Иван Атанасов Хаджимарчев, български писател, е роден на 01.12.1897 г. в град Чирпан в семейство на занаятчия. Родителите му умират, когато още е невръстно дете. Отглежда го по-голямата му сестра - работничка. Но скоро умира и тя - и родителите на писателя, и двете му сестри си отиват от туберкулоза, самият Хаджимарчев също заболява от нея. Още от юноша работи и се прехранва сам. Продава вестници в родния си град, разсилен в Земеделската банка в Чирпан, писар в мировото съдилище, машинописец в пловдивския апелативен съд, печатарски работник, тютюноработник, (1923-1935), амбулантен търговец (1935-1944). Първата му публикация е във вестник “К’во да е” през 1914 г. Сътрудничи с хумористични разкази и стихотворения през 20-те г. на „Българан”, „Българска сбирка”, „Палячо”, „Хоро”. През 30-те г. печата разкази и фейлетони в „Заря”, „Мисъл и воля”, „Театър и публика”, сборниците „Кормило”, „Щит”, в. „Кормило”, „Камбана”, „Литературен глас”. След 09.09. 1944 г. сътрудничи с разкази и фейлетони на периодичния печат. Член на Съюза на трудовоборческите писатели от 1927 г. и на Дружеството на детските писатели от 1945 г. След 09.09. 1944 г. е коректор във в. „Септемврийче”, и технически редактор в издателство „Народна младеж”. Член на СБП. Съчинения: “Пропуснали влака” (едноактна пиеса, 1919); “Водовъртеж” (роман, 1927, с псевдоним Клетника Мадлен); “Ах, тези нередовни влакове” (едноактна комедия, 1928, с псевдоним Клетника Мадлен); “Глад и мистерия” (разкази, 1928, с псевдоним Клетника Мадлен); “Братовчедките. Изповед на един скъперник” (роман, 1929, с псевдоним Клетника Мадлен); “Маркиз Етан. Новогодишна повест” (повест, 1931); “Топла храна (Намерени страници)” (роман, 1934), „Вуйчото” (комедия в 1 действие, 1935), “Въздържатели” (едноактна комедия, 1935); „Когато виното кипи” (комедия в 1 действие, 1935); “Ловецът в банята” (едноактна комедия, 1935); “Любовта ни прави слепи” (едноактна комедия, 1935); “Мошон продава” (едноактна комедия, 1935); “Невярната жена” (едноактна комедия, 1935); „Старият вълк” (хумористични разкази, 1935); „Героят Калитко” (партизанска пиеска, 1946); „Деца-герои” (пиеска за деца и юноши, 1946); “Овчарчето Калитко” (роман за юноши, 1946, 1948, 1949, 1953, 1955, 1960, 1964, 1969, 1974, 1984); “Ти пръв уби!” (драма в 4 действия, 1946); “Комисарят и Ко” (комедия в 3 действия, 1947 ), “Крим-бам-боли” (разкази за малки и големи, 1947); “Номер тринадесет” (комедия в 4 действия, 1948); „Спомени от пионерския лагер” (повест, 1954) и др. Псевдоними: Есен, Клетника Мадлен, Ваню Есеняшки, Работника Жан. Умира на 08.01.1957 г.
За моя изненада това беше едно много искрена книга. В какъв смисъл искрена? Очаквах здрава пропаганда и такава наистина имаше, но си мислех, че образите на партизаните ще бъдат подобаващо парфюмирани и фризирани. Иван Хаджимарчев обаче простичко си описва партизанския живот, делото, хората, и погледнат със сегашни очи текстът е шокиращ.
Калитко е дете (така и не се разбира на колко години, вероятно около 14), което, огорчено от отвеждането на любимия си учител и от един шамар, зарязва стадото, което пасе, и хваща гората, за да се присъедини към местния партизански отряд. Там не се притесняват да го изпращат на опасни и рисковани за живота му мисии, докато докаже верността си. Мисиите се състоят основно в кражби. Много крадяха тези партизани, тук-таме някой ятак им даваше доброволно нещо, но основната част от "дейността" им беше да крадат. Крадяха се пушки, боеприпаси, фотоапарати, крави, бинокли, гуми за велосипеди, цели стада овце... Някой не е съгласен с убежденията им? Да му откраднем кравата и да я изядем!
Другата част от дейността на партизанския отряд беше унищожаването на чужда собственост, най-вече държавна. Палеха се влакови гари и общини. Гадният фабрикант плаща малко? Да му запалим фабриката - това, че хората съвсем остават без приходи - няма значение. Чиста проба тероризъм. Често се сещах за Ислямска държава, докато четях, предполагам, че и там протичат подобни процеси - братство, приключения, адреналин, стреляй, убивай, унищожавай в името на делото...
Самият Калитко е едно заблудено теленце, което само не е наясно за какво се бие. Често се споменава от Хаджимарчев, че Калитко е умно и ученолюбиво дете, но по нищо не личи това да е така. Ученолюбивостта му се състои в зазубрянето на факти от типа "най-дългата река е...", но тази информация се пази за демонстративни цели: не за лично удовлетворение, а за да блесне пред по-простите от него колко е учен. Мечтите му са на съвсем ниско и материално ниво - да има "стъкълца" (бинокъл), да има шмайзер, да има револвер... Да има, да има, да има и то чрез кражба.
Калитко въобще не се интересува от идеология, според мен, нито става ясно защо иска да стреля по враговете. Влече го приключението, да бъде част от група, да го командват. Всичко при него протича на съвсем примитивно ниво - съобразителността му е селска хитрост, любовта му е някави неосъзнати асексуални копнежи за живот "като брат и сестра", честолюбието му го тласка да поема все по-големи рискове. Не е воден от някаква висша цел, комунистическа или друга, нито от мечти за светло бъдеще, както са описани мотивите на други членове от отряда.
Плюс в образа му за мен е, че не е изобразен съвършен: Калитко прави грешки, Калитко не се подчинява винаги (но поради честолюбие), Калитко изпитва огромен страх и безнадеждност, до сълзи, Калитко претърпява неуспехи. Започва като дете, което не желае да отнема живот; завършва така:
Друго нещо, което ме впечатли в книгата, беше антипатриотизмът. Действието се развива като във вакуум - около няколко села. Няма София, няма име на град (освен кратко споменаване на Пловдив), няма България. Гордостта, надеждата е насочена към СССР. Героите се гордеят как братушките газят фашисткия звяр. Съветските деца са най-щастливите деца на света. Съветските пушки и самолети са най-пушкени и най-самолетени. Все едно светът е погълнат от Левиатана СССР, големият и страшен брат... А България е овчарчето Калитко, което изпълнява заповедите на Големия Брат от Москва. Показателно и тъжно.
2.5 звезди от мен. Хаджимарчев не е лош писател, историята е динамична, диалозите са добре стегнати, има сиви подтонове (не всички врагове са изроди), не изнася дълги речи за правотата на идеологията си.
Какво мога да кажа, че това е социалистическа литература при това в най-чист вид. От една страна романът е интересен, защото абсолютно се вписва в графата "юношеска приключенска литература". Написан е по всички правила на литературата и на моменти радва сърцето. Калитко е интересен герой, идеалист по всички направления,точно както трябва да се очаква от момче, тръгнало да "приключества". То надхитрява враговете си с ум и смелост, навира се сред куршумите... въобще както трябва да бъде. И тук идва тази прототия с партизаните. То бива-бива идеализъм, ама чак пък толкова... да ти се доповръща. Те са силни, смели, нищо не може да ги сломи, обичат го навсякъде. Войниците пък са подли пияници, които само мъчат смазания, отруден народ, който заспива с мисълта за братската Червена армия. Така става, когато набутваш малоумна идеология в иначе хубава литература.
Книга от времето на социализма. навсякъде я "рекламираха" и подаряваха. Всеки беше чувал за нея. На мен обаче ми беше скучничка, даже нямаше това описание на бита на българите от онова време, както при "Ханка", например. Не знам и защо партизаните са приемали деца, дали наистина е било така или е художествена пропаганда. Спомням си и много други книги за деца-партизани от онова време.