What do you think?
Rate this book
Търновската царица
138 pages, Paperback
First published January 1, 1974
9 people are currently reading
187 people want to read
About the author
Emilian Stanev
51 books25 followersEmilian Stanev Емилиян Станев was the pseudonym Nikola Stoyanov Stanev (Никола Стоянов Станев), a 20th-century Bulgarian prose writer. Also spelled as Emiliian Stanev or Emiliyan Stanev.
Stanev was born in Veliko Tarnovo in 1907 and spent his childhood in Tarnovo and Elena, where he long lived with his family. From an early age, his father would take him to his hunting outings in the open, which influenced Stanev's later work, where nature is often described. In 1928, he finished the Elena high school as a private student and moved to Sofia, where he studied painting under Tseno Todorov. In the 1930s, he enrolled in Finances and Credit in Free University of Political and Economic Sciences, (today University of National end World Economy in Sofia). In 1932–1944, he was an office worker of the Capital Municipality and in 1945 he was the director of the hunting reserve in the village of BukovetsStanev published his first works in 1931. He was active in a number of magazines and newspapers: he headed the fiction department of the
Literary Front newspaper and published in Fate, Testaments, Art and Critic, Goldhorn, Wreath, Bulgarian Speech, etc. Stanev wrote tales involving animals, social and philosophical prose, historical novels and novelettes. During his stay in Sofia he was an acquaintance of the city's leading intellectuals who had a strong influence on his later works. Stanev's first book was a collection of short stories named Tempting Glitters issued in 1938. His next book was the collection Alone from 1940, which set forth a series of works devoted to the relations between man and nature. The books to follow were Wolfish Nights (1943), Workdays and Holidays (1945), Wild Bird (1946), In a Silent Night (1948). One of his last and best-known works, The Peach Thief, was published in 1948 and filmed in 1964. After 1950, he worked for 14 years on his novel Ivan Kondarev describing the events surrounding the September Uprising of 1923. Stanev also authored many books for children and teenagers, such as Through Forests and Waters (1943), The Greedy Bear Cub (1944), Tale of a Forest (1948), When the Frost Melts (1950) and Chernishka (1950).
Stanev was born in Veliko Tarnovo in 1907 and spent his childhood in Tarnovo and Elena, where he long lived with his family. From an early age, his father would take him to his hunting outings in the open, which influenced Stanev's later work, where nature is often described. In 1928, he finished the Elena high school as a private student and moved to Sofia, where he studied painting under Tseno Todorov. In the 1930s, he enrolled in Finances and Credit in Free University of Political and Economic Sciences, (today University of National end World Economy in Sofia). In 1932–1944, he was an office worker of the Capital Municipality and in 1945 he was the director of the hunting reserve in the village of BukovetsStanev published his first works in 1931. He was active in a number of magazines and newspapers: he headed the fiction department of the
Literary Front newspaper and published in Fate, Testaments, Art and Critic, Goldhorn, Wreath, Bulgarian Speech, etc. Stanev wrote tales involving animals, social and philosophical prose, historical novels and novelettes. During his stay in Sofia he was an acquaintance of the city's leading intellectuals who had a strong influence on his later works. Stanev's first book was a collection of short stories named Tempting Glitters issued in 1938. His next book was the collection Alone from 1940, which set forth a series of works devoted to the relations between man and nature. The books to follow were Wolfish Nights (1943), Workdays and Holidays (1945), Wild Bird (1946), In a Silent Night (1948). One of his last and best-known works, The Peach Thief, was published in 1948 and filmed in 1964. After 1950, he worked for 14 years on his novel Ivan Kondarev describing the events surrounding the September Uprising of 1923. Stanev also authored many books for children and teenagers, such as Through Forests and Waters (1943), The Greedy Bear Cub (1944), Tale of a Forest (1948), When the Frost Melts (1950) and Chernishka (1950).
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 24 of 24 reviews
March 2, 2024
„Търновската царица“ е много хубава социална и любовна драма! Действието в повестта се развива в началото на 20-ти век във вълнуващата атмосфера на Велико Търново, като ставаме свидетели на трогателната история на Марина. Тя е напуснала мъжа си и се опитва да започне нов живот, отивайки да работи като прислужница при завърналия се от Франция лекар Старирадев. В творбата реалистично са представени, както псевдо-европейското надменно поведение на Старирадев, така и жестоките обществени нрави в онези времена...
February 8, 2021
История за нравите - един лекар, който ще се опита да живее европейски живот в не-толкова-европейско-Търново. А май това западното, което ще пренесе не е най-желаното за подражание.
От няколкото произведения, които вече съм чел на Ем. Станев, излиза че "Крадецът на праскови" е на последното място в личната ми класация. Добро напомняне да не се търси най-известното, защото често то не е най-доброто от един автор.
От няколкото произведения, които вече съм чел на Ем. Станев, излиза че "Крадецът на праскови" е на последното място в личната ми класация. Добро напомняне да не се търси най-известното, защото често то не е най-доброто от един автор.
May 19, 2025
Докато все още съществуват някъде там из миналия век такива непрочетени от мен български книги и докато все още имам приятели, които да обръщат погледа ми натам, четенето ще продължи да е онова съкровено нещо в живота ми, каквото беше, когато бях на 16 и се втренчвах във всяка една дума, която четях, и ѝ придавах значение и го търсех, а после го премислях.
Отдавна, било то заради годините, заради опита, заради работата или заради развитието на литературата, чета по този начин все по-рядко.
Но "Търновската царица" деликатно ми разказа проста история, която е нищо повече или по-малко от шедьовър. И ме накара да се почувствам не като човек, пленник на ежедневието си, а като на човек, който няма закъде да бърза и няма какво да прави, освен да стои на един стол и да чете.
Отдавна, било то заради годините, заради опита, заради работата или заради развитието на литературата, чета по този начин все по-рядко.
Но "Търновската царица" деликатно ми разказа проста история, която е нищо повече или по-малко от шедьовър. И ме накара да се почувствам не като човек, пленник на ежедневието си, а като на човек, който няма закъде да бърза и няма какво да прави, освен да стои на един стол и да чете.
December 29, 2019
Много по-добър от "Крадецът на праскови"
May 31, 2025
Продължавам с добро темпо да отдавам почит към българските автори през месеца, в който отбелязваме деня на славянската писменост и култура. Попадна ми нейде ревю на „Антихрист“, затова реших да се насоча към Емилиян Станев и да прочета „Търновската царица“.
Езикът на автора няма нужда да бъде коментиран – богат, цветен, чудесен разказвач. Историята е кратка, чете се бързо и се развива около периода на Балканската и Междусъюзническата война, като центърът на действието ни пренася във Велико Търново.
Главният герой, завърнал се след следване във Франция, доктор Старирадев се установява в родния град, като започва да отговаря както за болницата, така и отваря частна практика. Трябва да кажа, че въобще, ама хич даже не ми се понрави нашия протагонист. Каран от майка си, която той ненавижда, да си намери богата и заможна жена докато в същото време се бори с плътските си страсти, той е в един постоянен конфликт със самия себе си, нерешителен, лицемерен към жените в живота си – а те са две. От едната страна е застанала Марина, негова помощничка, която е в процес на развод със съпруга си, а от другата Елеонора – младо и крехко създание, болно от туберколоза. И двете имат очаквания към него – едната заради плътските страсти, на които се отдават, а другата заради почти платоничната любов, която двамата споделят. Старирадев постоянно клони тук в едната, неморалната страна – да заживее и да е щастлив с помощничката си, макар и одумван от хората или да се сгоди и задоми с богатата наследница. Тези негови размисли и страсти и тази негова нерешителност така ми лазеха по нервите, че ми развалиха удоволствието от четенето.
В заключение ще кажа, че не може да останете безучастни към героите и към техните съдби и че ако намеря време бих изгледал и едноименния филм правен по книгата.
Езикът на автора няма нужда да бъде коментиран – богат, цветен, чудесен разказвач. Историята е кратка, чете се бързо и се развива около периода на Балканската и Междусъюзническата война, като центърът на действието ни пренася във Велико Търново.
Главният герой, завърнал се след следване във Франция, доктор Старирадев се установява в родния град, като започва да отговаря както за болницата, така и отваря частна практика. Трябва да кажа, че въобще, ама хич даже не ми се понрави нашия протагонист. Каран от майка си, която той ненавижда, да си намери богата и заможна жена докато в същото време се бори с плътските си страсти, той е в един постоянен конфликт със самия себе си, нерешителен, лицемерен към жените в живота си – а те са две. От едната страна е застанала Марина, негова помощничка, която е в процес на развод със съпруга си, а от другата Елеонора – младо и крехко създание, болно от туберколоза. И двете имат очаквания към него – едната заради плътските страсти, на които се отдават, а другата заради почти платоничната любов, която двамата споделят. Старирадев постоянно клони тук в едната, неморалната страна – да заживее и да е щастлив с помощничката си, макар и одумван от хората или да се сгоди и задоми с богатата наследница. Тези негови размисли и страсти и тази негова нерешителност така ми лазеха по нервите, че ми развалиха удоволствието от четенето.
В заключение ще кажа, че не може да останете безучастни към героите и към техните съдби и че ако намеря време бих изгледал и едноименния филм правен по книгата.
August 4, 2024
Прекрасна история, напълно си заслужава! Бих казала, че я обикнах дори повече, отколкото ,,Крадецът на праскови". Много, много актуална, дава храна за размисъл!
December 7, 2024
Банална за съвремието история може би, но така умело разказана.
Прекрасна повест.
Прекрасна повест.
July 20, 2020
Все още се чудя какво точно да кажа за тази, да я наречем, повест. История с начало и край, без завръзка, без кулминация, без развръзка - просто серия от събития. Основата на повествованието - един мъж между две жени, един мъж между два свята - има потенциал да се превърне в дълбоко вълнуващо четиво, но този потенциал си остава нереализиран.
Не препоръчвам.
Не препоръчвам.
May 18, 2023
Повлияна от хубавите ми спомени от прочита на “Крадецът на праскови” реших да прочета и “Търновската царица” и не останах разочарована.
Емилиян Станев безспорно е един от класиците на българската литература ❤️
Емилиян Станев безспорно е един от класиците на българската литература ❤️
July 9, 2015
Вчера прочетох повестта на Емилиян Станев " Търновска царица". Интересна, завладяваща! На моменти уж предвидима и пак не си сигурен че ще стане точно това. История, която доказва че времето минава, сменят се правителства, излизат нови технологии, но човешките ценности не се променят. Доказва, че гордостта и любовта не водят на никъде. Припомня ни, че всеки сам решава пътя си. И как ако някой е решил да продължи пътят си без нас, дори да го обичаме безумно ние го оставяме. Защото нали точно в това се изразява любовта, да искаш другият да е щастлив, макар без теб. История за самотата. И затова как когато сме най- обичани, се чувстваме на- отхвърлени и отчаяни. История за вътрешната борба. И как често се ръководим от това, което ще кажат другите. Нали целта ни е да бъдем щастливи? А когато щастието ни е обвързано с някой друг. Защо всеки трябва различно да разбира щастието...?
November 3, 2024
Книгата е великолепна! В началото ми трябваха малко усилия да се зачета, но сюжетът и проблематиката ме грабваха след всяка изминала секунда. Раздвоението на главния герой в желанието да живее по създалия се в него идеал, преплита в себе си тежка любовна история. На много пъти се чудех кое момиче ще му докара по-голямо щастие. Дали Елеонора ще се оправи и как би заживял с нея, как ли би просъществувал живота му с Марина? В крайна сметка съдбата го довежда до крах на надеждите и обреченост, които повествователят се опитва да прикрие, но в същото време предизвиква точно такова усещане за липса на себеосъществяване. Съчувствам на доктора, животът го докарва до поредица от несгоди, няма близък човек, към когото да се обърне. Душата му е напълно отчуждена от хората, затова се заплита във всевъзможни чувства. Не се конкретизираше кое момиче обича повече или дали въобще ги обича. Същността на героя е добра, но в книгата се загатва, че точно тези хора са видяни от чуждите учи в най-тъмната си светлина. Очаквах по-трагичен финал, но този ме остави в тих замисъл, в едно неотрално, недовършено положение. Доволна съм, че попаднах на подобна книга. Бих твърдяла, че ми послужи за вдъхновение.
This entire review has been hidden because of spoilers.
June 2, 2013
Имах големи очаквания и останах по-скоро разочарован.
Стилът е приличен, но историята просто е обикновена. А в края изглежда дори претрупана, защото се внасят много допълнителни елементи, които някак не се връзват с голямата част на повествованието.
Главният герой ми беше силно антипатичен. Това е направено с художествена цел, в крайна сметка той е отречен, но все пак читателят е длъжен да прекара цялата история в главата на този тъй неприятен човек и това не е особено радващо. Самата "търновска царица" присъстваше прекалено слабо в действието и макар в идейно отношение нейната фигура да е оправдана и дори възвеличена, все пак нейната гледна точка беше изключително слабо застъпена.
Но пък не съжалявам, че я прочетох, в крайна сметка отнема половин ден и си струва човек да я опознае.
Стилът е приличен, но историята просто е обикновена. А в края изглежда дори претрупана, защото се внасят много допълнителни елементи, които някак не се връзват с голямата част на повествованието.
Главният герой ми беше силно антипатичен. Това е направено с художествена цел, в крайна сметка той е отречен, но все пак читателят е длъжен да прекара цялата история в главата на този тъй неприятен човек и това не е особено радващо. Самата "търновска царица" присъстваше прекалено слабо в действието и макар в идейно отношение нейната фигура да е оправдана и дори възвеличена, все пак нейната гледна точка беше изключително слабо застъпена.
Но пък не съжалявам, че я прочетох, в крайна сметка отнема половин ден и си струва човек да я опознае.
May 14, 2023
Оценявам книгата според това, че е повест, но ми липсваше малко повече дълбочина в образите на д-р Старирадев, Марина и Елеонора.
November 17, 2024
Младият Старирадев се връща след 8 години в Париж с диплома по медицина и започва обществена и частна служба в родния си град. Опитва се да подобри обслужването и хигиената в бедния си роден край и да се приспособи към местния живот. Разказът се води предимно от негова гледна точка. В сбит и концентриран стил, но и с множество описания и случки, включително и хумористични, до последните няколко страници на тази повест, това е историята на доктора. Оценявам сюжета наред със свидетелствата за онова време /началото на ХХ век/, без да е мелодрама.
"Доктор Старирадев се опита да се отскубне, но якият, с цяла глава по-висок Николаки го държеше за ръцете и в упор го гледаше с изпъкналите си очи.
-Аз на младини такива истории съм имал. И кадъни съм влачил на чифлика, и копелета имам, и с коня вкъщи съм влизал за джумбуш и от проклетия. Няма да те пусна, не ставай дете."
"Във всяка къща се настаняваха за нощувка тия народни солдати - стеснителни, угнетени от съзнанието, че са притеснили домакините. Те пристигаха от селата с влака и най-вече с каруци, развели пряпорци, с варакосани чимширови клонки по калпаците, с лъвчета, неумело изрязани от хартия - възбудени, радостно разстревожени, като че не отиваха на война, а на нечувана народна сватба. Търново едва ги побра: в казармите, в училищата и в обществените заведения нямаше достатъчно място за тях и мнозина останаха да спят по мегданите, постлали в каруците черги и ямурлуци. Цвилеха техните селски кончета, мучаха реквизирани волове, плачеха на раздяла майки, невести и сестри. Бащи и синове влизаха в полковете и над Търново не стихваше глъчката на хора и добитък."
"Само чорбаджийските синове, настанени в тилови служби или освободени от военна повинност, като господин "Контекокорков", пак играеха билярд в кафене "Роял", а понякога в партиотичен възторг и безумие ревяха из търновските улици, че българската войска трябва да влезе в Цариград, както искаше и цар Фердинанд, който бързаше да си достави бели коне, парадни коли или дори мантия на византийски император."
"От "паднала жена", разбила живота си, Марина се е видяла героиня. Съзнанието, че изпълнява своя дълг с простите войници на бойното поле, е извишило нейните преценки за човека и тя е презряла още по-силно европейския възпитаник и чорбаджийски син, както става в съдбоносни времена, когато и народът презира мекотелия интелигент за неговата себичност и нерешителност."
От текста лъха по-скоро на пацифизъм. Балканската война е справедлива война, разбира се. Как османците някога са ни завладели?
И в тази повест, както и в "Крадецът на праскови", разказът завършва като спомени на очевидец, сякаш Станев е чул такива истински истории в града си. Съпъстващите събития, пристигащите ранени, холерата и земетресението звучат много реално.
Предадена е "събраната пет века енергия на народа".
Като последствие от войните са започнали да се пълнят клубовете на тесняците, да се веят червени знамена, селяните да мразят гражданите.
Четох "Търновската царица" в сборника "Крадецът на праскови" /2009/, останалата половина, заедно със сборникът "Вълчи нощи". Едноименния разказ е от гледната точка на гладния вълк. Повестта ми напомня на някои разкази от "Делници и празници", където никой не е идеален, но и не бива осъждан пряко от автора. Такива са хората с техните слабости.
"Доктор Старирадев се опита да се отскубне, но якият, с цяла глава по-висок Николаки го държеше за ръцете и в упор го гледаше с изпъкналите си очи.
-Аз на младини такива истории съм имал. И кадъни съм влачил на чифлика, и копелета имам, и с коня вкъщи съм влизал за джумбуш и от проклетия. Няма да те пусна, не ставай дете."
"Във всяка къща се настаняваха за нощувка тия народни солдати - стеснителни, угнетени от съзнанието, че са притеснили домакините. Те пристигаха от селата с влака и най-вече с каруци, развели пряпорци, с варакосани чимширови клонки по калпаците, с лъвчета, неумело изрязани от хартия - възбудени, радостно разстревожени, като че не отиваха на война, а на нечувана народна сватба. Търново едва ги побра: в казармите, в училищата и в обществените заведения нямаше достатъчно място за тях и мнозина останаха да спят по мегданите, постлали в каруците черги и ямурлуци. Цвилеха техните селски кончета, мучаха реквизирани волове, плачеха на раздяла майки, невести и сестри. Бащи и синове влизаха в полковете и над Търново не стихваше глъчката на хора и добитък."
"Само чорбаджийските синове, настанени в тилови служби или освободени от военна повинност, като господин "Контекокорков", пак играеха билярд в кафене "Роял", а понякога в партиотичен възторг и безумие ревяха из търновските улици, че българската войска трябва да влезе в Цариград, както искаше и цар Фердинанд, който бързаше да си достави бели коне, парадни коли или дори мантия на византийски император."
"От "паднала жена", разбила живота си, Марина се е видяла героиня. Съзнанието, че изпълнява своя дълг с простите войници на бойното поле, е извишило нейните преценки за човека и тя е презряла още по-силно европейския възпитаник и чорбаджийски син, както става в съдбоносни времена, когато и народът презира мекотелия интелигент за неговата себичност и нерешителност."
От текста лъха по-скоро на пацифизъм. Балканската война е справедлива война, разбира се. Как османците някога са ни завладели?
И в тази повест, както и в "Крадецът на праскови", разказът завършва като спомени на очевидец, сякаш Станев е чул такива истински истории в града си. Съпъстващите събития, пристигащите ранени, холерата и земетресението звучат много реално.
Предадена е "събраната пет века енергия на народа".
Като последствие от войните са започнали да се пълнят клубовете на тесняците, да се веят червени знамена, селяните да мразят гражданите.
Четох "Търновската царица" в сборника "Крадецът на праскови" /2009/, останалата половина, заедно със сборникът "Вълчи нощи". Едноименния разказ е от гледната точка на гладния вълк. Повестта ми напомня на някои разкази от "Делници и празници", където никой не е идеален, но и не бива осъждан пряко от автора. Такива са хората с техните слабости.
August 13, 2023
Вълнуваща разходка из Велико Търново в началото на миналия век, когато ярко се сблъскват порядките от преди Освобождението с тези на новото време. Интересна е срещата с пълнокръвните образи на д-р Старирадев, Марина и различни зевзеци от бирариите. Град, в който отрудените земеделци и занаятчии съжителстват с публичния дом.
Как простоватите мъже, одърпани и окъсани се превръщат в герои на фронта и разпалват патриотичния плам. И как този плам се превръща в изпепеляващ огън, защото не спира навреме. И на фона на това - природата показва колко са дребни нашите въжделения, разтърсвайки мощно старопрестолния град със силно земетресение.
Кратка, но голяма книга!
Как простоватите мъже, одърпани и окъсани се превръщат в герои на фронта и разпалват патриотичния плам. И как този плам се превръща в изпепеляващ огън, защото не спира навреме. И на фона на това - природата показва колко са дребни нашите въжделения, разтърсвайки мощно старопрестолния град със силно земетресение.
Кратка, но голяма книга!
August 10, 2025
След като прочетох края на книгата, се почувствах все едно съм била в 30 годишна връзка и накрая са ми изневерили. Макар и кратка, книгата, поради някаква причина, е завладяваща и е написана по такъв начин, за да накара читателя да се изпълни с очаквания за вълнуващ край. Краят е по-разочароващ дори от моя реален живот. Добре, че книгата беше взета от библиотека, иначе щях да я скъсам, наводня и запаля. Освен това, главният герой- докторът, е изключително досаден герой, който не е наясно какво иска от живота. Огорчена съм, че той получи щастливия си край( за което се съмнявам, защото винаги е недоволен), а не двете жени на които забравих имената
This entire review has been hidden because of spoilers.
October 10, 2025
Хубаво е написана и историята е интересна. Не съм сигурна дали ми харесва, че накрая разбираме, че тази история се разказва от дете. Въпреки това си признавам, че е интересно хрумване на автора да персонифицира разказвача. Рядко го казвам, но ми се искаше да е поне още 100 страници отгоре. Имаше още какво да бъде казано, според мен.
This entire review has been hidden because of spoilers.
February 15, 2021
Страхотна българска класика. Толкова истинска, пълна с емоция и някак тъжна.
February 25, 2023
Storytel
April 17, 2023
"Търновската царица"-Емилиян Станев
Приятно и леко четиво, в което ще се потопите за няколко часа.
Приятно и леко четиво, в което ще се потопите за няколко часа.
June 17, 2023
Макар и кратка книгата навлиза дълбоко в терзанията на доктора, които за мен бяха интересни. Давам 4 звезди и за реалистичния край освен за словото.
July 2, 2024
Доста интересна, но краят беше претупан.
October 18, 2025
Само този комунистически финал е като грозна кръпка, напомняща приятелството на автора с Тодор Живков. Гнусна работа.
Displaying 1 - 24 of 24 reviews