Фейлетони

by Aleko Konstantinov, Алеко Константинов

Bключени ca:
Paзни хopa — paзни идеaли I
Paзни хopa — paзни идеaли II
Paзни хopa — paзни идеaли III
Paзни хopa — paзни идеaли IV
Пo „избopите" в Cвищoв
Cтpacт
Cеятели нa paбcки чувcтвa
Cмиpppнo! Poтa-a, п"ли!
Угacете cвещите!
Xеpocтpaт II
Mиш-мaш
Пaзи бoже cляпo дa пpoгледa
Оcвидетелcтвувaние зъбите нa пocещaющите
Чеpнaтa джaмия
„Чеcтитa Нoвa гoдинa"
Eх, че гуляй му дpъпнaхме!
Дoбpе cме cи c туpците — гледaйте cи кефa Пpеcтъпления пpoтив избиpaтелнoтo пpaвo
Cкpoмнa лептa нa oбщия жеpтвеник

Genres: Bulgarian Literature, Classics, School, Fiction, Bulgaria

134 pages

First published January 1, 1992

About the author

BG: Алеко Константинов

Aleko Ivanitsov Konstantinov, also known as Shtastlivetsa ("The Lucky Guy") is best known for his feuilletons and as the creator of the character Bay Ganyo, one of the most popular characters in Bulgarian fiction.

Konstantinov, a cosmopolitan traveler, was the first Bulgarian to write about his visits to Western Europe and America. His visits to the World Exhibitions in Paris, Prague and Chicago provided Bulgarian readers, who had recently gained independence from nearly 500 years of Turkish Ottoman oppression, with a portrait of the developed world.

Hе was assassinated in 1897 near Radilovo while traveling to Peshtera, most likely by mistake with the target being his friend (a local politician), with whom he had just changed places.

Reviews

[Велислав Върбанов · Rating 5 out of 5]

Сатиричните фейлетони на Алеко са страхотни и изключително силни! Може би са най-малко известната част от неговото творчество, сякаш са останали в сянката на свръхпопулярния „Бай Ганьо“, но определено си заслужават да бъдат четени и препрочитани!



„— Ти чувай какво ти казвам аз, запомни го хубаво, па сетне пак ще приказваме. С гюрултия гърло се не пълни. Защо и ти да не влезеш в болшинството като другите?
— Е че как да вляза бе, чичо, като не ме приемат…
— Подигравай се ти още… Не те приемат зер, не те приемат, защото си прощръклял, защото си башибозук… (Смей се ти колкото обичаш.) Я покротувай една-две годинки, та виж няма ли да те приемат. Защо се обаждаш, защо не си мълчиш; теб какво ти влиза в работата, че този бил подлец, па оня бил крадец, па Бяла Слатина туй, па 17 ноемврий онуй, па султанско благоволение нам-що-си, па търговски договор нам-какво-си… Твоя работа ли е това? Криво-право, мълчи си. Преструвай се, че нищо не виждаш, и кога да е, хората ще те оценят, ще видят, че си кротко момче, че си челяк за работа, ами как! Па спечелиш ли веднаж доверието — накриви си калпака: няма да усетиш даже как ще ти тръгне работата наред. Па да видиш тогава чест, да видиш почести…“

из „Разни хора, разни идеали“

[Дени ★ Проданова · Rating 3 out of 5]

Спомням си, когато учихме в училище за Алеко Константинов и неговото творчество. За едно състезание по литература трябваше да пиша реферат на основа на тези фейлетони... Прочетох ги и нищо не ми хареса или вдъхнови. Такова смукане от пръстите беше този реферат, че не е истина. Но даскалицата остана доволна и имах 6 за срока, което е важното нали? Винаги съм се чудила какво намират учителите по литература в такива произведения, та толкова се превъзнасят по тях.

[Петя Климентова · Rating 5 out of 5]

A true and interesting, funny description of life in Bulgaria. Critic and humor...