Roman Emperor Constantine is one of the most momentous figures in the history of Christianity, a ruler whose conversion turned the cult of Jesus into a world religion. Classical scholar Baker tells of the changing Roman world in which Constantine rose to power―an empire where feudalism was replacing the old senatorial government and the lands of the empire were split into two regions. It was also a place where customs from the East were replacing the old Roman values, preparing the way for the Byzantine Empire. Baker describes Constantine's unique conversion (which apparently did not prevent him from sacrificing to idols), his wars to control first the Roman army and then the Germans and the lands of Asia Minor, and finally the founding of Constantinople and the establishment of the monarchial system that dominated Europe for over a thousand years.
”Много по-лесно е за голям брой различни хора да открият човек, на когото всички те могат да се подчиняват, отколкото идея, в която всички те да повярват.”
Историците имат своите лични предпочитания и герои. Такава е човешката природа. Но човешката природа предполага също така и критичен поглед, за да се отсее зърното от плявата. Какъвто Бейкър не желае да упражни, в резултат на което е оставил предимно плявата. В съчетание с наивен патос.
Книгата - въпреки че е от 1930 г. - спокойно би могла да носи далеч по-средновековно и религиозно ориентирано заглавие от сорта на “Възхвала на покръстителя Константин”. Бейкър извайва своя Константин като смес между храбър и добродетелен рицар и отдаден на вярата светец. “Неговият” император е непогрешим, освен в редките случаи, когато е подведен от коварни врагове. Реформите му са връх на реформаторството - включително финалното законово установяване на крепостничеството, което авторът възхитено оценява като икономическо благоразумие при тогавашните условия. Или въвеждането на тежкия дворцов етикет, напълно откъсващ императора от всякакво простосмъртно общуване. Тази Константинова версия не страда и от общоразпространените амбиции и властолюбие, а осъществява божественото си предначертание да се издигне до върховете. Извършените убийства и интриги са срамежливо оценени като неприятна неизбежност.
Също така сияйна и без петънце е и Църквата. За която не научаваме абсолютно нищо съществено, освен че, хм, се бори срещу многобожието и всички, присъединили се към нея, са добродетелни души, които на тълпи се спасяват от идолопоклонството. Древните религии са оценени на няколко места като “порочни”. За самите църковни течения, които са в схватка едно с друго - включително преди и след никейския събор - нито дума. Споменават се накратко арианите без нито една дума защо са мразени от църковните хардлайнери (читателят разбира само че арианите са “лошите” и си заслужават преследванията). Бейкър “тактично” скрива от читателя, че последователите на Арий просто отричат божествената природа на Христос, считайки го за … човек. Църковната политика, структури, течения и история в книгата са несъществуващи, като Църквата (единствено число ?!?) е безкритично стократно натяквана като върха на цивилизационното развитие. И дори в един момент с радостен апломб е изказано твърдението, че именно Църквата е реалният наследник на римския сенат, който вече за нищо не става, а тя е близка до народа… Бейкър явно счита разделението на религия и държава за несъществено и ненужно.
Също така драгият читател научава как без Британия нямаше да има Източна Римска Империя, а без древния Йорк (за който е принуден да чете ненужни изобилни страници) - Константинопол. Научава и как добрите и лошите черти у човека зависят от расата (за един от “лошите” Бекър изказва предположението, че има монголски гени, понеже е от Изток, и те обясняват всичко). Научава, че всички, имали възражения срещу християнството, са чудовища. Император Галерий е назоваван през цялото време с прякор “Звяра”. Малко неудобно се е получило със сердикийския (т.е. софийския) едикт на Галерий, официално и изрично даващ права на християните, но Бейкър храбро затваря очи пред него. Авторът така и не успява да обясни защо все пак империята е считала християнството за такава заплаха - вместо това получаваме дрънканици за добродетели и грехове.
А, да, робите - според Бейкър само некадърните остават в робство, останалите са тарикати и се откупват, че и напредват в живота (гадини, а?)…
Интересно е и обяснението защо събитията са се случили точно по този начин (особено с налагането на християнството) - ами защото така е трябвало да се случат! Прекрасен аргумент!
Успях все пак да дочета книгата по две причини:
✔️ Илюстрациите са великолепни, удачни, многобройни и детайлно обяснени - очевидно добавени от българския издател. Самото издание е ослепително прекрасно! Преводът е добър на повечето места.
✔️ Бейкър, при всичката си религиозна безкритичност и предубеденост, имперски комплекс на превъзходство и расизъм, все пак е увлекателен, ярък и образен разказвач. Най-малкото ме запозна с някои интересни събития - най-вече:
👑 тетрархията, която винаги ми е била прелюбопитна в качеството си на Диоклецианова концепция империята да се управлява от четиричленен “борд на директорите” - и как като много други добри теоретични постановки загива в кървавата практика;
✝️ отравянето на Арий като предвестник на отлъчването на арианите (което Бейкър приписва на неизвестен извършител, не, църковните отци нямат нищо общо!);
⛪️ възгледите на църковния историк Евсевий Кесарийски за управлението на Константин - отецът е опасна смес от чар, ерудиция, ловка пропаганда и мъничко фанатизъм.
Уви, няма да запазя това разкошно оформено томче. Предимно демагогското и свирепо предубедено изложение надделяват над илюстрациите. А и преводът на моменти е пълна безмислица.
I wasn't but 30 pages in when I felt my boots were heavy with mud--and I was reading in bed. I also discovered, mysteriously, I had been transported to Roman York for an inordinate amount of time... G.P.Baker wrote this book in 1930 and it shows. Galerius, one of the contestants for Diocletian's empire is described as: "He certainly had the Mongol touch in his temper. To some sorts of feeling he was entirely obtuse. He ruled by terrorism.(pg 73)" Another case of this presumptive knowing of the human condition is as follows: "A slave who knew his job and cared to put his back into his work could be reasonable sure of a holding and eventual freedom. Only the less competent and less trustworthy need remain in servile condition. (pg. 209)" How does Baker separate wheat from the chaff? Through obedience. And some day you'll have your chance. Or you'll be called the Beast for as long as you are held to the reader as a monument of Asiatic rule--as opposed to Constantine, who practiced an early form of democracy. This book gets a star because there's useful information in here, for example, on the transition from a society that used human chattel to one that we could call sharecropping. And of course there's the continual movement of troops. I think the reader would be much better off reading Robert Graves' Belisarius, or anything by Steven Runciman. His work is written at about the same time and far superior.
Albeit this work of G.P Baker is perhaps more than a little outdated, to my taste at least still reads wonderfully and gives a great impression on the reign ,influence and legacy of the first Christian Emperor.