeitgeist of the last century, how he, an ancient with the likes of Homer and Sappho, somehow manages to eliminate the gaps of time in scant few lines of charged emotion.
Everytime I read Archilochus, I can't help but imagine grabbing a drink with him. He, along with Sei Shonagon and Catullus himself, is just one of those historical figures who cannot help but remind us that humans have always been...well, human.
He was a fleeing soldier, a knower of prostitutes, a son of Ares, a dog of War, a student of the Muses, a lover of the Arts, a defender of himself, a lover of the land, a man who left his shield behind but never let go his sword or his sharp wit, an absolute wino...in many ways, I find him an existence at the crossroads of Homer and Sappho. His work is as Aphrodite descending with a sword, or it is the great black ships of the Achaeans being manned and led by the most perfumed women of Greece.
The book is a quick read, but worthy. A must read for anyone into the classics.
Uninspired but sentimental
Over one sadness or another
As a subject for his poems,
The voluble poet whets his stylus."
I'm always impressed whenever I observe what appears to be a seemingly modern nuance infiltrating the poetry of Archilochus--how readily his snippets and fragments give themselves over to contemporary translation, how his aches, pains, gripes, insults, humor, and generally capricious demeanor so easily call to mind those tumultuous, vivacious, and altogether messy personalities common to the zeitgeist of the last century, how he, an ancient with the likes of Homer and Sappho, somehow manages to eliminate the gaps of time in scant few lines of charged emotion.
Everytime I read Archilochus, I can't help but imagine grabbing a drink with him. He, along with Sei Shonagon and Catullus himself, is just one of those historical figures who cannot help but remind us that humans have always been...well, human.
He was a fleeing soldier, a knower of prostitutes, a son of Ares, a dog of War, a student of the Muses, a lover of the Arts, a defender of himself, a lover of the land, a man who left his shield behind but never let go his sword or his sharp wit, an absolute wino...in many ways, I find him an existence at the crossroads of Homer and Sappho. His work is as Aphrodite descending with a sword, or it is the great black ships of the Achaeans being manned and led by the most perfumed women of Greece.
The book is a quick read, but worthy. A must read for anyone into the classics.
January 6, 2022
Признавам, че Архилох ме впечетли с колоритната си поетика, излизаща от рамките на представленията ми за античноста. Любимите ми цитати:
Днес Леофилос властта е, тук Леофилос е цар, от Леофилос Зависиш, след Леофилос върви!
Подгъзие
С дар да зарадваш врага-дар на мъки безчет
Скъсах жилите на третия крак.
Затъпи се мечът
С мускулна треска на кура
Няма лекарство в скръбна, но няма по лошо да стане, ако се впусна сега в празници и веселби.
Силна страст се вмъкна под сърцето,
Лисна ми мъгла в очите,
Грабна ми крехката воля.
Всичко, всичко тук е само на безсмъртните игра...
Днес Леофилос властта е, тук Леофилос е цар, от Леофилос Зависиш, след Леофилос върви!
Подгъзие
С дар да зарадваш врага-дар на мъки безчет
Скъсах жилите на третия крак.
Затъпи се мечът
С мускулна треска на кура
Няма лекарство в скръбна, но няма по лошо да стане, ако се впусна сега в празници и веселби.
Силна страст се вмъкна под сърцето,
Лисна ми мъгла в очите,
Грабна ми крехката воля.
Всичко, всичко тук е само на безсмъртните игра...
Read
August 16, 2022Archiloco, che nella sua vita vuole solo bere, cazzeggiare e scrivere poesie, è un po’ ‘na religione
May 2, 2024
“The oxherd picks tarantulas from his oxen,
The cocksman keeps his prick dainty and clean;
The nature of man is surprising and diverse,
Each finding his pleasure where the heart wills,
And each can say, I alone among mankind
Have what's best, what's fine and good
From Zeus, God, Father of men and gods.
Yet Eurymas finds fault with everybody.”
—
“I would hold your hand,
Would be near you, would have run
All the way to your house.
I cannot. The ship went down,
And all my wealth with it.
The salvagers have no hope.
You whom the soldiers beat,
You who are all but dead,
How the gods love you!
And I, alone in the dark,
I was promised the light.”
—
“I think
[ ]
Know then
that I am so minded
[ ]
To suffer.”
—
“Grief and fasting in anguish
Strike city street and dinner table.
We complain, we dream, we blame.
This sea-cyclone calamity,
This storm-wave pounding our hearts
—with hiss and thunder together
It climbed to knock flat
With an orchard of foam on top—
Has mauled us and choked us with hurt.
What are backbones if not ramrods?”
—
“And no man thereafter
With the gods.”
The cocksman keeps his prick dainty and clean;
The nature of man is surprising and diverse,
Each finding his pleasure where the heart wills,
And each can say, I alone among mankind
Have what's best, what's fine and good
From Zeus, God, Father of men and gods.
Yet Eurymas finds fault with everybody.”
—
“I would hold your hand,
Would be near you, would have run
All the way to your house.
I cannot. The ship went down,
And all my wealth with it.
The salvagers have no hope.
You whom the soldiers beat,
You who are all but dead,
How the gods love you!
And I, alone in the dark,
I was promised the light.”
—
“I think
[ ]
Know then
that I am so minded
[ ]
To suffer.”
—
“Grief and fasting in anguish
Strike city street and dinner table.
We complain, we dream, we blame.
This sea-cyclone calamity,
This storm-wave pounding our hearts
—with hiss and thunder together
It climbed to knock flat
With an orchard of foam on top—
Has mauled us and choked us with hurt.
What are backbones if not ramrods?”
—
“And no man thereafter
With the gods.”
September 10, 2023
(Read in M. L. West's translation.) Inventively bawdy and personal, providing a glimpse into the semi-fictional thoughts and escapades of one of the earliest Greek lyric poets.
October 8, 2025
very, very good
almost as good as Sappho
You bring home
A bright evil.
almost as good as Sappho
You bring home
A bright evil.
December 7, 2025
Quite elusive... If only we had more iambs!
June 15, 2021
Това, което читателят задължително трябва да знае, преди да отвори книгата е, че нейното заглавие въобще не лъже. В по-голямата си част книгата се състои от отделни стихове, а на места и само от отделни думи. Имайки предвид обаче, че въпросните фрагменти са на повече от 2600 години, мога единствено да изтъкна изключителните преводачески умения на д-р Георги Гочев, който е успял не просто да преведе отделните фрагменти, но и да стори това без да има какъвто и да е контекст за опора.
От няколкото запазени (почти) в пълния си вид стихотворения се вижда новаторството на Archilochus. За разлика от другите двама най-прочути древни поети - Омир и Хезиод - той нито създава епически поеми, издържани в хекзаметър, нито пък имитира Омир. Може би за пръв път в историята на западната литература предмет на произведението стават обикновеният човек и светът, погледнат през неговия поглед.
От няколкото запазени (почти) в пълния си вид стихотворения се вижда новаторството на Archilochus. За разлика от другите двама най-прочути древни поети - Омир и Хезиод - той нито създава епически поеми, издържани в хекзаметър, нито пък имитира Омир. Може би за пръв път в историята на западната литература предмет на произведението стават обикновеният човек и светът, погледнат през неговия поглед.
January 7, 2014
By turns scathing, desperate, vulgar, exultant, Archilochos's fragments (as translated by Guy Davenport) are a kaleidoscopic view of 7C BCE Greece. Thoroughly enjoyable.
February 1, 2014
I would recommend the translation by Barnstone; I found Guy Davenport's to be a little bland.
January 12, 2016
El prólogo es bueno e ilustrativo, sin embargo la edición es confusa y la traducción está lejos de alcanzar a la realizada por Carlos García Gual para la editorial Alianza.
October 4, 2019
Fragmenter av det som for det meste er smedevers og grovheter, skrevet av en ekte bajas. For spesielt interesserte - ikke for meg, med andre ord.
March 12, 2021
"Cuore, mio cuore, straziato da dolori insanabili,
gioisci di quanto rallegra e rattristati per le sventure
senza eccesso; riconosci il ritmo che regola l'uomo".
gioisci di quanto rallegra e rattristati per le sventure
senza eccesso; riconosci il ritmo che regola l'uomo".
Displaying 1 - 22 of 22 reviews