Петдесет велики разказвачи

by John Steinbeck, Henri Troyat, Heinrich Böll

Двутомният сборник „Петдесет велики разказвачи" събира на едно място разкази от най-известните световни майстори на словото. Различни по тематика, звучене и стил, тези истории са обединени от една цел - да изследват противоречивата същност на човешката душа в нейните тъмни и светли проявления.

Следващото поколение разказвачи, поместени във втори том, чието творчество отдавна се е превърнало в общочовешко културно наследство, продължава със свой глас и творчески открития да изследва нови духовни територии. Разказите на Джон Стайнбек, Анри Троая, Карел Чапек, Хайнрих Бьол, Съмърсет Моъм, Карлос Фуентес, Рей Бредбъри, Иво Андрич, Греъм Грийн, Кърт Вонегът ни прехвърлят мигновено през пространството и времето в едно шеметно пътешествие сред познати и непознати земи, сред преживени и неизпитани вълнения, радости и горести, за да се завърнем по-богати и по-мъдри отново при себе си.

Джон Стайнбек - Моли Морган
Ърскин Колдуел - Паметникът
Константин Паустовски - Етикетчета на колониални стоки
Андре Мороа - Хотел "Танатос"
Анри Троая - Портретът
Хулио Кортасар - Вратите на небето
Ърнест Хемингуей - В индианското селище
Уилям Сароян - Белият кон
Франк О'Конър - Мъжът вкъщи
Карел Чапек - Ореол
Хайнрих Бьол - Край пътя
Алберто Моравия - Не се рови надълбоко
Съмърсет Моъм -Трите дебелани от Антиб
Ъруин Шоу - Във френски стил
Алън Силитоу - Картината с рибарската лодка
Карлос Фуентес - Двете Елени
Рей Бредбъри - Човекът с Роршаховата риза
Херман Хесе - Преображенията на Пиктор
Иво Андрич - Жената на камъка
Ромен Гари - Фалшификатът
Греъм Грийн - Запазен периметър
Маргарет Драбъл - А тези, които помнят
Джон Ъпдайк - Семеен живот в Америка
Кърт Вонегът - Този мой син
Милан Кундера - Игра на автостоп

Genres: Short Stories

380 pages, Paperback

First published January 1, 2011

About the author

John Ernst Steinbeck was an American writer. He won the 1962 Nobel Prize in Literature "for his realistic and imaginative writings, combining as they do sympathetic humor and keen social perception". He has been called "a giant of American letters."
During his writing career, he authored 33 books, with one book coauthored alongside Edward F. Ricketts, including 16 novels, six non-fiction books, and two collections of short stories. He is widely known for the comic novels Tortilla Flat (1935) and Cannery Row (1945), the multi-generation epic East of Eden (1952), and the novellas The Red Pony (1933) and Of Mice and Men (1937). The Pulitzer Prize–winning The Grapes of Wrath (1939) is considered Steinbeck's masterpiece and part of the American literary canon. By the 75th anniversary of its publishing date, it had sold 14 million copies.
Most of Steinbeck's work is set in central California, particularly in the Salinas Valley and the California Coast Ranges region. His works frequently explored the themes of fate and injustice, especially as applied to downtrodden or everyman protagonists.

Reviews

[Кремена Михайлова · Rating 4 out of 5]

Още с отварянето на сборника настъпи бурна радост – част от „Небесните пасбища“!!! Но в първите редове гледам – Сълинъс, Райските пасбища ..? Изречения като „Сега, когато тя можеше да излезе, силите я напуснаха.“; „…Джон Уайтсайд пишеше нещо зад своето бюро.“ И започнах да се „ослушвам“ – това Стайнбек ли го е писал?! Бързо ми стана ясно, че това не е преводът, който съм чела преди. Тук все едно е друг авторът…

Разгърнах на другия ми любим американец - разказ, чието заглавие дори ме опиянява („Индианското селище“ на Хемингуей; тук преведен „Индианско селище“). Прегледах частите, които знам наизуст (особено края) - ясно: преводът пак е „друг“. Реших да направя още една проверка и да преценя дали да продължа с книгата. Още един безкрайно любим разказ. „Игра на автостоп“ (Кундера). Началото - „Стрелката на бензиномера …“ (не зная дори като технически термин казва ли се бензиномер, а камо ли в художествена литература; реших да зарежа разказа – имам го в „Смешни любови“ в превод на Анжелина Пенчева).

Навих се да продължа заради други две любими произведения – този път с „истинските“ преводи. („Жената на камъка“, Иво Андрич и „Картината с рибарската лодка“, Алън Силитоу). А и заради останалите примамливи непознати заглавия.

От тях – в еуфория съм от разказите на Сароян! Моравия!! Бьол!!!

Малко повече очаквания имах от Кортасар, Фуентес, Хесе и Бредбъри (усетих ги като тип „вълшебни“; от тези четиримата последните двама най-много ми допаднаха; групирах си авторите в сборника по мой усет). Ромен Гари, Анри Трояа, Андре Мороа, Кърт Вонегът – средни за мен в случая. Слагам Вонегът към средните, но виждам, че доста записки имам за него. Значи ме е „размислил“ разказът („Този мой син“). Най-малкото толкова се зарадвах да видя едно любимо изречение; мислех, че е на майката на един гениален музикант, но явно го е прочела тук..? :) „Можеш да станеш всичко, което поискаш“ (“You can be anything you want!” – нищо, че можеше и тук да са други думичките на български…?) Чапек – с познатия чешки стил (но други негови разкази повече ми харесаха – онези от джоба).

Франк О‘Конър – направо го избутах за края заради чуденето „Кой е този?!“ Не знаех до този момент какъв е, но още по време на четенето не се съмнявах, че е Irish… Старите британски трогателни истории насред бедност и болести (трогателни не заради нищетата, а заради оцеляващата топлина в човешките отношения). Може би защото не съм чела отдавна подобни истории (освен Силитоу), или защото се удивих отново на опасния момичешки чар, неочаквано разказът ми хареса.

Трите дебелани на Моъм ги подминах, защото два пъти „на младини“ съм чела разказа. Повече английски автори не исках сега. От Ъруин Шоу изпитвам ужас от „Хляб по водите“ (зная, че е много харесван роман, но аз едвам го изтърпях). И разказа тук няма да запомня. Ъпдайк – също познат от младини, без да помня нещо конкретно. Колко много е писано за разводи и раздели. Но влязох напълно в историята на главния герой. Дори описанието на погребението на кучето ми „хареса“ (а погребения на кучета в американски книги – колкото искаш…) Вероятно заради вживяването в историята на Ъпдайк разделите вече не ми бяха толкова интересни при Греъм Грийн и М. Драбъл (май единствената дама в двата сборника, напълно неизвестна досега за мен). По-скоро в тези две „картини на връзките“ си спомних за мои действителни истории.

Книгата остана с непрочетени 1-2 разказа преди пътуване и като се прибрах вече не ми се връщаше към сборника. Като цяло – на много от разказите възклицавах: „Какво щяхме да правим, ако нямаше велики разказвачи!“

Томовете са подходящ начин да се усети непознат автор (и да се набележи за по-подробно запознаване). Както и да се разбере кои са истинските любими от четените по-рано.

Така че да повторя моите трайни любимци:

Джон Стайнбек - "Моли Морган"
Ърнест Хемингуей - "Индианското селище"
Милан Кундера - "Игра на автостоп" ("Фалшивият автостоп")

И да отбележа евентуалните бъдещи:

Хайнрих Бьол - "Край пътя" (не съм чела друго на Бьол)
Алберто Моравия - "Не се рови надълбоко" („Воайорът“ ми хареса средно)
Уилям Сароян - "Лятото с хубавия бял кон"(„Един ден от залеза на света“ не ми хареса никак)

Първия том мислех да не чета, предполагах, че са доста по-ранни автори. Но си промених решението като видях Йовков („Серафим“!), Чехов, Бабел, Хашек, Нушич, Танидзаки и Фицджералд. Нищо, че в двата тома няма нито „един“ Селинджър. И без това - може ли да е откъсне един от деветте?

* Книгата се разпадна лесно (в средата) дори при внимателно четене.
** Заглавията на някои разкази не съвпадат в книгата и в съдържанието.

[Dimitar Krastev · Rating 5 out of 5]

Чисто злато!