Тази книга стоя на рафта ми повече от четири години, преди най-накрая да се реша да я прочета. И сега, след като го направих, се чудя защо съм чакала толкова. “Дилър на реалности” ме изненада повече от приятно. Това е истински киберпънк дистопичен роман, който за мен стои редом до 1984, 451 градуса по Фаренхайт и дори Дюн: Месия. А най-впечатляващото е, че спокойно би могъл да бъде основа за цял сезон на Black Mirror.
“Дилър на реалности” е дебютният роман на Николас Димитров, написан през 2019 г., но по който авторът е работил повече от 10 години. Първоначално е публикуван на руски и впоследствие е забранен от Руската православна църква – и честно казано, изобщо не ме изненадва.
Трудно ми е дори да реша откъде да започна, което само по себе си подсказва, че това е една от онези книги, които всеки трябва да интерпретира сам. Историята ѝ е многопластова и нелинейна, наситена с философия, социална критика и провокативни идеи за света, в който живеем.
Романът предлага безпощаден поглед върху съвременното общество – от бизнес модела на църквата и религията в модерното общество (съответно не е изненадващо, че църквата се е почувствала леко засегната) до технологията и нейната роля в контрола над човечеството. Книгата задава въпроси, които рядко си позволяваме да си зададем:
• Какво търсят хората в религията и технологиите – вяра или забрава?
• Дали технологиите ни освобождават, или само ни предоставят нови видове окови?
• Доколко въображението ни може да бъде враг, ако ни държи в свят на илюзии?
• На какво е готов човек, за да е “щастлив” и каква е цената?
Авторът не просто поставя тези въпроси, а ги вплита в напрегнат, интелигентно изграден сюжет, който не ти дава време да се отдръпнеш.
Любими цитати имам много. Ето някои от тях:
“Съдбата на технологиите се определя от хората, които ги използват. И ако хората искат секс, насилие и мръсотия, никоя технология не може да им го откаже.”
“Това е един голям общ сън. Повечето хора с наше време имат всичко, което им е нужно за безгрижен живот, но защо толкова се стремят да се измъкнат от него, да се отдадат на наркотичното опиянение, да се зашеметят със силна музика, да запълнят ръцете си, с тяло, с тела, с множество тела, но душите им търсят спасение. Именно за това сега са толкова популярни религиите…Хората се опитват да изпаднат в подсъзнателно състояние в света на примитивните желания, сякаш са изгубили там нещо и не могат да го намерят. Целият свят се опитва да потъне в забрава, Золтан. Просто преди това е ставало с помощта на наркотици, транквилизатори, антидепресанти и ненужен секс, а сега на помощ идват технологиите.”
“Да, наркотиците и другите излишества изкарват хората от релси, но пък те разрушават старите структури и освобождават място за нещо по-голямо, за висше съзнание ако щеш, нов ред, идеален и вечен.”
“Въображението условно може да се раздели на две вида, вредно и полезно. Вредно е, ако изпълва живота ти с илюзии. Полезно е, когато ти помага да изграждаш свят приспособен за личното ти усъвършенстване.”
“Дилър на реалности” не е просто още един дистопичен роман – това е книга, която те кара да спреш и да се замислиш. Едновременно увлекателна, иновативна и провокираща, тя е нещо, което рядко се среща на българския пазар, а и като цяло за мен е глътка свеж въздух. Ако харесваш истории, които комбинират философия, технология и социална критика, тази книга определено ще те грабне.