Книгата на Мартин Карбовски е дълго събирана и чакана. Включва неиздавани неща, както и стари, добре познати и любими текстове, появявали се в годините на страниците на култовия „Егоист”. Карбовски оставя литературата да се роди, да си поеме дъх и да заживее сама около нас, около всички неща. Това е литература на ситуацията. Тя не е онази егоистична словесност, гледаща вътре в себе си, загърбваща случващото се. На страниците на книгата се събира амбалаж, горят се мостове към омразни любими, правят се заклинания за завръщане на далечни места. „От опит знам, че човек не вижда нещата. Те го виждат и го викат да отиде при тях.” – така започва тази книга и със сигурност трябва да се оставите на този повик. „Нещата” са навсякъде.
Мартин Карбовски (с истинско име Мартин Кирилов Богданов) е български журналист. През 1988 година завършва Немската гимназия в София. Има 2 висши образования — мебелно инженерство и телевизионна журналистика.[1] Известен е с провокативния си стил. Водещ е на предаването „Емигранти“ и „Отечествен фронт“ по „Нова телевизия“ и е бил автор на материали в списания „Егоист“, „Плейбой“ и други. Водещ на предаването „Пропаганда“ по „Дарик Радио“ и бивш втори водещ на предаването на Кеворк Кеворкян „Всяка неделя“ по Националната телевизия. Автор на книгите „Дефлорация" (1995), „Едно" (1998), „Обществен eXperiment“ (2003), „Пътеписите“ (2005) и стихосбирката „Недялко яде лайна в НДК“. Водеща фигура в групировката "Литература-диктатура". През 2008 с "Бързалитература" издават стихосбирката "Антология на живите".[2][3] В края на 2009 излиза последната му стихосбирка "Технология на екстаза".
"Обвиняват, че поколението било просто. Не, не е просто. Растат добри деца... но мизерия, братле..." - Мариан Вълев
Книгата на Карбовски е един опит, един въпрос, едно всичко. Всичко, защото обхваща много проблеми, които ни изскачат пред очите всеки ден. Книгата, ако може да се каже така, е срещу всички нас. Защото ние, всички ние, заслужаваме това, което ни се случва. Защото има хора, които живеят добре, такива, които се стараят да успеят във всичко, с което се захванат... но има и плява, хора, които просто съществуват. Те са навсякъде. И, хора, не са само с тъмен цвят на кожата. Не харесвам циганите. Не ги харесвам, защото не съм видял добро от тях. Но лошите неща, пагубните неща, които разрушават тази нация, идват повече от нас самите. Затова майната ни на нас, заслужаваме си всичко, което се случва. Докато не дойде момент, в който да кажем "Стига толкова!" и не вземем нещата в свои ръце.
До тогава четете Карбовски и премислете неговата гледна точка. Струва си. 4/5
Мисля, че Карбовски има достатъчно талант за да си спести тая излишна и пресилена вулгарност, която се лее от всичките му книги. Но явно той не мисли така.