България за напреднали

by Светлозар Желев

„Човек не би могъл да възпроизведе България или някое късче от нея за казино в Лас Вегас. Тя е твърде сложна, твърде самородна. Не би било достатъчно да изкопира позлатените куполи на параклисите, клекнали току пред жилищните сгради, или римските колони на фона на небето. Мисля си например за едно празно парче земя на североизточния нос на полуострова в стария Созопол. Дълго време никой нищо не е построил там; вместо това по цяло лято из пресъхналите му вади цъфтят макове. Мисля си за полята от макове, нашарени със синьо-лилава лупина, покрай магистралите. За една синя риза, оставена в дъжда и прахоляка на края на селото. Също за белия равнец в поляната до Гела, който две старици беряха заедно с другите му цъфнали братовчеди, за да направят планински чай – сякаш човек би могъл да изпие самия пейзаж в димяща чаша. Обмисли това, Пруст. За гълъби, търсещи храна между калдъръма на манастирския двор; гълъбите са навярно на осем години, манастирът – на повече от хиляда. Или за пътища, виещи се през клисура, кацнала колебливо на южната граница, за скали, осеяни тук-там с цветя и по-често с пещери. За костенурка (унесена в отшелнически размисли) по крайчеца на една странджанска гора.“ /Елизабет Костова, авторка на романите „Историкът“, „Крадци на лебеди“ и „Земя на сенки“/ Автори, представени в сборника: Айгир Сверисон, Бела Кармел, Велина Минкова, Георги Господинов, Давид Бернщайн, Десислава Апостолова-Ван Дам, Джеремая Чембърлин, Евгения Бернщайн, Елизабет Костова, Илия Троянов, Камелия Кучер, Капка Касабова, Капка Тодорова, Ксения Банович, Курт Ван Дам, Люба Атанасова, Мануела Малеева, Мария Касимова-Моасе, Николай Грозни, Палми Ранчев, Русана Бърдарска, Силвия Атипова, Теодор Ушев, Христос Хартомацидис, Юлиан Попов. Съставителят Светлозар Желев благодари на наследниците на Атанас Далчев и Станислав Стратиев, на издателствата „Изток-Запад“, „Труд“ и „Българска история“, които разрешиха безвъзмездно ползване на откъсите от произведения, върху които имат права.

288 pages, Paperback

Published January 1, 2020

Reviews

[Amellie · Rating 5 out of 5]

Сборникът „България за напреднали“ е книга, която според мен изисква бавно четене (в унисон с цялостната концепция на идеята за „напредналите“ и бавното живеене) на спокойствие, когато можеш да се наслаждаваш и да мислиш върху прочетеното. Аз дълго време я прехвърлях отгоре-отгоре, защото си я купих веднага щом излезе, но намерих пълноценното време за нея чак през август, когато умът функционира по различен начин. Двадесет и шест съвременни автори, допълвани от осем познати от историята и литературния канон имена не могат да бъдат обобщени с оценка по никакъв начин. Затова и книгата е увлекателна в многообразието си: редуват се не просто писатели, предлагащи своята интерпретация по темата (в случая тяхната представа за България), а стилове, опити, понякога тотално различни перспективи на светоусещане. Освен темата, нишката, свързваща авторите, е общуването им с други култури и възможността за съпоставка от първо лице на България с тях.
В сборника има утвърдени, познати имена, както и някои, с които за мен това беше първа среща. Особено интересна ми е представата на чужденците за България. В това отношение Давид Бернщайн ме разсмя искрено с умението си за (само)иронизиране и точните дефиниции на българския характер. Най-любимата ми част обаче е от Айгир Сверисон, преводач от ирландски на български, който в този сборник участва със съвременна приказка, озаглавена „Небивала приказка“. Парадоксалното е, че точно в нея могат да бъдат изолирани най-малко типично „български“ елементи, но внушението е толкова дълбоко и универсално, че просто си казах „Този човек усеща душите по уникален начин“.
От текстовете на български автори категорично мой номер едно е този на Ирина Черешева (специалист по социални изследвания на пола, т.нар. gender studies – термин, изобщо непроумян от широката маса народ в България)„България за напреднали“, защото е изключително близък до моя опит и светоусещане и повдига темите табу у нас за националнарцисизма, домашното насилие и криворазбраната маскулинизация. Страхотно написано. Изобщо, много от тези статии, или откъси, или есета ще бъдат препоръчвани от мен на мои познати. Впечатли ме разказът на Капка Тодорова, чиито книги е крайно време да прочета, а Мария Касимова-Моасе си затвърди мястото като обичан от мен автор.Много харесах и текстовете на Ксения Банович и Камелия Кучер.
Корпусът от текстове в този сборник е замислен като многогласно разказана история, красива в своята многопластовост и страшна с обективността си. Прекрасен проект на Светлозар Желев.