Познавате ли жена, която да не е казвала: Никакви мъже повече! А познавате ли жена, която да е удържала на думата си? Та нали: „... Това е той. Разбира се, че е Той. Мъжът с главна буква. Онзи, който те разтапя с погледа си, нажежава те само с върха на пръстите си, разбира те и без думи, винаги знае какво си искала да кажеш и какво правиш, защо го правиш, какво ти се е случило от три прераждания насам, дори какво ще направиш утре. Този, който никога няма да те зареже - нито през лятото, нито навръх Коледа; този, който след поредния грандиозен скандал няма да се сърди и да се цупи цяла седмица, а просто ще отиде и ще купи нов сервиз, и то за 24 човека (за да има достатъчно за чупене при другия скандал). С две думи, всеки непознат на пръв поглед е точно този, когото си чакала цял живот. Много погледи след това са нужни, докато ти просветне, че той е поредният, че не е нищо особено, че няма нищо общо с фантазията ти...“
Мона Чобан е български писател. Родена на 13 октомври 1968 г. в Плевен. Завършила Литературния институт Максим Горки в Москва.
През 1999 г. заедно с група български писатели и поети създава Сдружението „Орден на трубадурите средиземноморци“, което организира първата среща на средиземноморски поети от 12 страни.
От 2003 до 2004 г. е координатор в руските филмови продукции - „Турски гамбит“ и „Майстора и Маргарита“. Автор е на първия чик-лит роман „Сексът не е повод за запознанство“ издаден през 2005 г. от издателство „Кръгозор“. Вторият ѝ роман „Никакви мъже повече... до следващия“ излиза през 2006 г. отново в издателство „Кръгозор“. През 2007 г. издателство „Сиела“ пуска сборника с новели „Раз, два, три“. 2010 излиза антиутопията „Париж 18“ (изд. „Сиела“).
Много лесна за четене книга. Липсва ясно изградена история. Никаква дълбочина на героите. Имам чувството, че авторката просто е споделила някои от нейните идеи за мъжете и жените. Изказът и някой фрази бюха типично български и ме разсмяха. Харесах края на книгата, защото не е типичния щастлив край, който винаги откриваме в този вид книги. Книгата става, ако ти се чете нещо без да се налага да мислиш за него, но не мога да я препоръчам.