What do you think?
Rate this book
Междуетажие
Изненадващите образи, сравнения и скокове във времето и пространството, разчупването на вкостенелите разбирания за книга, литературни похвати и общуване с читателя са характерни за цялостното творчество на Хулио Корстасар (1914 - 1984). "Междуетажие" съдържа стихотворения, миниатюри, трудно определеми по жанр текстове на аржентинския белетрист, една от най-значителните фигури в испаноамериканската литература. Кортасар бе издигнал хумора в своя житейска философия, откликваше и подкрепяше на дело и с перо борбите за социална справедливост на латиноамериканските народи. В този смисъл сборникът "Междуетажие", включващ неиздавани преди у нас текстове от шест негови книги, предоставя още един ключ към преоткриването на творческите търсения и подтици на писателя.
304 pages, Paperback
First published January 1, 1985
1 person is currently reading
23 people want to read
About the author
Julio Cortázar
733 books7,338 followersJulio Cortázar, born Julio Florencio Cortázar Descotte, was an Argentine author of novels and short stories. He influenced an entire generation of Latin American writers from Mexico to Argentina, and most of his best-known work was written in France, where he established himself in 1951.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
May 31, 2018
Късна и доста спорадична първа среща за мен с творчеството на Кортасар.
Напълно разбирам защо той се нарежда сред най-добрите разказвачи от Латинска Америка заедно с Маркес и Льоса.
Напълно разбирам защо той се нарежда сред най-добрите разказвачи от Латинска Америка заедно с Маркес и Льоса.
November 25, 2015
Най-прост начин да се разруши един град
Чакате, скрит в тревата, някой голям облак от вида кумулус да застане над омразния град. Тогава изстрелвате вкаменяващата стрела, облакът се превръща в мрамор и останалото не заслужава коментар.
Искайте думата, но внимавайте
Когато университетският преподавател доктор Ластра взе думата, тя му отпра едно ухапване от ония, дето правят ръката на кайма. Както не един и не двама, доктор Ластра не знаеше, че за да вземе думата трябва да е съвсем сигурен, че я държи за кожата на шията, ако например става въпрос за думата вълна̀, обаче ако става въпрос за думата жалба, трябва да се хване за лапите, докато дръжка изисква да галиш с пръсти отдолу, все едно че размахваш напред-назад препечена филия, преди да бъде намазана с масло.
Какво да кажем за напред-назад? Че се изискват и двете ръце, едната отгоре и другата отдолу, сякаш човек държи неколкодневно бебе, с оглед да избегне буйните разтърсвания, към които и двамата са склонни. А склонен, щом сме се хванали? Сграбчваш я отгоре като някоя репичка, но с всички пръсти, защото е тежка-претежка. А претежка?
Отдолу, както някой хваща в юмрук кречетало. А кречетало? Отгоре, като панаирджийски кантар. Аз смятам, че сега вие можете да продължите, доктор Ластра.
Честита Нова година
Виж, не искам много:
само твоята ръка, да я държа
като жабче, спящо най-доволно.
Нужна ми е тая длан,
врата, която ти ми даваше
да влизам в твоя свят, това парче
зелена захар, заоблено от радост.
Няма ли да ми заемеш твоята ръка
в тая нощ, последна от годината
и с предрезнели кукумявки?
Не можеш, по технически причини.
Тогава аз от въздуха я изтъкавам
насновавам всеки пръст,
свилената праскова на твойта длан,
опакото ѝ, поле с дървета сини.
И аз я хващам и държа,
сякаш от това зависи много нещо на света:
кръговрата на четирите годишни времена,
пеенето на петлите и любовта на всички.
Чакате, скрит в тревата, някой голям облак от вида кумулус да застане над омразния град. Тогава изстрелвате вкаменяващата стрела, облакът се превръща в мрамор и останалото не заслужава коментар.
Искайте думата, но внимавайте
Когато университетският преподавател доктор Ластра взе думата, тя му отпра едно ухапване от ония, дето правят ръката на кайма. Както не един и не двама, доктор Ластра не знаеше, че за да вземе думата трябва да е съвсем сигурен, че я държи за кожата на шията, ако например става въпрос за думата вълна̀, обаче ако става въпрос за думата жалба, трябва да се хване за лапите, докато дръжка изисква да галиш с пръсти отдолу, все едно че размахваш напред-назад препечена филия, преди да бъде намазана с масло.
Какво да кажем за напред-назад? Че се изискват и двете ръце, едната отгоре и другата отдолу, сякаш човек държи неколкодневно бебе, с оглед да избегне буйните разтърсвания, към които и двамата са склонни. А склонен, щом сме се хванали? Сграбчваш я отгоре като някоя репичка, но с всички пръсти, защото е тежка-претежка. А претежка?
Отдолу, както някой хваща в юмрук кречетало. А кречетало? Отгоре, като панаирджийски кантар. Аз смятам, че сега вие можете да продължите, доктор Ластра.
Честита Нова година
Виж, не искам много:
само твоята ръка, да я държа
като жабче, спящо най-доволно.
Нужна ми е тая длан,
врата, която ти ми даваше
да влизам в твоя свят, това парче
зелена захар, заоблено от радост.
Няма ли да ми заемеш твоята ръка
в тая нощ, последна от годината
и с предрезнели кукумявки?
Не можеш, по технически причини.
Тогава аз от въздуха я изтъкавам
насновавам всеки пръст,
свилената праскова на твойта длан,
опакото ѝ, поле с дървета сини.
И аз я хващам и държа,
сякаш от това зависи много нещо на света:
кръговрата на четирите годишни времена,
пеенето на петлите и любовта на всички.
April 5, 2016
Виж, не искам много:
само твоята ръка, да я държа
като жабче, спящо най-доволно.
Нужна ми е тази длан,
врата, която ти ми даваше
да влизам в твоя свят, това парче
зелена захар, заоблено от радост.
Няма ли да ми заемеш твоята ръка
в тази нощ, последна от годината
и с предрезнели кукумявки?
Хулио Кортасар
(превод: Румен Стоянов)
само твоята ръка, да я държа
като жабче, спящо най-доволно.
Нужна ми е тази длан,
врата, която ти ми даваше
да влизам в твоя свят, това парче
зелена захар, заоблено от радост.
Няма ли да ми заемеш твоята ръка
в тази нощ, последна от годината
и с предрезнели кукумявки?
Хулио Кортасар
(превод: Румен Стоянов)
July 31, 2021
Заглавието на тази книга започва с любимата ми представка. Обичам я, защото едновременно поглежда към пространството преди "между"-то и отваря вратата към това, което идва след него; онова, което осмисля самото му съществуване на първо място. Размита, далечна, фантастична цел, която все пак прави всичко възможно и разбираемо; неизвестността зад една очакваща врата, която няма как да не отвориш.
Такава е "Междуетажие" на Кортасар - малък архипелаг на изненадата в още неразвълнувания океан на познатия порядък. Прозорец към фантастичното в безличната стена на ежедневието. Серия моментни бягства от Кантовите нагледи - времето и пространството, в които принципно се затварят впечатленията и размислите. Красиви освобождавания, скоростни сътворения, космически преходи отвъд победата над обикновеното. Междуетажия, които ни учат (ако това въобще може да бъде научено) как да бъдем кронопи.
Такава е "Междуетажие" на Кортасар - малък архипелаг на изненадата в още неразвълнувания океан на познатия порядък. Прозорец към фантастичното в безличната стена на ежедневието. Серия моментни бягства от Кантовите нагледи - времето и пространството, в които принципно се затварят впечатленията и размислите. Красиви освобождавания, скоростни сътворения, космически преходи отвъд победата над обикновеното. Междуетажия, които ни учат (ако това въобще може да бъде научено) как да бъдем кронопи.
Displaying 1 - 4 of 4 reviews