Лягай долу, звяр!

by Jiří Kratochvil, Иржи Кратохвил, Анжелина Пенчева (Translator)

Романът „Лягай долу, звяр!“ (2002) е представителен за писателските и личностни нагласи на Иржи Кратохвил. В него откриваме любимите на Кратохвил постмодерни игри с историята и литературната традиция. Канава на текста е предпочитаната от автора „кундеровска“ тема: абсурдността и ирационалността на историята, срещу които човекът е безсилен, безпомощна играчка. Романът описва фиктивен (но напълно възможен) чудовищен експеримент с група деца, които са манипулирани и обработвани безмилостно, за да станат инструмент в мащабна политическа игра. Експериментът е неуспешен, но неговите жертви са белязани завинаги, те не могат да се върнат към нормалното човешко съществуване. До разтърсваща крайност са изведени тезите за осакатената, подменена идентичност, за невъзможността да се отърсиш от миналото си и да продължиш в една нова реалност.


Иржи Кратохвил е едно от най-ярките и дискутирани имена в полето на най-новата чешка литература. Син на политически емигрант, репресиран, един от най-изявените дисиденти в неотдавнашната история на Чехия. Макар че започва да публикува прозаични текстове още от 1964 г., първата официално публикувана негова проза излиза чак след „кадифената революция“ в Чехия в 1989 г., но много скоро започват да оценяват творчеството му като едно от най-стойностните събития в литературния живот. При цялата проблематичност на въпроса за постмодернизма в чешката проза от последното десетилетие на ХХ и началото на ХХІ век Кратохвил може да бъде квалифициран като встрастен теоретик и практик на това направление, като негов най-ярък, „образцов“ представител. Романите му са невероятно смел повествователен експеримент, в който времето, пространството, причинно-следствените връзки, Бог, биологията, историята и идентичността са релативизирани отвъд възможния предел, лишени са от каквато и да било стабилност и неоспоримост.

152 pages, Paperback

First published January 1, 2002

About the author

Jiří Kratochvil is a Czech writer. In 1991 he was awarded Tom Stoppard Prize for his book Medvědí román ("A Bear's Novel"). In 1999 he was awarded the Jaroslav Seifert Prize.

Reviews

[Lammoth]

Чехите са доста опърничав народ. Може би още от времената на Ян Хус, чешкия национален герой, който се опълчил срещу германското духовенство и срещу папата, които си пълнили джобовете за сметка на бедния народ, но накрая този бунт завел Хус на клада, където духовниците го изпекли. Ала дори и там той не свел глава.
Чехите са може би първият народ, разбунтувал се в Източния блок, а историите за Пражката пролет се носят и до днес. На всичкото отгоре чехите са и сред най-светските и нерелигиозно настроени поданици в Европа.

Това обяснява защо се появява и книга, като "Лягай долу, звяр". Налагането на идеология, независимо дали е религиозна или политическа, против волята на човек е тема, която е болезнена, особено за Източна Европа. Кратохвил я комбинира и с нещо още по-чудовищно. Манипулирането на деца. Децата са като мек пластилин, който може лесно да се моделира и да се превърне в опасно оръжие, в самоцелен и жесток инструмент. Доказват го много примери от средновековието, та чак до наши дни.
Още в началото на 13-и век, когато се организирал и детски кръстоносен поход, в който деца били баламосвани от църковни дейци и от папа Инокентий III, като били пратени да се бият срещу неверниците, превзели Свещения град. Повечето обаче така и не стигнали до Йерусалим, а били или продадени в робство, или загинали по време на тежкото пътуване. По-късно Османската империя е използвала еничари, които били отвличани и обучавани още от малки, а по-късно били превръщани в безмилостни убийци. Днес пък в радикални ислямски училища (мадарес) в Саудитска арабия, Пакистан, Афганистан и др, се люпят терористи, чийто мозъци от малки се промиват с обещания за девици и блаженство, ако изпълнят поредната самоубийствена акция.

Историята е за 13-годишно момче, с прякор Спартак, което е отвлечено заедно с още 30 деца, а тогавашният комунистически режим е искал да ги използва в самоубийствен проект, целящ идеологическа пропаганда. Децата са затворени в сграда , която наподобява манастир. Там те систематично са малтретирани, като идеята е да пречупят волята им и да ги превърнат в предани послушници и изпълнители на задачата. Експериментът се оказва неуспешен, но нанася непоправима вреда на невръстните дечица, които преживяват низ от ужаси, само да открият, че никога повече няма да могат да се интегрират в обществото и да забравят или преживеят спохождащите ги кошмари. Разбитата психика на едно дете оставя дълбок отпечатък завинаги.

Въпреки тежката тема книгата е разказана по един много лек начин, Кратохвил определено умее да задържа вниманието и не се разпилява с излишни описания, затова и "Лягай долу, звяр" е само 150 страници. Важна книга, която трябва да прати послание на всички онези, които смятат, че децата трябва да бъдат накърнявани насила и против волята им с техни идеологии, които смятат за съвършени.

[Поли Андреева]

Иржи Кратохвил създава една антиутопия, която е прекалено близо до реалността и кара читателя през цялото време да усеща със стомаха си, че всичко се е случило наистина.

https://knigojiva.blogspot.com/2024/1...

За това усещане допринася и разказът от първо лице на главния герой, звучащ като изповед, както и честите директни обръщения и провокации, насочени към нас. Прави ни близки, съпричастни и макар да ни нарича "заседатели", повече се чувстваме като негов личен психолог - минаваме заедно през всички преживени травми, надникваме в дълбините на човешката психика и се чудим има ли лечение за нанесените щети. Манипулативната сила на идеологиите взима своите най-невинни жертви, а именно децата, превръщайки смъртта в тяхна игра: "Независимо дали го осъзнаваме, или не, смъртта беше неизменно с нас в онези месеци, като другарче в детските ни игри, затова и смъртно опасната действителност ни се виждаше игра."

[Мартина Неделчева]

Когато взех тази книга в ръцете си, очаквах да я оставя още с първия ред: резюмето не ме впечатли особено много, авторът нищо не ми говореше, а заглавието не ми навя надежди.
Още с първата страница обаче стилът ме впечатли, атмосферата ме впечатли, героят ме впечатли: гениално момче, което се оказва жертва на политически и религиозен заговор... Обожавам книгите, в които сякаш можеш да усетиш миризмата на скритата манипулация, докато действието протича динамично. В "Лягай долу, звяр" открих много горчивина и "чувство за вина", много философски замисъл и много загадъчност. Оригинална, креативна, красива творба.
Едно от нещата, които оставиха най-ярко впечатление, беше, че героите бяха безименни. Е, всички те имаха прякори, които разкриваха метафорично черти от характерите им, но не ги усетих като "техни" имена. Което беше и целта. Защото когато Гросмайстора - коварен, лукав, пресметлив, целеустремен, бащински настроен и чудовищен - "придобива" истинското си име, се превръща в уязвим човек, повлиян от прагматичния реализъм. Друга особеност е липсата на диалогичност. Героите говорят от паметта на Спартак, те са образи-спомени - колкото нереални, толкова и реални. Много ме впечатли самото чувство за самосъзнание на Спартак: изключително интелигентен, макар и не винаги добър във вземането на решения. Но за какви решения може да става дума, щом има борба за контрол над съзнанието? Кой печели изобщо? Гросмайстора? Спартак?
Шахът не е нова тематика за разгръщане, но е отличен и универсален начин за мащабиране на битката за надмощие... За загубата, за вълнението, за осъзнаването, за преоткриването на света.
Накрая можех само да съжалявам, че книгата е толкова кратка. Със сигурност щеше да ми стане любима, ако беше разгърната още, и още, и още, и още...
Оценка: 7/10 (3.5/5 в Goodreads)

[Kartka po kartce]

Bohater opowiada tą historie z prspektywy czasu - retrospekcja - refleksja na temat swojego zachowania i doświadczeń. Adresatem opowieści jest sumienie bohatera - chce się przed sobą rozliczyć ze swoich czynów.
Dowiadujemy się kolejno, co było „przedtem”, „tam”, „potem” i „tutaj”. Najwybitniejsze dzieci zostają wytypowane do zadania specjalnego. Służby Bezpieczeństwa fingują ich śmierć, tak, by mogły przestać żyć dla świata, rodziców, szkoły, a zaczęły istnieć tylko dla ofiary, którą mają złożyć. Przestają być Vaszkami i Ondrzejami. Dostają zupełnie nową tożsamość.
To spowiedź szaleńca, a do szaleństwa tego nad wyraz zdolnego, oczytanego, elokwentnego 13-latka doprowadził system. Zmiany i procesy jakie w nim zaszły widzimy dzięki zabiegowi bildungsroman. Dzięki zastosowaniu narracji autotropicznej/pierwszoosobowej wierzymy osobie mówiącej, widzimy wszystko subiektywnie, jej oczyma. Jest to powieść a świadczy o tym narrator, pisane prozą, fabuła wielowątkowa oraz postacie epizodyczne.

Były momenty w których ta książka mnie obrzydzała, zastanawiałam się czy jest sens czytać ją dalej. Pomimo niezbyt dużej objętości, zawierała ona wiele treści i przekazu. Pokazywała ona do czego są zdolni ludzie, którzy podążają za konkretnymi ideami I wierząc w ich poprawność są w stanie dopuścić się największych przestępstw.

Ogólnie rzecz biorąc, polecam tą książkę, oczywiście nie jest to reportaż a fikcja osadzona w konkretnych czasach. Jednakże każde kłamstwo ma w sobie ziarenko prawdy czyż nie?

[ILIYAN RUZHIN]

Бруталите боку