Истинските фенове на жанра няма да пропуснат тази книга-игра, но ако за първи път ти попада книга-игра и сега гадаеш що за чудо е това, на страница 8 веднага отгърни, прочети я и книгата купи!
Майкъл Майндкрайм е псевдоним на българския автор на книги-игри Димитър Славейков. Познат е още и като Стюърт Дарк. Биографична бележка: http://knigi-igri.bg/catalogue/item/m... Димитър Славейков е едно от най-големите имена на пазара за книги-игри от близкото минало. Той пише първата си книга-игра „Изпитанието“ още през далечната 1993. Там той предлага първото си приключение със станалата известна след това поредица за галактическия суперагент. В един ретро-футуристичен свят, където цялата галактика се обитава от землянски планети и където фентъзи и фантастика се преплитат, Майкъл описва едни невероятни сюжети, където пътуването във времето е възможно и границите на физиката и психиката се кръстосват, но и където животът се управлява от големите и всевластни корпорации. Сред книгите, които не са част от цикъла за суперагента, Славейков предлага наситена бойна система за майсторите на бойните изкуства в древна Япония, където герой е ученик на великия майстор Шангри, фентъзи приключение за орки и дракони, остров с динозаври, космически битки, пародии и т.н. Майндкрайм е един от първите, които използват схеми и логически задачи, които малко се доближават до тези на Миндизов по сложност, но за разлика от колегата си, Майкъл знае къде и как точно да ги приложи. Славейков има засилено чувство за висота, което не спира да изтъква в уводите на книгите си игри, но и понякога прибягва до неприкрито високомерие спрямо останалите автори на книги-игри. Въпреки това не може да се отрече че Майкъл е един от най-оригиналните и добри автори в жанра. В момента той работи по собствени бизнес проекти и отдавна вече не се занимава с писане.
Аз мисля, че ще успея да изкарам всички андроиди. :-) Вратари: Валтер Дзенга и Дейв Безънт. Десен бек: Лий Дексън. Ляв бек: Андреас Бреме. Либеро: Роналд Куман и Дез Уокър. Стопер: Марк Райт (в реалния живот май Райт беше по-скоро либеро, а Уокър стопер, но това е съвсем бял кахър). Опорен халф: Марсел Десаи (в младите си години действително играеше в полузащитата, на по-зряла възраст го преместиха в центъра на отбраната). Халфове (в книгата бяха наречени свръзки): Щефан Ефенберг и Рей Хаутън. Плеймейкъри: Марадона и Пол Гаскойн. Крила: Брайън Лаудруп и Джон Барнс. Център-нападатели: Джанлука Виали и Стив Бул (в книгата фигурира като Стиви - друг миниатюрен бъг). Книгата беше наистина страхотна - и защото на никого преди това (вкл. и на Запад, доколкото знам) не му беше хрумвало да пише на такава тематика, и заради многото епизоди, позволяващи в определени моменти да се върви по независими един от друг пътища за постигане на целта, и заради цялостното страхотно изпълнение. Както един читател от онова време беше написал: "Играл съм я безброй пъти и всеки път мисля, че мога да се справя по-добре от предишния". Същото важеше и за мен, че и за още мнозина.
Просто страхотна книга, макар и при първото си изиграване да завърших втори в шампионата, след като водех през по-голямата му част (вярвам, че защото при последното ми домакинство срещу Милан, при 0:0 в самият край се полакомих да опитам да вкарам, и загубих с 0:1..), и със сребърните медали от шампионата - отново в последните минути на финала Манчестър успяха да вкарат с глава за 0:1. В резултат събрах 52 милиона кредита, вместо необходимите 60, нооо реших че някак си ще стигнат на работодателите ми, и минах на епизода с успешният финал:)
Втората спортна книга-игра (След „Демоните в NBA“). Изключително интересна, благодарение на системата на игра, създадена от автора. Интересното на тази книга беше, че не беше концентрирана върху самата игра, задълбавайки в безкрайни коефициенти и изчисления, а разнообразните избори, извън игралното поле, съществено влияеха на постиженията и удоволствието.
Чакайте да си спомня кои андроиди звезди можех да си купя на трансферния пазар: Валтер Дзенга, Диего Марадона, Марсел Десаи, Стив Бул, Ефенберг...ех, останалите не мога :( Колко яко я играехме в училище