Жизнерадостният народен хумор в торчеството на Чудомир продължава фолклорната традиция на Хитър Петър, линията на Вазовите "Чичовци", хумореските на М. Георгиев и Елин Пелин. В тома са включени избрани произведения на автора: разкази и одумки, а също така спомени, пътеписи, писма и драсканици от болницата, както той сам ги е нарекъл, редове от биографията и статии от Н. Георгиев, Ст. Попвасилев, Ив. Богданов, П. Пондев, В. Андреев и В. Стоянов.
Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в Третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост.
Книгите от поредица "Българска класика" са придружени от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост.
Чудомир (псевд. на Димитър Христов Чорбаджийски) е роден на 25.03.1890 г. в с. Турия, Старозагорска област. Завършва Държавното художествено-индустриално училище в София (1913). Участва във войните, работи като гимназиален учител в Казанлък (1920-1933), специализира рисуване в Париж (1929-1930). До смъртта си (26.12.1967) е председател на читалище „Искра“ и директор на Историко-етнографския музей в Казанлък. Член на Върховния читалищен съвет (от 1938). Първите му изяви в печата (1907) са карикатури и римувани злободневки, следват фейлетони, разкази, епиграми. Кратките хумористични разкази на Чудомир го правят изключително популярен, те не слизат от читалищните сцени, а книгите му за кратко време претърпяват многобройни издания: „Не съм от тях“ (1935), „Нашенци“ (1936), „Аламинут“ (1938), „Кой както я нареди“ (1940), „Консул на Голо бърдо“ (1947) и др. Освен като писател и художник, Чудомир оставя име и като изследовател краевед, с изключителни приноси за музейното и читалищното дело.
Добро въведение в уникалния хумористичен (и не само) свят на Чудомир. От простодушни и себични (нерядко и лъжливи и крадливи), селяни и селянки, през дребни, корумпирани чиновничета на столицата и провинцията, до полуинтелигентни казанлъшки герои, авторът чрез присъщите му хумор и ирония ни разкрива една цветна палитра от трагикомични характери и нрави, актуални и днес.