Софийски разкази

by Иван Вазов

ИВАН ВАЗОВ (1850–1921) се установява в София през пролетта на 1889 г. Тук той се посвещава на активна обществена и писателска дейност; само шест години по-късно е честван официално като Народен поет. В периода 1890–1905 г. Вазов усилено пише разкази, събрани в пет последователно издадени сборника: „Драски и шарки“ (два тома), „Видено и чуто“, „Пъстър свят“, „Утро в Банки“. В тях наистина не е обособена група, наречена от самия автор „софийски разкази“, но значителна част от произведенията са на софийска тематика. Те отразяват непосредствените впечатления на Вазов, който е обичал да се разхожда из улиците и околностите на София, понякога със съзнателното намерение да наблюдава поведението и нравите на новите столичани. В сборника са включени трийсет Вазови разказа със сюжети от столичния живот. Подредени хронологично, те представляват истинска хроника на събитията в българската столица от края на XIX – началото на XX век. Характерни за белетристичния подход на писателя са живата наблюдателност, усетът към характерни детайли, психологическото проникновение и склонността да се извеждат образи-типове на тогавашната действителност.

Genres: Bulgarian Literature, Classics

360 pages, Paperback

Published January 1, 2020

About the author

Ivan Vazov

Псевдоними: Пейчин, Добринов, Ц-в, Д. Н-ров, Т. Габровски, Боянец, Белчин, Н-чев...

Иван Минчов Вазов е български поет, писател и драматург, наричан често „патриарх на българската литература“.

През 1870 г. Вазов отпечатва първото си стихотворение – „Борба“. През 1872 г. издава стихотворението „Бор“, което е първото му публично коментирано стихотворение. До 1875 – 1876 г. Вазов пише и любовни стихотворения. През 1876 г. отпечатва първата си стихосбирка – „Пряпорец и Гусла“, но не подписва книгата с истинското си име, а с псевдонима Пейчин. Това става в Букурещ. В нея той включва „Панагюрските въстаници“, по-известно като „Боят настана“. През 1877 г. излиза втората стихосбирка на Вазов – „Тъгите на България“, която вече е подписана от Вазов. Третата стихосбирка на Вазов излиза от печат година по-късно – през 1878 г. и носи заглавието „Избавление“. През 1881 г. Вазов издава стихосбирката „Гусла“.

Reviews

[Diana Stoyanova · Rating 5 out of 5]

Разкошен сборник с разкази, в които се усеща духа на Стара София, както и отколешните български нрави.
Към историите са добавени и интересни снимки на столицата от далечното минало.
Прекрасен подбор!

[Knigoqdec · Rating 5 out of 5]

И неговите песни все ще се четат...
Чудесна книга! За разлика от книгите за Бохемска София, тук виждаме една по-близка до нас София, една непроменена София. Все едно се е случило вчера, само общуването е малко по-учтиво...

[NeDa · Rating 5 out of 5]

Витоша е символ на тайното и голямото, както и небето, и морето... Когато душата ви се почувства издребняла в клокота на ежедневните борби на живота и осиротяла от крила или от вяра във величието, в незиблимото - погледнете Витоша! Вие ще изпитате тайнствен нравствен издиг от лицезрението на мощта и пълнотата. Само за нея българинът прощава князу Дондукову турянето столицата насред тая тъжовна степ - грешка, която стратегът намира превъзходна, а естетикът - непоправима.

[Maria · Rating 4 out of 5]

Днес ще ви разкажа за “Софийски разкази” на Иван Вазов издадена по случай 170 години от рождението на патриархът на българската литература!Разкази той пише в периода 1890-1905г,в които не е обособена група “софийски разкази”,но значителна част са обособени на софийска тематика!Какво ми хареса и какво допълни знанията ми книгата?Като машина на времето се пренесох в стара София из улиците (книгата е изпълнена със снимки от картички на София от началото на XXв),впечатления от първият трамвай,разходка из Борисовата градина,Зоологическата градина (тогава тя е била наистина впечатляваща),дори в Народното събрание,където (нещо ново,което научих) всеки е можел да влезе и наблюдава срещу закупен билет от балконите всичко,което се гласува и обсъжда.Характерите на героите са толкова изпипани с всички типични черти на българина!

[Svetlana Ivanova · Rating 5 out of 5]

Сборникът не е съществувал в такъв вид, но на мен подборът ми хареса.Много разнообразни теми и герои може да открием. Преобладава сатирата, на обществения, политически живот, но има и драматични съдби, като на вдовицата, или на търпяща насилие селянка.
Вазов обича да разсъждава върху народопсихологията, да прави дори изводи, което за мен лично беше ценно и плашещо доколко нещата се самовъзпроизвеждат повече от век. И докато той е с надежда, макар и боязлива в техническия прогрес и дори за мястото на България в следващия век, то ние ще трябва също да търсим своя надежда за бъдещите дни.

[Silvia · Rating 3 out of 5]

"Софийски разкази" ни помагат да надзърнем в картината на българската следосвобожденска действителност не само с цветущите разкази на Вазов, но и с публикуваните архивни снимки. Предизсловието на Милена Кирова наистина помага да читателя да разбере по-добре контекта и значението на някои от творбите. Краткия животопис на Кирил Христов е може би най-добре синтезираната кратка биография, която съм чела. Моят фаворит е "Кардашев на лов" и въпреки, че столицата се е изменила днес, хората които я населяват са със същите нрави.

[Madhamish · Rating 3 out of 5]

Not a fan of Vazov's work that were obligatory in school. But these short stories reflect the life of the new capital of Bulgaria in the first 2 decades since the liberation and capture vividly the spirit and city life of Sofia in the turn of the previous century.