Любомир Николов е български преводач, писател, журналист и редактор.
In English ↓
В началото на 90-те години на миналия век той представя книгите-игри на българските читатели и е сред най-продуктивните писатели в новия жанр. Използва псевдонимите Колин Уолъмбъри, Тим Дениълс и собственото си име. В късните си произведения добавя „Нарви“ към фамилията си.
Той е може би най-известен с превода си на Властелинът на пръстените, който му носи наградата на Българската асоциация на преводачите през 1991 г. и, заедно с преводите му на Стивън Кинг, наградата „Гравитон“ за 2001 г. (българският еквивалент на наградата „Небюла“).
През 1999 г. българските фенове гласуват романа му „Десетият праведник“ за най-добър български научнофантастичен роман на 90-те години на миналия век.
През 2007 г. Любомир Николов става носител на първата награда за превод „Дянков“ за превод на романа на Халед Хосейни „Ловецът на хвърчила“. Наградата се връчва от фондация „Елизабет Костова“.
Lyubomir Nikolov is a Bulgarian translator, writer, journalist and editor.
In the early 1990s, he introduced gamebooks to Bulgarian readers and was among the most productive writers in the new genre.
He is perhaps most well-known for his translation of The Lord of the Rings which earned him the Bulgarian Translators Association Award in 1991 and, along with his translations of Stephen King, the 2001 Graviton Award (the Bulgarian equivalent of the Nebula Award).
In 1999, Bulgarian fandom voted his novel "Десетият праведник" the Best Bulgarian SF Novel of the 1990s.
Дебютният роман на Любомир Николов изгражда и преплита три сетинга - постапокалиптичен, антиутопия със силен комунистически привкус и... както и да може да се нарече този с къртиците миньори - най-силната част от произведението. Много малко може да се каже за тази книга, без да се издаде нещо от сюжета й.
Наистина креативно произведение, фантастичните идеи вътре са достатъчни за няколко романа, не за един, но за съжаление има и много недостатъци. Авторът не успява да докара естествен и четивен изказ, добрите идеи са недоразвити и наивни, а най-големият проблем е представянето, мотивацията и развитието на персонажите. Екшън частта в стил "Че Гевара" се откроява като най-слаба и по някое време без особена развръзка или кулминация идва краят.
Тук Любо Николов още далеч не е достигнал нивото от книгите-игри, които започва да пише 10-тина години по-късно, още по-малко това от "Десетия праведник". "Къртицата" е роман, който загатва за потенциала на автора, но и си личи, че е негов дебют.
Уникалният стилист Любо Николов в началото. Леко тромав изказ на моменти. Историята за времето си навярно е била революционна, но вече сме се нагледали на какво ли не и днес звучи леко отминало. И в тази книга Любо показва фантазия, ерудиция и ловко избягване на фактологически капани. Задължителна за феновете на Любо :)