What do you think?
Rate this book
האיש הזקן: פרידה
כלת פרס ברנר לספרות לשנת 2018
"אני לא מוכן לישון במיטה עם אישה זרה. מה יגידו עלי? מה יגידו על האישה?"
עד חצות נשארו ברחוב. האיש הזקן עקשן. נדמה שרק מתוך עייפות התרצה לבסוף והסכים לעלות הביתה.
כל הלילה ישן על הכורסה בסלון, שומר אמונים לאשתו, הישנה בחדר הסמוך.
בת מלווה את אביה בחודשי חייו האחרונים. היא מתבוננת בתודעתו המתערפלת ומבקשת לשמר את אישיותו, שכמו נמוגה מול עיניה. ככל שהוא שוכח, היא נזכרת; ככל שהוא מתרחק ומתכנס בתוך עולמו, היא חשה בקרבה חדשה הקמה ביניהם; ככל שאחיזתו בחיים נחלשת, משמעותם הולכת ונגלית לפניה.
בפרוזה צלולה ולירית, נגה אלבלך מציירת את דמותו של אביה, פורשת את סיפור חייו ובוחנת את מרקם היחסים ביניהם, במשפחתם, ובחברה המשתנה סביבם. באמצעות קרעי זיכרונות ורגעי יום יום טרגיים-קומיים, פיוטיים בדרכם האגבית, היא מרכיבה דיוקן עשיר וחי של אדם אמיץ וצנוע, אצילי, אופטימי בדרכו שלו. חייו, מותו, מאירים באור נוסף את חייה שלה ומעוררים בה תובנות הנוגעות לכל.
"אני לא מוכן לישון במיטה עם אישה זרה. מה יגידו עלי? מה יגידו על האישה?"
עד חצות נשארו ברחוב. האיש הזקן עקשן. נדמה שרק מתוך עייפות התרצה לבסוף והסכים לעלות הביתה.
כל הלילה ישן על הכורסה בסלון, שומר אמונים לאשתו, הישנה בחדר הסמוך.
בת מלווה את אביה בחודשי חייו האחרונים. היא מתבוננת בתודעתו המתערפלת ומבקשת לשמר את אישיותו, שכמו נמוגה מול עיניה. ככל שהוא שוכח, היא נזכרת; ככל שהוא מתרחק ומתכנס בתוך עולמו, היא חשה בקרבה חדשה הקמה ביניהם; ככל שאחיזתו בחיים נחלשת, משמעותם הולכת ונגלית לפניה.
בפרוזה צלולה ולירית, נגה אלבלך מציירת את דמותו של אביה, פורשת את סיפור חייו ובוחנת את מרקם היחסים ביניהם, במשפחתם, ובחברה המשתנה סביבם. באמצעות קרעי זיכרונות ורגעי יום יום טרגיים-קומיים, פיוטיים בדרכם האגבית, היא מרכיבה דיוקן עשיר וחי של אדם אמיץ וצנוע, אצילי, אופטימי בדרכו שלו. חייו, מותו, מאירים באור נוסף את חייה שלה ומעוררים בה תובנות הנוגעות לכל.
118 pages, Paperback
First published January 1, 2018
34 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 8 of 8 reviews
September 10, 2025
לסקירה מפורטת בעברית, קישור לבלוג שלי -
https://sivi-the-avid-reader.com/האיש...
https://sivi-the-avid-reader.com/האיש...
June 26, 2025
малък фрагментиран дневник от спомени
сцени от едно сбогуване
паметта, която си тръгва
животът и неговия край
Искаше ми се книгата да ми донесе повече емоция.
сцени от едно сбогуване
паметта, която си тръгва
животът и неговия край
Искаше ми се книгата да ми донесе повече емоция.
November 17, 2025
“Жанр на живота: абсурден реализъм.”
В тази кратка книжка в любимия ми Тел Авив има доста искрени прозрения на авторката, не желание да се прави на интересна със стил или специална история. Всичко пряко от живота на родителите ѝ. Точно като книга за бащата я възприех, не толкова че е български евреин в Израел, не че е спасен от Холокоста (но се споменава без намерение за прошка погубването на гръцките евреи).
Последните дни на бащата, както и спомени от младостта му, когато Нога е била дете.
“Дъщерята заявява: Мисля, че той сам реши да умре - и майката се съгласява”
“Дъщерята на стареца си спомня как веднъж баща ѝ участва в протестен митинг срещу затварянето на киносалона в събота”.
Акцентът е върху болничните дни, но аз поне успях да разбера до голяма степен какъв е бил бащата като по-млад. Мисля, че добре си е свършила работата дъщерята писателка в тези 120 страници, някои от които с 1 ,2, 3 изречения. Всяко изречение си е на мястото (118), някои уж странични факти допринасят още за разкриване на образа на бащата (117); стилът е телеграфен - 106). Но най-много ме впечатли 119:
“Оптимизмът обаче не е нещо, което се възприема; оптимизмът е предразположение на сърцето, особеност на характера.
Въпреки че старецът често мърмореше, въпреки че не изразяваше радостта си открито, не танцуваше, не ликуваше, все пак в него бе горял пламък - и старецът бе вървял по пътя си с непоправим оптимизъм. Неговият оптимизъм го бе подхранвал отвътре и той му се бе отдавал с характерната си срамежливост”.
Цялата книга е честна и неистерична, пак ще кажа като за предишната, която прочетох - топла. Има топли и студени книги наистина. Трескави. Тази не е от последните въпреки болничния престой, неочакваното кратко боледуване и пустотата след края. А може би краят не е съвсем край:
“Дъщерята се разчувства, защото не подозираше - ето че ѝ се открехваше нова врата към света на баща ѝ. Тя потърси информация в мрежата и прочете:
Русо е вярвал, че човешкото сърце е добро по природа.”
Може тази малка книжка да не е като последния роман на Георги Господинов (не с ъм го чела), да не е като сборника "Бащите не си отиват", но на мен ми даде достатъчно - всяко семейство си е неповторимо ядро. Дори майката, на по-заден план, става близка на читателите. А дъщерята заслужава прегръдка.
В тази кратка книжка в любимия ми Тел Авив има доста искрени прозрения на авторката, не желание да се прави на интересна със стил или специална история. Всичко пряко от живота на родителите ѝ. Точно като книга за бащата я възприех, не толкова че е български евреин в Израел, не че е спасен от Холокоста (но се споменава без намерение за прошка погубването на гръцките евреи).
Последните дни на бащата, както и спомени от младостта му, когато Нога е била дете.
“Дъщерята заявява: Мисля, че той сам реши да умре - и майката се съгласява”
“Дъщерята на стареца си спомня как веднъж баща ѝ участва в протестен митинг срещу затварянето на киносалона в събота”.
Акцентът е върху болничните дни, но аз поне успях да разбера до голяма степен какъв е бил бащата като по-млад. Мисля, че добре си е свършила работата дъщерята писателка в тези 120 страници, някои от които с 1 ,2, 3 изречения. Всяко изречение си е на мястото (118), някои уж странични факти допринасят още за разкриване на образа на бащата (117); стилът е телеграфен - 106). Но най-много ме впечатли 119:
“Оптимизмът обаче не е нещо, което се възприема; оптимизмът е предразположение на сърцето, особеност на характера.
Въпреки че старецът често мърмореше, въпреки че не изразяваше радостта си открито, не танцуваше, не ликуваше, все пак в него бе горял пламък - и старецът бе вървял по пътя си с непоправим оптимизъм. Неговият оптимизъм го бе подхранвал отвътре и той му се бе отдавал с характерната си срамежливост”.
Цялата книга е честна и неистерична, пак ще кажа като за предишната, която прочетох - топла. Има топли и студени книги наистина. Трескави. Тази не е от последните въпреки болничния престой, неочакваното кратко боледуване и пустотата след края. А може би краят не е съвсем край:
“Дъщерята се разчувства, защото не подозираше - ето че ѝ се открехваше нова врата към света на баща ѝ. Тя потърси информация в мрежата и прочете:
Русо е вярвал, че човешкото сърце е добро по природа.”
Може тази малка книжка да не е като последния роман на Георги Господинов (не с ъм го чела), да не е като сборника "Бащите не си отиват", но на мен ми даде достатъчно - всяко семейство си е неповторимо ядро. Дори майката, на по-заден план, става близка на читателите. А дъщерята заслужава прегръдка.
January 30, 2021
A unique writing style, to the point, short, yet filled with humanity, gentleness, and love.
January 9, 2023
קראתי, תוך פחות משעה, את הספר המופלא "האיש הזקן: פרידה", מאת נגה אלבלך (הקיבוץ המאוחד, 2018).
הספר בנוי מאוסף פרגמנטים, חלקם בני שורה או שתיים, והארוכים בהם בני עמוד וחצי. אין מלה מיותרת. הם מצטרפים בטבעיות, בלי מבנה מפורש, לכדי דיוקן יפה ומעניין של אדם הסובל מקהיון, של ערב מותו, ולאחר מותו, פרגמנטים נוספים מציירים גם מבט לאחור על חייו. והכל בצמצום, באיזו עדינות בהירה וצלולה, שמצליחה לא לדכדך אלא לזכך.
עזבו הכל ורוצו לקרוא. בשביל הנפש.
הספר בנוי מאוסף פרגמנטים, חלקם בני שורה או שתיים, והארוכים בהם בני עמוד וחצי. אין מלה מיותרת. הם מצטרפים בטבעיות, בלי מבנה מפורש, לכדי דיוקן יפה ומעניין של אדם הסובל מקהיון, של ערב מותו, ולאחר מותו, פרגמנטים נוספים מציירים גם מבט לאחור על חייו. והכל בצמצום, באיזו עדינות בהירה וצלולה, שמצליחה לא לדכדך אלא לזכך.
עזבו הכל ורוצו לקרוא. בשביל הנפש.
April 23, 2025
ספר רגיש ועצוב, שמתאר לא רק את מערכת היחסים של אלבלך עם אביה, אלא נותן גם פרספקטיבה ליחסי אבות ובנות בכלל.
March 7, 2022
Vidunderlig stor, lille bog! Meget karakteristisk lyder et af bogens “kapitler”: “Den gamle mands datter rejser gennem erindringen som gennem blomstermarkerne i Provence.”
Read
December 1, 2022קראתי את ״גבעול״ (2022) ללימודים אבל הוא לא מופיע בגודרידס
Displaying 1 - 8 of 8 reviews