Прекрасен превод на Жела Георгиева.
Класно четиво от Велко Барбиери. Граничи с комедия на абсурда, като абсурдът е комунистическият и тоталитарният режим, целящ обезличаване на индивида.
От една страна е възхвала за изтънченото небце, от друга гротеска на тоталитарната машина, безправието, храната не като удволствие, а като консерва с номер.
Рязказвачът е обвинен в хедонизъм, разширение на храна, води се процес, защото нарушава реда и морала в тоталитаристичния режим, показвайки гастрономична аристокрация. Вижда се контраста на изискания кулинар и на невежия служител на реда, ценящ високо консервите... Как само диктатурата се стреми да обезличи хората в името на собственото си съществуване. Прекрасен пример за човешките жертви, които балканските комунистически режими взимат.
И въпреки сивотата и униформността на режима, Разказвачът успява до край да се наслади на всяко гурме изживяване. Рецептите и приготвянето са описани забележително. Гастрономията и добрият вкус задължават!