Юбилейно двуезично издание в превод на: Веселин Ханчев, Валери Петров, Иван Бориславов, Румяна Л. Станчева.
„Името и творчеството на френския поет Жак Превер (1900-1977) са живи и днес, защото стиховете, сценариите, текстовете за песни, които той ни остави, са дълбоко демократични по дух, говорят на разбираем език, дишат човечно и нежно, възпяват любовта, борят се за свобода и социална справедливост, ненавиждат войната. Поради това поезията на Превер, пресъздадена на много езици, е близка на хората от цялата земя и продължава да им носи - въпреки ужасите, сред които живеем днес - вяра в един по-човечен утрешен свят.“ - Валери Петров
Jacques Prévert est un poète et scénariste français, né le 4 février 1900 à Neuilly-sur-Seine, et mort le 11 avril 1977 à Omonville-la-Petite (Manche). Auteur d'un premier succès, le recueil de poèmes, Paroles, il devint un poète populaire grâce à son langage familier et à ses jeux sur les mots. Ses poèmes sont depuis lors célèbres dans le monde francophone et massivement appris dans les écoles françaises. Il a également écrit des scénarios pour le cinéma où il est un des artisans du réalisme poétique.
Три клечки кибрит - една подир друга запалени в мрака. Едната - за да погледна цяло лицето ти. Втората - за да погледна очите ти. Третата - за да погледна устата ти. Пълен мрак след това - за да си спомня всичко, когато до мен те притискам.
Три клечки кибрит - една подир друга запалени в мрака. Едната - за да погледна цяло лицето ти. Втората - за да погледна очите ти. Третата - за да погледна устата ти. Пълен мрак след това - за да си спомня всичко, когато до мен те притискам.
Френските писатели са неочаквано добра компания в късната и доста студена петъчна вечер. Изведнъж всички тези 200 и няколко страници се размиват, сливат се в един своеобразен океан от думи, мисли, състояния на ума.
Жак Превер е френски писател, за когото бях чувала, бегло познат, но крайно интригуващ, може би заради иначе така красивото звучене на заглавието "Как да нарисуваш птица", а аз съм човек, който трудно може да начертае и собственото си действие, без да сбърка. Изданието наистина представя най-доброто от двата свята - поезията за ума, и тази - за познавачите. Едната страна на разтвора разкрива всичко на родния ни език, а другата - на този на писателя. Без ограничения и ненужни фрази, преводачите Веселин Ханчев, Валери Петров и Иван Бориславов доказват, че поезията наистина има нужда от своята първичност, за да бъде истински оценена.
Поезия в най-суровата си същност, преведена от гласът на Ханчев звучи консервативно, някак дистанцирано, при Валери Петров е истинска, жадна за емоции, търсеща допира, а Борислалов завършва всички фрагменти, бързо, леко, оставящо приятен вкус.
Тази книга е настолно четиво, такова, което винаги ще имаш причина да отгърнеш наново, да откраднеш ред от него, да се намериш, изгубен някъде в ежедневието, да догониш мислите си и може би дори и да откриеш себе си. Истории в стихове, които преобръщат хастари, прибират разпилени коси, връщат отхвръкнали шапки и възраждащи застинали желания.
и влюбените са щастливи в пейзажа от картон _________________
все пак винаги има една дупчица колкото пръст, през която човек може да види най-разкошното лято
Най-любимо ми е това, късо стихотворение в една любов На улица Сенa:
- Погледни ме в очите! Искам всичко да зная! Глупав, огромен, ужасен въпрос, пред който въпросният Пиер е загубен. Какво да направи въпросният Пиер пред въпрос като тоз, освен да извади усмивка уж нежна, дано да заглади с нея нещата. Той само повтаря: - Престани! Успокой се, недей, ти си луда!
Ей, в тия думи една жена себе си открива, между Пиер, един човек, един въпрос и своята лудост.
La clef
- За цялата нощ ли, или само за малко? пита хазайката с ръка към таблото. - Завинаги - казва жената с усмивка, а мъжът плаща пълната такса и взема ключа. Щастливи, и двамата се качват към стаята. А хазайката гледа тревожно след тях. - Самоубийци? На какво ще ми станат бельото, юрганът!"
Жак Превер е цял свят, разказвач на истории, същества, неизживени спомени, забравени мигове, изпуснати възможности и още много. В края на книгата, при правилната ѝ консумация, трябва да научите как да нарисувате птица, ако ли не - повторете, до постигане на желания резултат.
PS Paris at night
Три клечки кибрит - една подир друга запалени в мрака. Едната - за да погледна цяло лицето ти. Втората - за да погледна очите ти. Третата - за да погледна устата ти. Пълен мрак след това - за да си спомня всичко, когато до мен те притискам.
По манеж от лъжи червеният кон на твойта усмивка кръжи. Стоя срещу теб като закован с камшика на своята истина и дума не казвам. Твойта усмивка е толкоз правдива, че моята истина лесно изтрива.
Въобще не ми харесаха стиховете на Превер. Дали защото са надминали своето време или защото темите бяха предимно за социалните проблеми, но определено бих казала, че не е моето. Най-силно ме грабна, но по лошия начин стиха за "И още веднъж над реката"... описано как баща изнасилва дъщеря си, тя вече бременна се хвърля в реката...
This entire review has been hidden because of spoilers.
Любовта ми към Превер се зароди в гимназиалните години.Както е редно,тогава се заражда интересът и любовта към поезията като цяло. Поезията на Превер е наслада, истинска наслада за духа - силна, красива, проницателна, често тъжна, самотна, безнадеждна дори, но винаги майсторска. И като допълнителна награда към всичко това е преводът на Валери Петров.
Да четеш поезия в оригинал и да четеш поезия в превод дава толкова дълбочина! Превер сам по себе си е страхотен, но сякаш съм прочела два пъти повече стихове.
„Името и творчеството на френския поет Жак Превер (1900-1977) са живи и днес, защото стиховете, сценариите, текстовете за песни, които той ни остави, са дълбоко демократични по дух, говорят на разбираем език, дишат човечно и нежно, възпяват любовта, борят се за свобода и социална справедливост, ненавиждат войната. Поради това поезията на Превер, пресъздадена на много езици, е близка на хората от цялата земя и продължава да им носи - въпреки ужасите, сред които живеем днес - вяра в един по-човечен утрешен свят.“ - Валери Петров
Да нарисуваш птица
/На Елза Енрике/
Вземи бои и четка и първо нарисувай клетка после с размах-два добави отворена врата. Нарисувай след това нещо за красота после нещо обикновено, нещо хубаво и нещо потребно за птичето. Намери дърво и окачи на него твоето платно, в градината или в гората скрий се зад това дърво, не говори и дори не се движи… Понякога птичето бързо пристига, но понякога много време не стига за да се реши да долети. Не се обезсърчавай – чакай, чакай, ако трябва с години. Всъщност твое��о търпение не е от никакво значение за красотата на това творение. Когато птичето долети, ако изобщо прецени, запази дълбока тишина, и го чакай да намери своята врата. Когато птичето мине през нея, ти лекичко се протегни и я затвори. После изтрий внимателно клетката от твоето платно без да докосваш на птичето нито едно перо. После нарисувай дървото като най-красивото клонче избери за своето птиче. Нарисувай също зелени листа, добави на вятъра свежестта, на слънцето нежната топлина и шумът на насекомите в лятната суха трева. И после чакай птичето да реши да запее. Ако птичето не иска да пее това не е на добре, защото значи, че рисуваш зле. Но, ако птичето все пак се реши и те удостои със своята песен, това е повече от добре и означава, че ще ти даде, едно свое перце, с което да напишеш името си долу, в ъгъла, под неговото краче.
Никак не съм по поезията и макар да се надявах Превер да ми допадне, само две-три стихотовения истински ми харесаха. Любов, война, град, птици.
Paris at night
Три клечки кибрит - една подир друга запалени в мрака. Едната - за да погледна цяло лицето ти. Втората - за да погледна очите ти. Третата - за да погледна устата ти. Пълен мрак след това - за да си спомня всичко, когато до мен те притискам.
То е ясно, че поезия не се чете за един ден. И навярно ще се връщам към него и занапред, защото е прекрасен. Тези стихотворения, които знаех, са преведени от Ханчев и са ми доста сантиментални - прекрасна любовна поезия. Това, което истински ме спечели, бяха преводите на Валери Петров обаче - все едно танцуват, все едно летят думите.