What do you think?
Rate this book
По вина на Боби Фишер
По вина на Боби Фишер
“I want to live the rest of my life in a house built exactly like a rook”
Robert James Fischer
Увереността на маестрото,
който премества леко и
естествено шестнайсетте
си фигури – известна ми е.
Вярно е.
Аз имам самомнение.
Ти имаш само мнение.
Каква грандиозна разлика
в едничък интервал – оттук
до мен.
От Бруклин
до Рейкявик.
Е,
не съм ли го заслужил
при такава дистанция,
господин опонент мой,
вездесъщ ерудите?
Не съм ли го заслужил:
по стъпала като спирала да се изкача
най-горе и да се затворя
в къщата си с формата на топ?
“I want to live the rest of my life in a house built exactly like a rook”
Robert James Fischer
Увереността на маестрото,
който премества леко и
естествено шестнайсетте
си фигури – известна ми е.
Вярно е.
Аз имам самомнение.
Ти имаш само мнение.
Каква грандиозна разлика
в едничък интервал – оттук
до мен.
От Бруклин
до Рейкявик.
Е,
не съм ли го заслужил
при такава дистанция,
господин опонент мой,
вездесъщ ерудите?
Не съм ли го заслужил:
по стъпала като спирала да се изкача
най-горе и да се затворя
в къщата си с формата на топ?
60 pages, Paperback
First published January 1, 2010
38 people want to read
About the author
Иван Ланджев
12 books76 followersИван Ланджев (1986) е поет и есеист. Доктор по руска литература (СУ „Св. Климент Охридски“), преподавател. Носител на национални награди за поезията си. Участвал е в международни поетични фестивали, четения и научни конференции в САЩ, Русия, Германия, Австрия, Словения, Словакия, Унгария, Латвия. Негови стихове са преведени на 10 езика.
Сред книгите му са стихосбирките „По вина на Боби Фишер“ (2010), „Ние според мансардата“ (2014)/„Wir Mansardenmenschen“ (Berlin, 2017) и „Ти, непрестанна новина“ (2018), както и „Поетика на себенадмогването. Наративни стратегии у късния Лев Толстой“ (2017).
Сред книгите му са стихосбирките „По вина на Боби Фишер“ (2010), „Ние според мансардата“ (2014)/„Wir Mansardenmenschen“ (Berlin, 2017) и „Ти, непрестанна новина“ (2018), както и „Поетика на себенадмогването. Наративни стратегии у късния Лев Толстой“ (2017).
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
October 23, 2014
Поезията е тавана на литературата, както казва самият Ланджев, и понеже аз съм плаха, рядко се качвам там и не се задържам дълго. Най-накрая реших да преровя тавана и да чета от край до край Иван Ланджев. И понеже обичам вътрешната подреденост и последователност на нещата, реших да почна от първата му стихосбирка - "По вина на Боби Фишер", въпреки че повече в момента ми се чете втората му книга "Ние според мансардата". Той самият признава, а съм чувала и други мнения, че от "По вина на Боби Фишер" насам има сериозно израстване. И май съм съгласна. Прочетох я. Няколко пъти и по различни начини и се радвам, че не я четох навремето преди да се появи "Ние според мансардата", защото вероятно нямаше да й обърна внимание (но кой знае - тогава и аз бях друга). Личи си, че още преди четири години Ланджев е бил обещаващ и мислещ, че даже и смел млад поет, който се стреми към някаква подредба, но стига само до обобщения. Вътрешната хармония някак си на мен ми липсва. В "По вина на Боби Фишер" ми се струва, че чета препускащите една през друга мисли на тийнейджър. Има засилка и аха да се направи скок, лирическият аз сякаш се разсейва, спира и отново забива съсредоточен поглед в кецове си, забравил накъде е тръгнал. Лично мое мнение и усещане, вероятно напълно погрешно. Ще цитирам нещо, което ми хареса, макар че нищо не накара ръката ми да трепне нетърпеливо в желание за споделяне. И все пак Ланджев е пораснал, слава Богу:
ТОВАР
"Това не е някаква глезотия"
Елин Рахнев (Канела 6)
Едит Пиаф плетяла на Марсел Сердан
от най-ужасните жълти пуловери. Той
ги носел.
Със завидното упорство на боксьор,
който не сваля шампионския си пояс
даже на коктейли.
Така аз нося белези, оплетени от теб.
Не съм пропуснал да ги сложа вечер,
щом излизам. По разни там събития и
даже на коктейли.
Намират го за доста старомодно,
а всяка отживелица тежи. Това
ме кара да се чувствам грохнал.
Кара ме да си призная, че не мога
повече да нося... Не и на толкова
бой.
Днес някой друг за теб е
той.
ТОВАР
"Това не е някаква глезотия"
Елин Рахнев (Канела 6)
Едит Пиаф плетяла на Марсел Сердан
от най-ужасните жълти пуловери. Той
ги носел.
Със завидното упорство на боксьор,
който не сваля шампионския си пояс
даже на коктейли.
Така аз нося белези, оплетени от теб.
Не съм пропуснал да ги сложа вечер,
щом излизам. По разни там събития и
даже на коктейли.
Намират го за доста старомодно,
а всяка отживелица тежи. Това
ме кара да се чувствам грохнал.
Кара ме да си призная, че не мога
повече да нося... Не и на толкова
бой.
Днес някой друг за теб е
той.
August 1, 2013
Прочетох я по време на едно пътуване от работа до вкъщи. Има поезия, която разбираш по-добре на шумни места, когато всичко около теб шава и се върти, а ти си застинал между страниците. Стихотворения, от които мирише на уиски в три през нощта, на прашна София, на нощна София, на поети, влюбени в барманки, на поети, загубили шапката си в бой, на партия шах с миналото. От страниците звучат парчетата от Nevermind и въобще познати акорди. И всичко написано с толкова искреност, която в същото време бяга от предвидимост.
April 28, 2016
отегчени сме от хората
впечатлени от човека
Ланджев е направил огромен скок от този дебют до "Ние според мансардата". Впечатляващо израстване.
***
не, не съм бунтар
златотърсач съм
***
Треньорът ми по шахмат
казваше:
"Играй си твоята игра."
Треньорът ми по бокс
обичаше да казва
"Лев-лев-десен-ъперкът,
и оня на земята!"
Професорът ми по медиевистика
напомняше, че
"Аз съм оня, който съм".
И тримата са прави
по различно време на деня.
***
"Дали пък не ги мисля твърде много?",
повтарям си докато слушам,
нагазил надълбоко в късното
някъде към три
когато
единствената ми компания
са Колтрейн, Майлс и
двете кучета на етикета.
В пушека и в царствената скука
на три и една минута -
не е ли най-доброто време за
нехайство?
***
Първото, което бих му казал:
„Лошо ти се пише, в случай че
не ти се пише само за доброто."
***
Когато се наситя да я гледам,
не би ми хрумнало да я целувам.
Отдавна ще съм си отишъл.
***
Защо това когато можем -
силно и неразредено
цялото живеене
което сме изпили -
да разкажем
***
Аз имам самомнение.
Ти имаш само мнение.
Каква грандиозна разлика
в едничък интервал – оттук
до мен.
впечатлени от човека
Ланджев е направил огромен скок от този дебют до "Ние според мансардата". Впечатляващо израстване.
***
не, не съм бунтар
златотърсач съм
***
Треньорът ми по шахмат
казваше:
"Играй си твоята игра."
Треньорът ми по бокс
обичаше да казва
"Лев-лев-десен-ъперкът,
и оня на земята!"
Професорът ми по медиевистика
напомняше, че
"Аз съм оня, който съм".
И тримата са прави
по различно време на деня.
***
"Дали пък не ги мисля твърде много?",
повтарям си докато слушам,
нагазил надълбоко в късното
някъде към три
когато
единствената ми компания
са Колтрейн, Майлс и
двете кучета на етикета.
В пушека и в царствената скука
на три и една минута -
не е ли най-доброто време за
нехайство?
***
Първото, което бих му казал:
„Лошо ти се пише, в случай че
не ти се пише само за доброто."
***
Когато се наситя да я гледам,
не би ми хрумнало да я целувам.
Отдавна ще съм си отишъл.
***
Защо това когато можем -
силно и неразредено
цялото живеене
което сме изпили -
да разкажем
***
Аз имам самомнение.
Ти имаш само мнение.
Каква грандиозна разлика
в едничък интервал – оттук
до мен.
October 13, 2014
http://www.mytwostotinki.com/?p=707
A little bit more poetry will be a nice addition to this blog from time to time. And since I am at it to introduce a few internationally not yet very well-known Bulgarian poets here, I am presenting another young contemporary poet today with a few examples of his art.
Ivan Landzhev (born 1986) published his first collection of poetry Blame It on Bobby Fischer (По вина на Боби Фишер) in 2012. The volume was critically acclaimed in Bulgaria and shows an already very versatile and surprisingly mature poet.
The collection that is named (like one of the poems) after the eccentric American chess genius consists like a chess game of three sections: Debut, Mittelspiel, Endspiel, all three are introduced by a quote of Fischer. But of course this threepartition may also stand for the different sections of life, and thus it is not surprising that the author starts his book with a childhood reminiscence:
НЕ ПРЕДИ ТОВА, КОЕТО СЕ СЛУЧИ
на шест години в
двора на къщата
съм си намерил камък
и целеустремено удрям
по медалите на майка ми
от първенствата за девойки
няколко трибагреника са раздрани
от родителските постижения
хвърчат искри
не, не съм бунтар
златотърсач съм
аз просто извличам
славното минало
Not Before What Happened
six years old
in the backyard
I found myself a rock
and with it purposefully
I smashed my mother’s medals
from all her youth championships
a few national flags were torn to pieces
sparks were flying from the parental
achievements
no, I’m not a rebel
I am a gold-digger
I’m just extracting
the glorious past
The chess metaphor plays a role in several of the poems of this book, but it always points at something beyond the experiences on the 64 squares:
Цитирани автори
Треньорът ми по шахмат
казваше:
„Играй си твоята игра.”
Треньорът ми по бокс
обичаше да казва:
„Лев–лев–десен–ъперкът,
и оня на земята!”
Професорът ми по медиевистика
напомняше, че
„Аз съм Oня, Който съм”.
И тримата са прави
по различно време на деня.
Authors Cited
My chess teacher
used to tell me:
‘Play your own game.’
My boxing coach
would always say:
‘Left-left-right-then uppercut
and he's down!’
My professor of Medieval studies
reminded me that
‘I am He who is.’
All three of them are right
at a different time of the day.
One of my favorite pieces in the book is the following:
Защото ми се струва важно
Силният човек закусва всяка
сутрин по едно и също време,
през прозореца поглежда птиците
и всички му се виждат като дивеч.
Ако се случи да чете, то
силният човек прочита
Хайдегер
и никога Новалис. Нищо
романтично в него няма.
Ето:
същата жена му се обажда всяка вечер
да отиде в бар, където тя е седнала и
се любува най-умишлено на
рамото на друг силен човек,
но силният човек така и не разбира.
Разбира се – той просто не отива.
Да. А докато времетраят тези и онези
правила и се коват законите, аз си седя.
(В подпокривното
студио е нощем.)
Аз слагам лед не повече
отколкото ми трябва.
Аз слушам силно музика,
създадена от крехки хора.
Половината от тях са живи,
обаче като се замисля повечето
май не са...
Навън вали, барабани по
капандурите, от капките
градът е изтормозен. Сив екран,
разяждан от смущения в сигнала.
Когато тракът свърши, ти започваш
и звъниш, сигнализираш ми за себе си,
а как ме дразниш само – зная, пак
не аз съм първият ти избор.
Вътре – цялото знание в главата ми,
навън – смущения, докато аз
отново се обличам
и пристигам
пак!
Да видя
теб
и всичко онова,
което силният човек
си е спестил.
Because it seems important to me
The strong man is having breakfast
every morning at the same specific time.
He looks at birds out the window
and all of them he sees as game.
If it so happens that he reads,
the strong man reads
Heidegger
and never Novalis. There’s
nothing romantic about him.
Here:
The same woman calls him every night
to go to a bar, where she is sitting and
she is admiring most deliberately
the shoulder of another strong man.
But the strong man never finds out.
Of course – he simply doesn’t go.
Yes. And while these and those rules last,
and the laws are being forged, I just sit there.
(Inside the attic
studio it’s night-time).
I put ice, not more
than I would need.
I listen hard to music,
made by fragile people.
Half of them are still alive,
but when I think about it, most
of them are not…
Outside is raining, it’s drumming against
the skylights, the city is pained by the drops.
A grey screen, cankered by
signal disturbances.
When the track is over, you start
and you call, you signal me about yourself,
and how you just annoy me – I know,
again I’m not your first choice.
Inside – all the knowledge in my head,
outside – disturbances, while I
once more put on my clothes
and I arrive
again!
To see
you
and all that which
the strong man
spared himself.
In the following poem, the poet uses a pun that is difficult to translate in another language. 'Samomnenie' (самомнение) can mean self-esteem, but also vanity, conceit in Bulgarian, whereas 'samo mnenie' (само мнение) means 'just an opinion'; play on words is a frequent happening in Landzhev's poetry and it adds to the pleasure of the reader:
По вина на Боби Фишер
Увереността на маестрото,
който премества леко и
естествено шестнайсетте
си фигури – известна ми е.
Вярно е.
Аз имам самомнение.
Ти имаш само мнение.
Каква грандиозна разлика
в едничък интервал – оттук
до мен.
От Бруклин
до Рейкявик.
Е,
не съм ли го заслужил
при такава дистанция,
господин опонент мой,
вездесъщ ерудите?
Не съм ли го заслужил:
по стъпала като спирала да се изкача
най-горе и да се затворя
в къщата си с формата на топ?
Through Bobby Fischer's fault
“I want to live the rest of my life in a house built exactly like a rook”
Robert James Fischer
The confidence of the maestro
who moves easily and naturally
his sixteen pieces – I know all about it.
It’s true.
I have a self-opinion.
You have yourself an opinion.
What a grand difference
in a single interval – from here
to me.
From Brooklyn
to Reykjavik.
Well,
haven’t I deserved it
upon such a distance,
mister opponent of mine,
ubiquitous erudite, you?
Haven’t I deserved it:
to climb the spiral stairs
up top and seal myself
inside my rook-shaped house?
Ivan Landzhev: a young, fresh voice from Bulgaria. It will be interesting to follow his future development as an author.
A little bit more poetry will be a nice addition to this blog from time to time. And since I am at it to introduce a few internationally not yet very well-known Bulgarian poets here, I am presenting another young contemporary poet today with a few examples of his art.
Ivan Landzhev (born 1986) published his first collection of poetry Blame It on Bobby Fischer (По вина на Боби Фишер) in 2012. The volume was critically acclaimed in Bulgaria and shows an already very versatile and surprisingly mature poet.
The collection that is named (like one of the poems) after the eccentric American chess genius consists like a chess game of three sections: Debut, Mittelspiel, Endspiel, all three are introduced by a quote of Fischer. But of course this threepartition may also stand for the different sections of life, and thus it is not surprising that the author starts his book with a childhood reminiscence:
НЕ ПРЕДИ ТОВА, КОЕТО СЕ СЛУЧИ
на шест години в
двора на къщата
съм си намерил камък
и целеустремено удрям
по медалите на майка ми
от първенствата за девойки
няколко трибагреника са раздрани
от родителските постижения
хвърчат искри
не, не съм бунтар
златотърсач съм
аз просто извличам
славното минало
Not Before What Happened
six years old
in the backyard
I found myself a rock
and with it purposefully
I smashed my mother’s medals
from all her youth championships
a few national flags were torn to pieces
sparks were flying from the parental
achievements
no, I’m not a rebel
I am a gold-digger
I’m just extracting
the glorious past
The chess metaphor plays a role in several of the poems of this book, but it always points at something beyond the experiences on the 64 squares:
Цитирани автори
Треньорът ми по шахмат
казваше:
„Играй си твоята игра.”
Треньорът ми по бокс
обичаше да казва:
„Лев–лев–десен–ъперкът,
и оня на земята!”
Професорът ми по медиевистика
напомняше, че
„Аз съм Oня, Който съм”.
И тримата са прави
по различно време на деня.
Authors Cited
My chess teacher
used to tell me:
‘Play your own game.’
My boxing coach
would always say:
‘Left-left-right-then uppercut
and he's down!’
My professor of Medieval studies
reminded me that
‘I am He who is.’
All three of them are right
at a different time of the day.
One of my favorite pieces in the book is the following:
Защото ми се струва важно
Силният човек закусва всяка
сутрин по едно и също време,
през прозореца поглежда птиците
и всички му се виждат като дивеч.
Ако се случи да чете, то
силният човек прочита
Хайдегер
и никога Новалис. Нищо
романтично в него няма.
Ето:
същата жена му се обажда всяка вечер
да отиде в бар, където тя е седнала и
се любува най-умишлено на
рамото на друг силен човек,
но силният човек така и не разбира.
Разбира се – той просто не отива.
Да. А докато времетраят тези и онези
правила и се коват законите, аз си седя.
(В подпокривното
студио е нощем.)
Аз слагам лед не повече
отколкото ми трябва.
Аз слушам силно музика,
създадена от крехки хора.
Половината от тях са живи,
обаче като се замисля повечето
май не са...
Навън вали, барабани по
капандурите, от капките
градът е изтормозен. Сив екран,
разяждан от смущения в сигнала.
Когато тракът свърши, ти започваш
и звъниш, сигнализираш ми за себе си,
а как ме дразниш само – зная, пак
не аз съм първият ти избор.
Вътре – цялото знание в главата ми,
навън – смущения, докато аз
отново се обличам
и пристигам
пак!
Да видя
теб
и всичко онова,
което силният човек
си е спестил.
Because it seems important to me
The strong man is having breakfast
every morning at the same specific time.
He looks at birds out the window
and all of them he sees as game.
If it so happens that he reads,
the strong man reads
Heidegger
and never Novalis. There’s
nothing romantic about him.
Here:
The same woman calls him every night
to go to a bar, where she is sitting and
she is admiring most deliberately
the shoulder of another strong man.
But the strong man never finds out.
Of course – he simply doesn’t go.
Yes. And while these and those rules last,
and the laws are being forged, I just sit there.
(Inside the attic
studio it’s night-time).
I put ice, not more
than I would need.
I listen hard to music,
made by fragile people.
Half of them are still alive,
but when I think about it, most
of them are not…
Outside is raining, it’s drumming against
the skylights, the city is pained by the drops.
A grey screen, cankered by
signal disturbances.
When the track is over, you start
and you call, you signal me about yourself,
and how you just annoy me – I know,
again I’m not your first choice.
Inside – all the knowledge in my head,
outside – disturbances, while I
once more put on my clothes
and I arrive
again!
To see
you
and all that which
the strong man
spared himself.
In the following poem, the poet uses a pun that is difficult to translate in another language. 'Samomnenie' (самомнение) can mean self-esteem, but also vanity, conceit in Bulgarian, whereas 'samo mnenie' (само мнение) means 'just an opinion'; play on words is a frequent happening in Landzhev's poetry and it adds to the pleasure of the reader:
По вина на Боби Фишер
Увереността на маестрото,
който премества леко и
естествено шестнайсетте
си фигури – известна ми е.
Вярно е.
Аз имам самомнение.
Ти имаш само мнение.
Каква грандиозна разлика
в едничък интервал – оттук
до мен.
От Бруклин
до Рейкявик.
Е,
не съм ли го заслужил
при такава дистанция,
господин опонент мой,
вездесъщ ерудите?
Не съм ли го заслужил:
по стъпала като спирала да се изкача
най-горе и да се затворя
в къщата си с формата на топ?
Through Bobby Fischer's fault
“I want to live the rest of my life in a house built exactly like a rook”
Robert James Fischer
The confidence of the maestro
who moves easily and naturally
his sixteen pieces – I know all about it.
It’s true.
I have a self-opinion.
You have yourself an opinion.
What a grand difference
in a single interval – from here
to me.
From Brooklyn
to Reykjavik.
Well,
haven’t I deserved it
upon such a distance,
mister opponent of mine,
ubiquitous erudite, you?
Haven’t I deserved it:
to climb the spiral stairs
up top and seal myself
inside my rook-shaped house?
Ivan Landzhev: a young, fresh voice from Bulgaria. It will be interesting to follow his future development as an author.
November 4, 2020
Преди време ми попадна "Ти, непрестанна новина", която не прочетох изцяло (стихосбирките не е задължително да се четат от корица до корица наведнъж), но ме впечатли с музикалността си. Ритмична, изящна, с точно толкова думи, колкото трябва да има.
"По вина на Боби Фишер" няма нищо от това. Опитах се да я харесам, но не се получи. Разликата между двата сборника е 8 години. Страхотно е, че Иван Ланджев за това почти-десетилетие е дръпнал наистина напред, а не е останал завинаги в своята първа партия.
"По вина на Боби Фишер" няма нищо от това. Опитах се да я харесам, но не се получи. Разликата между двата сборника е 8 години. Страхотно е, че Иван Ланджев за това почти-десетилетие е дръпнал наистина напред, а не е останал завинаги в своята първа партия.
November 4, 2022
"Изминалите Коледи са вече
двойно повече от томовете
на Фьодор Михайлович, а
аз не спирам да
се питам
какъв е принципът,
по който
нещата се разполовяват
не за да се умножат,
а за да бъдат заличени?"
двойно повече от томовете
на Фьодор Михайлович, а
аз не спирам да
се питам
какъв е принципът,
по който
нещата се разполовяват
не за да се умножат,
а за да бъдат заличени?"
Displaying 1 - 6 of 6 reviews