СМЪРТОНОСНИТЕ ДЕСНИ КРОШЕТА на Джо Луис, Касиус Клей, Мохамед Али, Джо Фрейзър и всички велики боксьори на всички времена връхлитат върху мен като тежки космически бомбардировачи с формата на боксьорска ръкавица, но аз, още по-великият боксьор на още по-всички времена, съм се изправил могъщо върху малката планета Земя и със спокойни, но свръхточни и още по-свръхмогьщи удари разбивам един по един налитащите отвсякъде кораби на междузвездната вражеска армада, които се пръсват на хиляди парчета и се провалят вдън Космоса. На звездните трибуни на космическия стадион е насядало населението на всички земни и извънземни цивилизации, включително Владо Цайса, Ицо Дебелия, Богдан Дългия, Зарка Бебето (най-близката приятелка на Светла), Димитрина Съзнателната (още се казва и Диди Девствената), Анета Връзкарката и други от нашия клас, Чопър (Ананиев по математика), Пешо (Петрова по литература), Маги (Ангелова по химия) и въобще цялото учителско тяло, още махалата, бате Миле треньорът, целият ни отбор, шефовете от федерацията и Ангел — най-добрият ми приятел. Всички крещят така неистово и възторжено, сякаш са хванали за опашката току-що миналата наоколо Халеева комета, мислейки като последните глупаци, че аз съм застанал там, за да спасявам някаква земна, звездна или междузвездна спортна чест, и никой не подозира, че ако консумирам тупаници и раздавам такива наляво и надясно, то е само защото не трябва да допусна нито един от вражеските бомбардировачи да достигне и да взриви Слънцето, понеже върху огнената му грива, по-хубава и по-светла от самото него, е седнала единствена и вика за мен — коя, мислите?
Проф. д.ф.н. Кирил Любомиров Топалов е български учен, писател, драматург, киносценарист, литературен историк и критик, преводач, дипломат и обществен деятел. Роден е на 21 май 1943 г. в София. Член е на световната елинистична академия „Аркадия“, на международната научна академия „Козмас Етолос“ и на други чуждестранни научни дружества. Почетен член е на Националния съюз на гръцките писатели и на Съюза на гръцките преводачи (от 1998). През 1992-1994 г. преподава български език и цивилизация в университета в Екс-ан-Прованс, Франция. През 1997-1998 г. е директор на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ в София. За периода 1998-2002 г. е посланик на България в Гърция (Атина). През 2003 г. е избран за общински съветник в Столичната община, където е председател на Постоянната комисия по евроинтеграция и връзка с гражданското общество и заместник-председател на Постоянната комисия по образование, култура и вероизповедания. Съдейства за решаването на проблемите на много столични културни институции. По негови предложения много от безименните нови улици в София получават имена на видни учени, писатели, артисти и други културни дейци.
Автор е на многобройни научни изследвания - статии, студии и книги върху историята на българската литература, на известни романи (три от които филмирани), на поставяни на български и чужди сцени театрални и телевизионни пиеси, на книги с разкази за деца и др.
Хубава книга - за приятелството, за първата любов и за спорта.
Издадена е за първи път през 1976 година, но в моето издание от 2005 има чалга и мутри?!? Това ми развали доста от удоволствието и не мога да си обясня, кому е бил нужен този опит за опошляване на текста, все пак, миналото си е минало...
В същият том на Избрани романи има още две новели - "Отвъд хоризонта" и "Стайна температура". Също много ми харесаха и им слагам по 5*!
Тази книга е задължителна за всеки подрастващ, а толкова малко млади българи знаят за нея! Лесно мога да кажа, че съм я чела повече от 1 път и винаги се удивявам как нищо не се е променило от годината, в която е написана, до сега. Актуална, естествена, непринудена, чиста като първа любов. "Бягай...обичам те" е книга за младежката любов, за мечтите, за недоволството и желанието да пораснеш. Краят й е изключително неочакван, романтичен. В заключение съжалявам, че прочетох тази книга след почти всичките творби на Джон Грийн и редица писатели, които правят опити и попадения в този жанр. Заслужава като българска литература да бъде прочетена първа!
,,Поемайки своята роза, Ангел, като по-оправно момче, целуна Зарка по бузата - нещо, от което, доколкото успях да забележа, никак не ѝ стана неприятно. Реших ентусиазирано да направя същата чупка в кръста и аз, но изведнъж установих с ужас, че в корема ми е пъхнат някакъв як бастун, който за нищо на света не искаше да се огъне. Светла вероятно очакваше, че ще последвам Ангеловия пример, но нали бастунът ми изигра оня номер, не можах да измина съответното разстояние и няколкото хиляди дяволчета в очите ѝ ми си изхилиха подигравателно и даже като че малко обидено или по-скоро гневно. Светла е царица на гневните погледи, обаче пък тя не знае бате ти Коки какъв е цар на внезапните смели атаки, в които завършващият ошашавящ удар е винаги негов - така се успокоявах сам и докято те си бърбореха и се кикотеха за глупости, аз се съсредоточавах и набирах сили за такава целувка, от която щеше да потрепери цялата околност, я утре сеизмолозите щяха да съобщят, че средата на парка е била епицентърът на частично земетресение. Да! Тряскам ѝ една целувка като десен прав, пък каквото ще да става! Ако много знае, може и нещо друго да ѝ се случи.С ей такива очи ще повтаря: Ти си Бог! Ти си Бог!"
Малко си спомням за тази книга, освен тихото и светло усещане за начала и надежда, което дава. Разбира се, онова момче Коки, в чиято история боксът е почти поетичен, а Светла е почти вълшебна. О, и Besame mucho, която е чудесен саундтрак за книга. :)