Гъзове и облаци

by Иван Методиев

Genres: Poetry

40 pages, Paperback

First published January 1, 2006

About the author

Иван Методиев е роден на 13.09.1946 г. в София. Завършва химия в СУ „Св. Кл. Охридски“ през 1970 г. Работи в Института по почвознание (1973-1982), в издателство „Български художник“ (1982-1983). През 1983-1991 г. е редактор в отдел „Поезия“ на изчезналото вече списание „Летописи“ (бивше „Септември“), където дава път на много даровити автори. Издател, редактор и идеолог на сп. „Нава“. Публикува стихове от 1973 г.

Автор е на стихосбирките „Прости сетива“ (1980), „Пейзажи на душата“ (1983; 2004), „Космогонии“ (1987), „Структури“ (1989), „Брод“ (1989), „Майка на вселената“ (1990), „Гъзове и облаци“ (1994), „Книга на прашинките“ (1995), „Песни за сираци и сирачета“ (1996), „Време и нищо“ (2001), „Повече тишина“ (2003), „Избрано“ (2005).

Умира на 10 юли 2003 г., в деня на Събора на св. aрхангел Гавриил, край язовир до Добринище, където бил на риболов.

Reviews

[Jacqueline · Rating 1 out of 5]

Нава постига целта с един звук, един образ, едно действие, едно вдишване и издишване. Какво значи да се постигне нава? Да направиш вдишване и издишване едновременно. Но поради самата си краткост, нава поезията изисква огромни пространства от вътрешна тишина. Само така може да се реализира медитативната си енергия. Нужно е предварително очистване на съзнанието от непосилните напластявания на деня.(...)

Така. Дотук -добре.

(...) Вулгарността е добър способ за това.

И... четири звезди надолу заради това убеждение.
Не споделям тази нелепа българска нагласа и никога няма и да я приема. Вулгаризмите, независимо дали в проза или поезия, ме отвращават. Представата ми за качествено писане е на светлинни години от такъв тип самоцелно драскане, а визираното по- горе пречистване от реалността го предпочитам в далеч по- приятни форми.

Въпрос на личен избор и светоусещане.

Приятните моменти, заради които се задържах до края:

Жабче подскача в хладната утрин подир дъха си.

***
Щурец - до глезени в мъглицата нагазил.

***
Извор в полето! Първата глътка е бог, втората е тъгата.

***
Кос под дъждеца, кални крачета, шапка от капка.

***
Раче сгушено на дъното се взира в юлската луна.

***
Не казвай на врабеца, че лети. Ще падне!

***
Пеперуда се блъсна в камбаната. Никой не чува.

***
Не можеш едновременно да кажеш: "Аз съм!" и "Свободен съм!"
(?!)

***
Толкова съм уморен! Мъчих се да убедя детето, че цветята не говорят.

***
Мокро жабче се притиска в хълбока на мъглата.

***
Притихва славеят за миг, дълбоко вдишва тишината.

***
Седемнадесет мушици край върлата си играят на дъждец.

***
Мирис на облак. Птиците чакат с отворени човки.

[Sava Лъчезаров · Rating 5 out of 5]

Ако има съвременен български поет от световна величина, без никакво съмнение това е Иван Методиев. Не само защото е превеждан на двайсет езика. Той е нещо като българският Чарлз Буковски. Подобно на него няма да ви допадне, ако харесвате само изящни слова, а мижите към лайняните страни на действителността. Но ако търсите цепеница, която да ви тресне по главата и да ви отвори очите за истинската красота, намерили сте я!

[Peycho Kanev · Rating 4 out of 5]

Нещата мълчат различно.
Проговорят ли,
казват едно и също.

Извор в полето!
Първата глътка е бог,
втората е тъгата.

Кос под дъждеца,
кални крачета,
шапка от капка.

Откъде си,
премръзнала птицо,
та ме гледаш с очите на мама?

Пеперуда се блъсна в камбаната.
Никой не чува.

Толкова съм уморен!
Мъчих се да убедя детето,
че цветята не говорят.