What do you think?
Rate this book
За бавното живеене и насладата от живота
Душата има своя скорост (своя бавност) и литературата е тази, която знае повече за това. Когато разказваме една история, ние всъщност спираме за малко пясъчните часовници, излизаме от текущото време и строим друго, паралелно време. Всеки читател знае, че докато чете, пребивава едновременно в две времена – реално текущото и това на разказа. Да умножаваш времена, е от реда на чудесата, които и физиката не може да обясни. Да забавяш и отлагаш края посредством разказване на истории – също. Спомнете си само Шехерезада, която с всяка разказана история отлага ден след ден смъртта. /Георги Господинов/ Бавно. Събудете се бавно, оставете живота да потече във вените ви заедно с глътките чай или кафе. Прояснете мислите си, помислете за деня, за любим човек и любимо място. Отпийте от емоцията. Излезте и свършете нещо добро, накарайте някого да се усмихне, причинете щастие. Направете деня си. Вечерта идва, а с нея и спокойствието на нощта. Животът е ваш. Намерете и се насладете на красотата в него, създайте я, ако не ви стига. Прегърнете и целунете близък, обичайте. И прочетете няколко страници. Бавно и с удоволствие. /Светлозар Желев/ Автори, представени в сборника: Радослав Бимбалов, Христо Блажев, Роси Георгиева, Георги Господинов, Дамян Дамянов, Любен Дилов-син, Иво Иванов, Капка Касабова, Марина Кузманова – Мамма, Димитър Павлов, Александрина Пендачанска, Веселин Савов, Ирина Тенчева, Георги Тошев, Гергана Турийска, Петя Щифлер, Неделя Щонова. Светлозар Желев. Съставител: Светлозар Желев
264 pages, Paperback
Published January 1, 2020
13 people are currently reading
132 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 20 of 20 reviews
February 28, 2021
Добри попадения, интересни истории на интересни хора. Последните два разказа ме разчекнаха емоционално.
Въпреки това, представянето на самия автор не ме удовлетвори. Доста баналности, дълги и понякога без много смисъл изречения.
Въпреки това, представянето на самия автор не ме удовлетвори. Доста баналности, дълги и понякога без много смисъл изречения.
June 8, 2020
Сборник с разнообразно съдържание - есета, приказки, цитати, интервюта, мъдрости и разкази на тема как да живеем бавно и да имаме време за душата си, да си почиваме качествено. Много от разказите и материалите разкриват тайните на умерения начин на живот. От всеки от тях може да извлечете някакъв урок и да решите по кой път да тръгнете, за да осъществите мечтите си и да живеете пълноценно.
И най-важното - има и материали за книгите, а накрая ви чака списък със заглавия.
И най-важното - има и материали за книгите, а накрая ви чака списък със заглавия.
May 25, 2020
Факт е, че почти не пиша за българска литература в блога си, а би трябвало. Не че не чета, но чувствам, че не мога адекватно да предам усещанията си за нея. Какво пък – книга като книга! Да, книга като книга, но на родния ми език, което автоматично би трябвало да я превърне в нещо близко до сърцето ми, нали? Имам приятели, които не четат на български, ще кажеш, че са се родили с друг, чуждоезиков код в главата си, толкова не харесват да четат дори преводната литература. Разбира се, в превода се губи понякога обаянието на езика, но много зависи от преводача, а в България има толкова добри и изявени преводачи, че направо е грях да се слагат под общ знаменател. Има и още нещо – малко съм изкривена по отношение на филологическото ми (уж) образование – все искам нещата да се получат страхотно (е, това е свързано и с ужасния стремеж към максимализъм), да са исторически, социално подплатени и адекватни, не просто да си говоря празни приказки, да кажа харесва ми (или не ми харесва – ама това е рядко, да знаете!), да знам, че не уча всичката литературна история и теория за нищо. Ама нейсе! Никога не ми се получава, сигурно и затова мнително подхождам към всяка курсова работа, доклад, рецензия, която ще се появи някъде, където ще бъде четена или чута (на конференции например) от други хора. Все си представям как те ще ми се изсмеят в лицето, „хм, тая нищо не разбира от теория и история на литературата, къде е тръгнала да ми се изразява научно“. Може би и затова не вярвам, че бих се реализирала добре в академичните среди, твърде неудобно би ми било, а и по ред други причини. Та… такива ми ти неща – писането за български автори винаги е обвързано с някакъв страх, че не е прекалено научно (ама то и не трябва, биха ме посъветвали), че ще се изцепя твърде посредствено за някоя книга, без да съм искала това, или, не дай си Боже, че ще се изкажа положително за нещо, което половината народ не харесва. Но аз се отклоних от темата – мисълта ми беше, че българските автори неизменно заслужават моето, нашето, вашето внимание. Имам няколко рецензии в „Литературен вестник“, но въобще не мога да кажа, че ги харесвам. При мен винаги е така, който ме знае, той ме познава, както казва един български футболист. Аз съм отрицател на всичко свое. Ей го, тръгнах да пиша ревю за една книга и докъде ще го докарам, не се знае, но още отсега знам, че няма да си го харесам. Обаче това не ме спира да ви говоря за книги, защото…е, който ме знае, той ме познава. Аз съм вечният книгохолик!
Преди няколко седмици получих известие във фейсбук за книгата на Светлозар Желев – „За бавното живеене и насладата от живота“. Няма нужда да ви представям автора (и съставител), всички го познавате, щом сте тук и четете това. Прочетох книгата и реших, че просто трябва да напиша отзив за нея, защото безкрайно много ми помогна да се измъкна замалко от прекаленото натрупване на живота. А и в момента (да, добро решение да излезе точно във времето на извънредното положение, макар да си мисля, че това може да е просто съвпадение, защото си личи, че върху книгата е работено дълго) философията на „бавното живеене“ е съвсем актуална. Преди повече от месец ние сложихме старт на „забавянето“ във всички сфери на живота. Или поне така се залъгваме (а претенцията за висока продуктивност ме подлудява!). Всичко прекалено е непоносимо – и прекаленото бързане, и прекаленото „бавнене“. Чудно нещо е животът, нали? Ако не го забързаш, ще умреш, ако се отдадеш на бавните темпове, ще бъдеш щастлив, но със задната мисъл за вина.
За мен винаги най-важният въпрос е бил как да рестартирам живота си без да загубя постигнатия ритъм и остатъчните вкусове на всяко случване? Или сме обречени да бързаме, да губим себе си в това бързане и никога да не сме напълно в мига? Защото да живееш за мига е много важно (не винаги, разбира се, човек не може да е напълно отдаден и на това, за съжаление). Мразя да казвам „а можеше да“ – след това всичко е с вкус на горчилка. За мен бавното живеене и насладата от живота се коренят в заличаването на израза „а можеше да“ – а можеше да посетиш Чехия, а можеше да си намериш страхотна работа, а можеше да бъдеш обичана, а можеше да….направиш хиляди неща и да бъдеш щастлива.
„Защото в живота има толкова малко важни неща. Ние ги пропускаме, замислени в това колко сме успешни, какво сме постигнали в живота, колко хора ни гледат, колко хора се интересуват от нас. Тази измислена игра на лайкове е може би най-големият бич на съвременността ни.“
Книгата „За бавното живеене и насладата от живота“ се състои от лични истории, интервюта, цитати, мнения за любими книги. Някои от тях особено много ме заредиха. Тази на Веселин Савов слага несъщинското начало на сборника (да, бих могла да нарека книгата и сборник), издигайки като изключителна ценност обичта към това, което вършиш и обичта към любимия човек. Историята на Мария Кузманова – Маmma, създател на форума BG – Маmma, е дълбоко лична, искрена и емоционална, вплитаща в себе си изключително тъжните моменти, с които животът ни сблъсква, но и невероятния късмет да ги преживееш с някого и да оцелеш заради него/тях. До последно не бях сигурна дали историята на Неделя Щонова е изцяло фикционална или е продиктувана от личния живот, но за мен това беше най-трогателната изповед – на жената, която не може да забременее, на музиканта, който намира най-красивата мелодия в тишината, на лекарката, отдала живота си на своите пациенти. Силно увлекателен стил, великолепен разказ с множество поуки. Особено емоционален е и завършекът – с „Татко“ от Радослав Бимбалов. Разказ, който учи да ценим моментите с близките си. Разбира се, в сборника има и други страхотни истории, разказани дълбоко интимно, лично, докосващо, всеки разкрива собствения си начин за уравновесяване на скоростите. Като разговори с приятели, където споделянето неизменно те „забавя“.
„Щастието се изживява много лесно с другите, всички сме приятели в щастието си, но само в нещастието и в болката можеш да прецениш истинските си приятели.“
Нали знаете какво казва Шопенхауер за щастието – човек никога не може да бъде удовлетворен и щастлив, защото веднъж постигнал нещо, той веднага започва да гони друга цел. Веднъж постигнал омаята на щастието от живота, веднага я заменя с нещо по-грандиозно, с мисълта, че го очаква още по-голямо удовлетворение. Мога да се съглася донякъде, вярно е, че човек обича да живее с илюзията, че зад ъгъла го чака онова, което ще оправи живота му в един миг. Затова и вероятно всички сме нещастни в различна степен. Най-малкото паметта, спомените, миналото ни носят някаква носталгия, от която е неизбежно да изпълзим чисти. Иска ми се да вярвам, че има пълно щастие, макар да не съм сигурна как бих живяла с него, защото за да опознаеш прекрасните моменти, трябва да усетиш тегобата на живота. Има плюс само ако има минус – и обратното.
Не разбирам бавното живеене в буквален смисъл – това е невъзможно. Аз живея живот, който никога не би ми позволил да се откъсна напълно от забързания темп на времето. Бавното е в някакви незначителни за другите, но значителни за теб неща, хора, случки. Забавям се дори когато спра да пиша този отзив и погледна пред прозореца. Навън вали, тихо е, не, притихнало е. Зеленият храст се къпе в дъждовната вода, а листата му потрепват в такт с капките. Котката стои и наблюдава, също притихнала, вселенското чудо, ромона на дъжда. Колко е хубаво да си в унисон с природата. Повече от необходимо ни е да се връщаме към нея, за да черпим „забавяне“. Да сме като листата, които сменят статичното си положение за миг, когато върху тях тупне пълната дъждовна капка или като котката, която намира това, на пръв поглед обикновено, случване за нещо безкрайно интересно. За „бавненето“, за насладата ни е нужно да сме уравновесени, да намираме в обикновените неща впечатлителното, иначе животът постоянно ще ни изненадва. Не знам дали съм постигнала това, което казвам, най-вероятно не, но ми се иска повече хора да го следват. И да обичат. С цялото си сърце.
Ето – написах ревю за една книга. Не си го харесвам.
Продължението - в блога SelfishBookworm
Преди няколко седмици получих известие във фейсбук за книгата на Светлозар Желев – „За бавното живеене и насладата от живота“. Няма нужда да ви представям автора (и съставител), всички го познавате, щом сте тук и четете това. Прочетох книгата и реших, че просто трябва да напиша отзив за нея, защото безкрайно много ми помогна да се измъкна замалко от прекаленото натрупване на живота. А и в момента (да, добро решение да излезе точно във времето на извънредното положение, макар да си мисля, че това може да е просто съвпадение, защото си личи, че върху книгата е работено дълго) философията на „бавното живеене“ е съвсем актуална. Преди повече от месец ние сложихме старт на „забавянето“ във всички сфери на живота. Или поне така се залъгваме (а претенцията за висока продуктивност ме подлудява!). Всичко прекалено е непоносимо – и прекаленото бързане, и прекаленото „бавнене“. Чудно нещо е животът, нали? Ако не го забързаш, ще умреш, ако се отдадеш на бавните темпове, ще бъдеш щастлив, но със задната мисъл за вина.
За мен винаги най-важният въпрос е бил как да рестартирам живота си без да загубя постигнатия ритъм и остатъчните вкусове на всяко случване? Или сме обречени да бързаме, да губим себе си в това бързане и никога да не сме напълно в мига? Защото да живееш за мига е много важно (не винаги, разбира се, човек не може да е напълно отдаден и на това, за съжаление). Мразя да казвам „а можеше да“ – след това всичко е с вкус на горчилка. За мен бавното живеене и насладата от живота се коренят в заличаването на израза „а можеше да“ – а можеше да посетиш Чехия, а можеше да си намериш страхотна работа, а можеше да бъдеш обичана, а можеше да….направиш хиляди неща и да бъдеш щастлива.
„Защото в живота има толкова малко важни неща. Ние ги пропускаме, замислени в това колко сме успешни, какво сме постигнали в живота, колко хора ни гледат, колко хора се интересуват от нас. Тази измислена игра на лайкове е може би най-големият бич на съвременността ни.“
Книгата „За бавното живеене и насладата от живота“ се състои от лични истории, интервюта, цитати, мнения за любими книги. Някои от тях особено много ме заредиха. Тази на Веселин Савов слага несъщинското начало на сборника (да, бих могла да нарека книгата и сборник), издигайки като изключителна ценност обичта към това, което вършиш и обичта към любимия човек. Историята на Мария Кузманова – Маmma, създател на форума BG – Маmma, е дълбоко лична, искрена и емоционална, вплитаща в себе си изключително тъжните моменти, с които животът ни сблъсква, но и невероятния късмет да ги преживееш с някого и да оцелеш заради него/тях. До последно не бях сигурна дали историята на Неделя Щонова е изцяло фикционална или е продиктувана от личния живот, но за мен това беше най-трогателната изповед – на жената, която не може да забременее, на музиканта, който намира най-красивата мелодия в тишината, на лекарката, отдала живота си на своите пациенти. Силно увлекателен стил, великолепен разказ с множество поуки. Особено емоционален е и завършекът – с „Татко“ от Радослав Бимбалов. Разказ, който учи да ценим моментите с близките си. Разбира се, в сборника има и други страхотни истории, разказани дълбоко интимно, лично, докосващо, всеки разкрива собствения си начин за уравновесяване на скоростите. Като разговори с приятели, където споделянето неизменно те „забавя“.
„Щастието се изживява много лесно с другите, всички сме приятели в щастието си, но само в нещастието и в болката можеш да прецениш истинските си приятели.“
Нали знаете какво казва Шопенхауер за щастието – човек никога не може да бъде удовлетворен и щастлив, защото веднъж постигнал нещо, той веднага започва да гони друга цел. Веднъж постигнал омаята на щастието от живота, веднага я заменя с нещо по-грандиозно, с мисълта, че го очаква още по-голямо удовлетворение. Мога да се съглася донякъде, вярно е, че човек обича да живее с илюзията, че зад ъгъла го чака онова, което ще оправи живота му в един миг. Затова и вероятно всички сме нещастни в различна степен. Най-малкото паметта, спомените, миналото ни носят някаква носталгия, от която е неизбежно да изпълзим чисти. Иска ми се да вярвам, че има пълно щастие, макар да не съм сигурна как бих живяла с него, защото за да опознаеш прекрасните моменти, трябва да усетиш тегобата на живота. Има плюс само ако има минус – и обратното.
Не разбирам бавното живеене в буквален смисъл – това е невъзможно. Аз живея живот, който никога не би ми позволил да се откъсна напълно от забързания темп на времето. Бавното е в някакви незначителни за другите, но значителни за теб неща, хора, случки. Забавям се дори когато спра да пиша този отзив и погледна пред прозореца. Навън вали, тихо е, не, притихнало е. Зеленият храст се къпе в дъждовната вода, а листата му потрепват в такт с капките. Котката стои и наблюдава, също притихнала, вселенското чудо, ромона на дъжда. Колко е хубаво да си в унисон с природата. Повече от необходимо ни е да се връщаме към нея, за да черпим „забавяне“. Да сме като листата, които сменят статичното си положение за миг, когато върху тях тупне пълната дъждовна капка или като котката, която намира това, на пръв поглед обикновено, случване за нещо безкрайно интересно. За „бавненето“, за насладата ни е нужно да сме уравновесени, да намираме в обикновените неща впечатлителното, иначе животът постоянно ще ни изненадва. Не знам дали съм постигнала това, което казвам, най-вероятно не, но ми се иска повече хора да го следват. И да обичат. С цялото си сърце.
Ето – написах ревю за една книга. Не си го харесвам.
Продължението - в блога SelfishBookworm
Read
June 13, 2020Кога за последно правихте нещо без да бързате?
На мен често ми е трудно дори през почивните дни, признавам. В цялото това поле от информация, която ни залива, и дейности, към които искаме да се присъединим по някакъв начин, се скучае много трудно. Вечното тиктакане, вечната гонитба. И от всичкото това бързане колко дълготрайна е радостта?
Тази книга е за необходимото забавяне, за значението на паузите и за вътрешния диалог. Да си припомним какво е да не бързаме, за да можем повече да се вглеждаме в дълбочината, да осмисляме това, което се случва около нас, и да не се свръхнатоварваме.
На мен често ми е трудно дори през почивните дни, признавам. В цялото това поле от информация, която ни залива, и дейности, към които искаме да се присъединим по някакъв начин, се скучае много трудно. Вечното тиктакане, вечната гонитба. И от всичкото това бързане колко дълготрайна е радостта?
Тази книга е за необходимото забавяне, за значението на паузите и за вътрешния диалог. Да си припомним какво е да не бързаме, за да можем повече да се вглеждаме в дълбочината, да осмисляме това, което се случва около нас, и да не се свръхнатоварваме.
July 13, 2020
Преди малко повече от месец имах възможността да присъствам на официалната премиера на книгата на Светлозар Желев “За бавното живеене и насладата от живота”,която започнах да чета едва миналата седмица и днес затворих финалната страница!Искам да споделя,възхищението,бавността с която я прочетох (заради историите на различните личности,всеки пречупил през своята призма разбирането си за “бавното”)и разбирането като за нещо мое,което открих в книгата.На първо място ме грабнаха простотата и смисълът,в първите страници,където Светлозар Желев разкрива най-хубавите неща в живота си,които го осмислят,и които се припокриват с моите,а именно:пътуванията,приятелите и книгите!Аз бих добавила и музиката като огромна част от мен!Отдавна не бях чела с такова удоволствие и такава наслада и за това го направих бавно!Мисля,че всеки ще открие нещо ново,нещо за себе си в “За бавното......”и най-вече ще намери смисъл,а смисъл има във всяка страница и във всяка дума!Насладете се бавно ...
December 19, 2020
Светлозар Желев: “За бавното живеене и насладата от живота”, Колибри 2020; 4/5
Представянето на концепцията на бавното живеене в такъв един сборник е една супер добра идея!
Колкото и да си говорим, че не трябва много, много да се връзваме на сума ти и неща и да я караме по яваш, винаги е успокояващо и създаващо комфорт да си почетем за този хубав принцип, пък и да научим как я карат и мислят някои наши видни и известни хора в тази насока. А пък тайминга с пандемията, изолацията и социалната дистанция е просто подарен дюшеч за тази книга.
Така че всички предпоставки за успех са налице. В допълнение, подборът на познатите и обичани имена е и внушителен и любопитен, преди всичко добре дозиран.
Така че не е учудващо, че прекарах няколко приятни следобеда с книгата, записвайки си разни полезни неща, което ми се случва винаги четейки стойностна книга и за мен самата си е знакът за качество.
И нещата си вървяха дълго време добре, до един момент в който съотношението между качеството и количеството на отделните епизоди леко започна да ме дразни. Заслужаващи, имащи какво да напишат хора вземаха думата за доста кратко време, докато други скучновати се разпростираха на според моето усещане десетки монотонни, повтарящи се страници.
Но тъй като като напълно наясно, че съм абсолютно несправедлива и нечестна спрямо някои, пък и става дума за сборник, в който всеки трябва да намери нещо за себе си, продължих и продължих да си намирам вдъхновяващи ме бисерчета.
Това, което обаче наистина започна да ме изнервя в течение на книгата беше все по-силното и натрапващо се присъствие на съставителя. Много уважавам Светлозар Желев и подборът му е страхотен, но той трябваше да си остане в тази роля. Неговото лежерно дипломатично напътствие в началото, ставаше все по-явно и обсебващо книгата. Интересно ми беше, какво има да каже и той по темата, но смисълът все пак не е в неговото представяне. А няма просто как да блесне той на този фон на Големи. И затова, според мен, щеше да е по-добре да не пише толкова дълго и толкова едно и също скучновато за себе си, прекъсвайки потока.
При едно следващо издание, като съставител, бих била по-прибрана и бих дала повече терен за показ на всички наистина изключителни хора, които са се съгласили да бъдат част от тази много добра инициатива.
От друга страна негов си е сборника, и той може да си прави с него, каквото си поиска. Всичко е въпрос на вкус и мярка.
Представянето на концепцията на бавното живеене в такъв един сборник е една супер добра идея!
Колкото и да си говорим, че не трябва много, много да се връзваме на сума ти и неща и да я караме по яваш, винаги е успокояващо и създаващо комфорт да си почетем за този хубав принцип, пък и да научим как я карат и мислят някои наши видни и известни хора в тази насока. А пък тайминга с пандемията, изолацията и социалната дистанция е просто подарен дюшеч за тази книга.
Така че всички предпоставки за успех са налице. В допълнение, подборът на познатите и обичани имена е и внушителен и любопитен, преди всичко добре дозиран.
Така че не е учудващо, че прекарах няколко приятни следобеда с книгата, записвайки си разни полезни неща, което ми се случва винаги четейки стойностна книга и за мен самата си е знакът за качество.
И нещата си вървяха дълго време добре, до един момент в който съотношението между качеството и количеството на отделните епизоди леко започна да ме дразни. Заслужаващи, имащи какво да напишат хора вземаха думата за доста кратко време, докато други скучновати се разпростираха на според моето усещане десетки монотонни, повтарящи се страници.
Но тъй като като напълно наясно, че съм абсолютно несправедлива и нечестна спрямо някои, пък и става дума за сборник, в който всеки трябва да намери нещо за себе си, продължих и продължих да си намирам вдъхновяващи ме бисерчета.
Това, което обаче наистина започна да ме изнервя в течение на книгата беше все по-силното и натрапващо се присъствие на съставителя. Много уважавам Светлозар Желев и подборът му е страхотен, но той трябваше да си остане в тази роля. Неговото лежерно дипломатично напътствие в началото, ставаше все по-явно и обсебващо книгата. Интересно ми беше, какво има да каже и той по темата, но смисълът все пак не е в неговото представяне. А няма просто как да блесне той на този фон на Големи. И затова, според мен, щеше да е по-добре да не пише толкова дълго и толкова едно и също скучновато за себе си, прекъсвайки потока.
При едно следващо издание, като съставител, бих била по-прибрана и бих дала повече терен за показ на всички наистина изключителни хора, които са се съгласили да бъдат част от тази много добра инициатива.
От друга страна негов си е сборника, и той може да си прави с него, каквото си поиска. Всичко е въпрос на вкус и мярка.
May 16, 2020
Много приятно четиво, разпускаш и се замисляш едновременно! Разнообразието на гости е най-големият плюс на книгата - изключителни хора, които имат какво да кажат по темата. През цялата книга се усеща присъствието и приятната компания на Светлозар Желев, от когото винаги има какво да се научи. Обичам го, както обичам храната, литературата, пътуванията и приятелите, ще го препрочитам със сигурност!
January 28, 2023
Книга с много гласове, различни пластове, настроения, гледни точки. Естествено, не всички бяха моите, но като цяло книгата е богата и носи топло усещане за споделеност. Повече от две години ми отне да прочета книгата - започнах я през август 2020, беше ми подарена от колеги в тежък за мен период, в който се възстановявах физически след операция и емоциално след загуба на близък човек. За някакъв период я бях оставила настрана и се върнах към нея в период, в който съм болна. Може би не е случайно - понякога ние търсим бавното, а друг път бавното нас ни намира и мъдро ни напомня, че има и такива периоди, в които е хубаво да забавим темпото, да се кротнем, да се стаим.
September 6, 2020
Само 2 -3 хубави текста. Единият на Георги Тошев. Всичко останало е пълнеж, повторения и суета
September 8, 2020
Много поучителна книга съставена от множество гледни точки за живеенето.
August 21, 2020
Този сборник го чета и препрочитам бавно, както според мен би трябвало. В него има за всички - и за бързите, и за бавните, и за вечно недоволните, и за любопитните, и за критиците, и за приятелите. Най-вече за приятелите. Душата има своя скорост. Не е задължително да си бавен, за да живееш бавно. Затова са събрани различни културни и обществени личности в тази книга -едни бързат бавно, други преосмислят миналото и го проектират в бъдещето, трети препускат и се наслаждават на скоростното си живеене. Но всеки има какво да сподели по темата и някак си тези различни текстове са обединени от Светлозар Желев в кохерентно книжно тяло с обща идея и послание. Аз четох книгата основно на плажа, но наистина препрочитам някои текстове. Особено много ми харесаха тези на Георги Господинов и /изненадващо/ на Неделя Щонова, която познавах само като лекар, но умее да борави и с думите, поне мен ме докосна. Имахме нужда от подобна книга, радвам се, че стана популярна. Дано успеем и да я живеем, не само да я четем. Поне аз това си пожелавам.
November 19, 2025
Има няколко прекрасни текста - фаворитите м�� са последните два разказа на Ирина Тенчева и Радослав Бимбалов, които ми заседнаха някъде много надълбоко. Но за голяма част от текстовете въобще не разбрах защо са част от сборника. Освен че е пълно с клишета, много от гост-авторите според мен дори не бяха разбрали идеята зад бавния живот. Също така прекалено натрапчиво ми се стори прокарването на идеята, че бавният живот се изразява основно в трите неща, които Желев е припознал като своите аспекти на бавен живот - книги, пътувания и приятели. И трите са супер и много ги обичам, но начинът, по който Желев насочва всички в тази посока ме подразни, тъй като бавният живот е толкова много повече от това. (Да не говорим, че пътуванията за мен въобще не са "бавни", защото са вид бягство от ежедневието и, чисто физиологично, представляват основно стрес за тялото - вярно, хубав стрес; но все пак стрес.)
November 29, 2023
4,5 / 5
Западната философия за бавното живеене по български. Чудесни истории, разбирания и мироглед на участващите в сборника. Всеки намира мир и спокойствие по различен начин. Всеки е имал различен жизнен път, преживял е различни неща, съградил се е като различна личност. Философията на автора се повтаря малко повече от нужното измежду историите на другите, има някаква ненужда повтаряемост, която можеше да бъде избегната.
Спокойствието е по-ценно от парите в днешния живот на все по-висока скорост. Хубаво е да "слизаме", да отделяме време за себе си, за осмисляне на случващото се, за почивка на сетивата и презареждане на батериите. Животът е кратък, не трябва да бързаме да го живеем.
Западната философия за бавното живеене по български. Чудесни истории, разбирания и мироглед на участващите в сборника. Всеки намира мир и спокойствие по различен начин. Всеки е имал различен жизнен път, преживял е различни неща, съградил се е като различна личност. Философията на автора се повтаря малко повече от нужното измежду историите на другите, има някаква ненужда повтаряемост, която можеше да бъде избегната.
Спокойствието е по-ценно от парите в днешния живот на все по-висока скорост. Хубаво е да "слизаме", да отделяме време за себе си, за осмисляне на случващото се, за почивка на сетивата и презареждане на батериите. Животът е кратък, не трябва да бързаме да го живеем.
June 29, 2020
Не ме докосна тази книга, трудно ми беше да се потопя, не усетих бавното, разсейвах се от шрифтовете и от оформлението, смущаваха ме някои текстове, други откровено ме подразниха, търсех трети, но ги нямаше.
Вероятно бавното живеене е лично светоусещане и много тактилно такова, аз не открих своето тук.
Вероятно бавното живеене е лично светоусещане и много тактилно такова, аз не открих своето тук.
January 5, 2025
Не съм сигурен, че всички замесени са разбрали заданието, по което са писали. Въпреки това житейските пътища на хората бяха интересни. Най-вече за себе си взимам списъка с препоръчани книги, на които да дам шанс за напред.
August 9, 2020
Пет звезди за бавната скорост! Или по-скоро за бавното живеене, защото бавното не е скорост, начин на живеене е! Бавно! С наслада от всеки миг!
December 31, 2020
5⭐️ и това не е осреднена оценка, а за всеки разказ поотделно.
August 26, 2021
Беше приятна, някои текстове повече от други. Имаше бавни и сякаш тягостни части, които не ми се сториха съвсем в духа на книгата.
И все пак добър подбор на текстове и гости, бих препоръчал.
И все пак добър подбор на текстове и гости, бих препоръчал.
August 26, 2025
Любимо четиво, когато ми се прииска да забавя.
May 23, 2025
"(...) не съм съгласен със заглавието на книгата (...). Аз... ще си бързам. Тоя живот е надпревара винаги - и основно със себе си (...)".
Displaying 1 - 20 of 20 reviews