Сватбите на Йоан Асен

by Евгени Константинов, Георги Трифонов (Illustrator)

Романът е екранизиран през 1975 г. от режисьора Вили Цанков с участието на Апостол Карамитев, Коста Цонев, Невена Коканова, Анета Сотирова, Цветана Манева, Ваня Цветкова и др.
Книгата на Евгени Константинов не е анализирана досега от литературно-историческа гледна точка. Нейната характерна композиция, типична за романите от 70-те години, е с множество гледни точки. Основно е застъпена тезата за избора между дипломацията и войната. Историята на Йоан Асен е разказана от персонажите Александър (брат на Йоан Асен), патриарха Йоаким и Ана (съпруга на владетеля). Литературните историци обобщават, че филмът и романът градят вглеждане в историята по друг начин, не какъвто предлагат другите медии.

Genres: Historical Fiction, Bulgarian Literature

164 pages, Hardcover

First published July 25, 1974

About the author

Евгени Константинов Димитров - български писател и сценарист, е роден на 5 февруари 1923 г. във Варна. Завършил е стоматология в Медицинската академия - София през 1948. От 1963 г. е отговорен редактор и зам.-главен редактор във филмова редакция на Българска телевизия. Евгени Константинов умира на 7 април 1986 г. в София.

Библиография
Романи

“Тлееща жарава” (1957 г.),
“Дрезгавини” (1960 г.),
“Ивайло” (в съавторство с Димитър Ангелов),
“Покръстването” (1965 г.),
“Сватбите на Иван Асен” (1974 г. ).
"Моята древна и млада родина"(1982 г.).
Повести и разкази

“Случки край Маториевите гори” (1958 г.),
“Гнездата на звездите или притча за сто и един гола, за двама академици, за някаква любовница на шантажист и за сто и петдесет хиляди, които облякоха еднакви дрехи” и др.

Сценарии на филми

“Нако, Дако и Цако – шофьори”,
“Ивайло. Последният войвода”,
“Сватбите на Иван Асен”.

Сценарии на телевизионните филми и сериали

“С пагоните на дявола” (в съавторство с Костадин Кюлюмов),
“На всеки километър” (в съавторство с Костадин Кюлюмов, Павел Вежинов, Светла Бъчварова, Георги Марков),
“Синята лампа” (в съавторство с Иван Славков, Богомил Герасимов, Марко Семов).

Reviews

[Metodi Markov · Rating 3 out of 5]

Романизирано житие на последния велик владетел на Второто българско царство - цар Иван Асен II, такъв какъвто никога не е описван в учебниците ни по история: кесар, войн, мъж, дипломат, но преди всичко човек.

Умел и разумен владетел, въздигнал царщината си на недостижимо и до сега териториално, военно и културно ниво. При това почти без да воюва - рядкост за епохата.

Книгата е с хубави илюстрации, дело на художника Георги Трифонов.

Моята оценка - 3,5*.

Цитати:

"Този човек е лош пълководец… той забравя, че и във войната трябва да има човещина…"

за Теодор Комнин, след битката при Клокотница

"Ръката на брат струва много в тежък час."

P.S. По тази книга през 1975 година е направен филм - започва супер смешно, ще го пропусна. :)

[Петър Стойков · Rating 3 out of 5]

Историята на т.н. Второ българско царство винаги ме е удивлявала - най-вече с това как изобщо то може да бъде наречено царство в по-голямата част от времето, както и как изобщо е българско.

Добре де, може да е българско, макар Асеневци да са съвършено чужди на българския народ и да са поне наполовина кумани - едни пришълци от благороден произход, които благодарение на куманска воиска овладяват българските територии и се провъзгласяват за владетели на хората, които живеят там.

Да, точно така - по онова време понятието държавност е доста по-различно от сегашното и ако забележите изворите, тогава никой не говори за България или че някой е "цар на България" - говорят за българите и че владетелят е "цар на българите", а когато владението му е по-голямо, "цар на българи, сърби и ромеи", примерно - един вид господар на някакви народи. Кой знае от къде дошъл и кой знае дали с или без желанието на въпросните народи.

Самата история на българските и изобщо балканските земи по онова време пък е толкова оплетена бакия от набези, войни, съюзи, предателства и т.н. че е почти невъзможна за разплитане.

Животът и управлението на Йоан-Асен е типичен пример за духа на епохата и настоящият роман, даже с името си взема на подбив тоя дух - безкрайното дипломатическо маневриране на владетеля изглежда даже малко смешно, макар за него едва ли да е било такова, а по-скоро въпрос на оцеляване между въжделенията и набезите на латинци (западноевропейските "варварски" наследници на Римската империя), ромеи (думата означава римляни, както са се назовавали в Източната римска империя, на която историците днес викат Византия), угри (предтечите на унгарците) и авангарда на могъщата монголска империя (доскоро наричани татари).

Самата книга е разказ от името на брат му, една от жените му и главата на църквата му и не е лош, ако и да не е твърде интересен, защото се придържа горе-долу към историческата истина.

[Martin · Rating 5 out of 5]

Хареса ми страшно много.
Прочетох я само за ден и половина и макар да бях подробно запознат с историческите събития, книгата нито за миг не ми беше скучна.

Романът разказва за живота на Йоан Асен Втори от три гледни точки - на брат му Александър, на съпругата му Ана и на българския патриарх Йоаким. Всеки от тримата разказвача има изключително идентично звучене, силно отличаващо се от това на другите. Истинско удоволствие е да четеш различните глави и да виждаш различните начини, по които разказвачите се възприемат един друг, както и различните начини, по които възприемат Йоан. И макар най-голямо внимание да е отделено на главите на Александър, все пак смятам, че книгата няма претенциите да представя уникална истина. Показани са ни три различни гледни точки и всяка от тях е точно толкова валидна, колкото и другите.

Основната тема на романа, така както аз я разбирам, е двойнствеността на човешката природа. През призмата на двойнствеността са разгледани грехопадението и изкуплението, вярата и безверието, божественото и човешкото. И никъде не се казва, че грехопадението, безверието и човешкото са просто лоши, нито че изкуплението, вярата и човешкото са просто добри. Напротив - всички тези явления се разглеждат като част от едно и също цяло, като неделими страни на една и съща монета. А монетата няма добра и лоша страна, тя е просто едно цяло, съставено от различни половини.

Жалко, че романът не е особено известен. Определено си заслужава.

[NeDa · Rating 4 out of 5]

Книгата е наситена с много имена и събития. Филмът следва сюжета и е добра визуализация на текста. За съжаление Апостол Карамитев не успява да довърши ролята. Епизодите, в които е заместен от Коста Цонев, за мен поне бяха несравними с другите ...