What do you think?
Rate this book
Драконче #3
Пълноземие
Когато търсиш някого, чийто дом е в друго измерение на реалността, тогава пътеките често те отвеждат на неочаквани места – Радослав много скоро стига до този извод, след като Проходът го е пренесъл не съвсем там, където трябва.
Годината е 2036...
... но не от бъдещето на познатия му свят!
Какво може да се очаква от света през 2036 година? Вероятно много хубави – и предвидими! – неща, голяма част от които, уви, няма да се сбъднат.
Но ако светът и Вселената са други? Ако Историята е по-различна от нашата? Тогава странстванията на Радослав ще се удължат и търсенето на Верена ще стане далеч по-сложно...
ПЪЛНОЗЕМИЕ – една безплодна мечта или нещо, което бихме могли и все още можем да бъдем?...
Годината е 2036...
... но не от бъдещето на познатия му свят!
Какво може да се очаква от света през 2036 година? Вероятно много хубави – и предвидими! – неща, голяма част от които, уви, няма да се сбъднат.
Но ако светът и Вселената са други? Ако Историята е по-различна от нашата? Тогава странстванията на Радослав ще се удължат и търсенето на Верена ще стане далеч по-сложно...
ПЪЛНОЗЕМИЕ – една безплодна мечта или нещо, което бихме могли и все още можем да бъдем?...
- GenresFantasy
448 pages, Paperback
First published January 1, 2002
5 people are currently reading
51 people want to read
About the author
Николай Теллалов
34 books64 followersNikolay Tellalov was born in 1967 in Sofia. From 1975 to 1984, he lived in the former USSR. In 1987, he enrolled at the Sofia Higher Institute of Chemical Technology, studying toward a B.Sc. in Chemistry; he dropped out in 1994. Later, he went through a variety of professions: a construction worker, a bank security guard, a postman, a baker, a bookseller, a carpenter. From 2001 to 2005, he worked as an editor at Kvasar Publishing House. Currently, he is a freelance translator from and into Russian.
Tellalov’s first publication was the novella „Да пробудиш драконче“ (“To Wake a Dragon Girl”) (1998), a contemporary fairy tale about the love between a human youth and a half-zmey girl, interweaving elements of Bulgarian mythology and history with realistic literature. It grew into the Zmey Cycle, so far consisting of the novels „Царска заръка“ (A Royal Decree) (2001), „Пълноземие“ )Full Earth) (2003) и „Слънце недосегаемо“ (Sun Untouchable) (2009). “To Wake a Dragon Girl” has had three paper editions and an electronic one; in 2000, it was voted by Bulgarian SF fandom as the second best Speculative Fiction Book of the 1990s. A similar vote declared A Royal Decree the Best Speculative Fiction Book of 2001, and Full Earth was included in the curriculum of the United World College of the Adriatic in 2004 and 2005.
Besides the Zmey Cycle, Tellalov has had a novel and a short story collection published. „10 на минус девета“ (10 to the Power of -9) (2007) describes a future dominated and shaped by nanotechnology. „Ангели пазители“ (Guardian Angels) (2008) collects the eponymous novella and a number of short stories. Over the past ten years, Tellalov’s stories and novelettes have appeared in various Bulgarian anthologies and magazines. His foreign publications include Russian translations of a novella („Короната на мравките“) (2005) and several short stories (2008).
Ако предпочитате на български - заповядайте в статията за Николай Теллалов в БГ-Фантастика.
Tellalov’s first publication was the novella „Да пробудиш драконче“ (“To Wake a Dragon Girl”) (1998), a contemporary fairy tale about the love between a human youth and a half-zmey girl, interweaving elements of Bulgarian mythology and history with realistic literature. It grew into the Zmey Cycle, so far consisting of the novels „Царска заръка“ (A Royal Decree) (2001), „Пълноземие“ )Full Earth) (2003) и „Слънце недосегаемо“ (Sun Untouchable) (2009). “To Wake a Dragon Girl” has had three paper editions and an electronic one; in 2000, it was voted by Bulgarian SF fandom as the second best Speculative Fiction Book of the 1990s. A similar vote declared A Royal Decree the Best Speculative Fiction Book of 2001, and Full Earth was included in the curriculum of the United World College of the Adriatic in 2004 and 2005.
Besides the Zmey Cycle, Tellalov has had a novel and a short story collection published. „10 на минус девета“ (10 to the Power of -9) (2007) describes a future dominated and shaped by nanotechnology. „Ангели пазители“ (Guardian Angels) (2008) collects the eponymous novella and a number of short stories. Over the past ten years, Tellalov’s stories and novelettes have appeared in various Bulgarian anthologies and magazines. His foreign publications include Russian translations of a novella („Короната на мравките“) (2005) and several short stories (2008).
Ако предпочитате на български - заповядайте в статията за Николай Теллалов в БГ-Фантастика.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 8 of 8 reviews
December 22, 2016
http://knigozavar.com/palnozemie/
"- Истините се дишат, ядат, пият, любят, мразят и убиват. Но не се четат. Те се живеят.
- И колко истини има?
- Истината е константа. Променлива величина е търсещият я."
Смело твърдя, че на втори прочит, "Пълноземие" не е изгубила и грам от очарованието, на което се насладих преди десетина години. А имайте предвид, че това е доста време и тогава бях млада и впечатлителна. Припомних си колко е приятно, а и с каква лекота се чете книга, която е редактирана и коригирана, книга, която си има всички бележки, пък били те и изнесени в края, а не под линия. "Пълноземие" просто е изпипана книга.
http://knigozavar.com/palnozemie/
"- Истините се дишат, ядат, пият, любят, мразят и убиват. Но не се четат. Те се живеят.
- И колко истини има?
- Истината е константа. Променлива величина е търсещият я."
Смело твърдя, че на втори прочит, "Пълноземие" не е изгубила и грам от очарованието, на което се насладих преди десетина години. А имайте предвид, че това е доста време и тогава бях млада и впечатлителна. Припомних си колко е приятно, а и с каква лекота се чете книга, която е редактирана и коригирана, книга, която си има всички бележки, пък били те и изнесени в края, а не под линия. "Пълноземие" просто е изпипана книга.
http://knigozavar.com/palnozemie/
August 3, 2019
След като почти на един дъх приключих с Да пробудиш драконче и Царска заръка, ми дойде някак естествено веднага да се впусна в "Пълноземие". За пореден път ще го кажа, но за мен четирите книги от поредицата "Драконче" са едно неразривно цяло. Само че след хибрида между фентъзи и криминале в предходните части, тази творба на Теллалов буквално ме отвя в друга посока - тази на научната фантастика. При това без да губи нишката на фабулата.
Изобщо Теллалов си го бива да се разхожда из най-различни жанрове, без да зарязва читателя в недоумение някъде по междинните гари. Бива го също да гради герои с неясни мотиви и скрити страни, които накрая се оказват пълноценни и реалистични в различната си степен на неопределеност между добро и зло. Бива го и да те накара да збарвиш, че отдавна не те е срещал с героите от предходната книга. Признавам си, че с нетърпение очаквам развръзката в Слънце недосегаемо и след първите три части очакванията ми много високи.
Иначе в "Пълноземие" историята пак е проста - Радослав хуква да гони Верена през прохода към Долната Земя, но попада не там където очаква и хуква да търси врата към точното място и време като по пътя се държи героично, глупаво, нелогично, естествено и съвсем човешки. Този път няма нова любовна история - само кратка и според мен прекрасно написана среща с основната. Но пък има действие, още добре развити герои и добре опазени бели петна. И храна за размисъл.
Големият недостатък на книгата е, че този път авторът повечко се е задълбочил във философско-фантасткото упражнение да опише света такъв, какъвто би могъл да бъде, ако... Не че не му се е получило, напротив. Но имам сериозни възражения срещу цялата глава, заета от потенциални новини и вестникарски и енциклопедични статии, която не е чак толкова добре изпипана, както и срещу някои (но не всички) утопични моменти. Но какво пък?! Теллалов може да не умее да поднася вселената си деликатно и на малки парченца помежду събитията от фабулата, но ако сте прочели "Силмарилион" от край до край, и "Пълноземие" няма да ви се опре.
Изобщо Теллалов си го бива да се разхожда из най-различни жанрове, без да зарязва читателя в недоумение някъде по междинните гари. Бива го също да гради герои с неясни мотиви и скрити страни, които накрая се оказват пълноценни и реалистични в различната си степен на неопределеност между добро и зло. Бива го и да те накара да збарвиш, че отдавна не те е срещал с героите от предходната книга. Признавам си, че с нетърпение очаквам развръзката в Слънце недосегаемо и след първите три части очакванията ми много високи.
Иначе в "Пълноземие" историята пак е проста - Радослав хуква да гони Верена през прохода към Долната Земя, но попада не там където очаква и хуква да търси врата към точното място и време като по пътя се държи героично, глупаво, нелогично, естествено и съвсем човешки. Този път няма нова любовна история - само кратка и според мен прекрасно написана среща с основната. Но пък има действие, още добре развити герои и добре опазени бели петна. И храна за размисъл.
Големият недостатък на книгата е, че този път авторът повечко се е задълбочил във философско-фантасткото упражнение да опише света такъв, какъвто би могъл да бъде, ако... Не че не му се е получило, напротив. Но имам сериозни възражения срещу цялата глава, заета от потенциални новини и вестникарски и енциклопедични статии, която не е чак толкова добре изпипана, както и срещу някои (но не всички) утопични моменти. Но какво пък?! Теллалов може да не умее да поднася вселената си деликатно и на малки парченца помежду събитията от фабулата, но ако сте прочели "Силмарилион" от край до край, и "Пълноземие" няма да ви се опре.
August 30, 2015
Една звезда по-малко единствено заради безконечните описания към края на книгата, доста изнервящи, именно когато най-искаш да стигнеш лелеяната развръзка. В новото дигитално издание голяма част от описателният текст е съкратен. Инак, прекрасна утопия за една по-различна паралелна България. :) И има Веренаааа, макар и малко.
March 4, 2015
Звучи различно от предишните две и остава усещането за бързане да се кажат много неща на малко страници. Хареса ми описанието на лунните градове, но като цяло не е пълнокръвно описанието на паралелната земя, в която попада героят.
Интересна е срещата с алтернативното Аз на Радослав и развитието на друга възможна история, но пак има твърде много препускане и сякаш слушаш разказвач, който се опитва да каже всичко, което знае, на един дъх.
Ще дам шанс и на следващата книга от поредицата.
Интересна е срещата с алтернативното Аз на Радослав и развитието на друга възможна история, но пак има твърде много препускане и сякаш слушаш разказвач, който се опитва да каже всичко, което знае, на един дъх.
Ще дам шанс и на следващата книга от поредицата.
November 1, 2015
Много съм разочарована. След подобрението в "Царска заръка" пак сме в спад. Не съм фен на фантастиката по принцип, но комбинацията фантастика+фентъзи се оказва още по-лоша... Пък и не знам дали е защото съм твърде песимистично настроена към българския капацитет за взимане на управленски решения или просто фантастиката вгорчи историята, но тази алтернативна България ми се струва по-невероятна (разбирайте невъзможна) и от лунните колонии, та дори и от космическите кораби задвижвани с дракони.
May 17, 2023
Рязък завой от фентъзи (част първа – „Да пробудиш драконче“) във фантастиката (част втора – „Пълноземие“). Не успях да я прочета Пълноземие с удоволствие, пропусках цели пасажи. Първата книга ми достави удоволствие, но тази – не. Лично е това усещане, не е свързано с умението на Теллалов да създава съвършено нов свят и да прави завои във въображението си. Просто очаквах фентъзи, това е. Исках приказност, но получих космически кораби, битки, паралелни вселени. Търсех си Дракончето, но тук е описана версия на това нежно Драконче със стоманен нрав, скрита владетелка на целия свят. Не е моето. Добро е, но не е моето. Двете звезди са заради личната ми читателска рецепция. Спирам с поредицата до тук.
Прекрасни заглавия, държа да отбележа! Изключително смислено е това „Пълноземие“!
Прекрасни заглавия, държа да отбележа! Изключително смислено е това „Пълноземие“!
June 21, 2020
Започнах да чета книгата доста развълнувана. Хареса ми, че авторът излиза от зоната си на комфорт и опитва нещо ново. За мен, обаче опитът не е успешен. Научните термини и разкрасяването на вече отминала история идват в повече.
January 17, 2023
Трета книга от поредицата "Драконче", започнала страхотно с "Да откриеш драконче" . За съжаление, третата част беше много трудна за четене, изпълнена с описания, философия, прекалено много измислени думи, чужди езици и прочие.
Оценката ми по-скоро клони към три звезди, но винаги давам по една отгоре на българските автори, затова - 4.
Оценката ми по-скоро клони към три звезди, но винаги давам по една отгоре на българските автори, затова - 4.
Displaying 1 - 8 of 8 reviews